сряда, 30 декември 2009 г.

Новогодишен поздрав от Русия

Градината на сърцето е влажна и свежа
С жасмини, рози и кипариси –
Моите думи носят техния аромат,
Следвай благоухането,което води към градината на рая.
Из "Океанът Руми" с. 32



Отговор :

Какво е една малка страна,
потънала в мрак и мъгла
в космическата ера
на единството в света?
Може би , нещо...
Но ako тя се разпростре
надлъж и шир
в сърцето си прегърнала
море от сълзи
за бездомните деца,
тя превръща се в сила,
справила се с раздори
в ерата на Любовта...

От Румяна Русева


Маша и мечоците

събота, 28 ноември 2009 г.

Родова памет (пиеси, видео)

Откъси от пиесата "Паметта на две сърца" или "Белоградчишките скали"
от Румяна Русева

Първо действие
.....Марта е ученичка в 10 клас, но страда от неразбиране сред своите връстници. Затова бърза да се прибере эу дома след училище. По телефона разговаря с младеж,с който си уреждат среща....

Сцена втора ( Приятели)
Кафето, на масата са седнали Марта и Борислав ,Пред тях има чаши каже и фанти. На другата маса има още една двойка момче и момиче. И те тихо си говорят.
Но момичето плаче и отклонява вниманието на Марта. Тя току поглежда към масата.
Борислав: Ти май не ме слушаш какво говоря.
Марта ( разсеяно): Какво. А , да слушам те. И докъде стигна. Какво е станало с твоята любима?
Борислав: Не зная, само сънувам, че някой ми я отне...А, аз я търся ли търся, минавам през тунели, през някакви тъмни стаи и мрачни гробища...
Марта (потръпв) : - Ама, че кошмар, за какво пък е това?
Борислав: - Аз сам не зная, защо... но откато те срещнах и говорих с теб все такива неща ми се присънват...
Той поглажда с ръка косата си, сякаш да оттърси някаква мисъл от главата си. Но изведнъж от съседната маса се чува глас:
Ева: Откакто се виждаме с теб не мога да спя спокойно. Разбираш ли, непрекъснато сънувам, че си отиваш....
Дарин : Това е абсурдно. Вече година откакто се познаваме и не можа да се успокоиш....
Ева : Нали ми обеща, че ще пишем да родителите ми за нашата връзка.
Дарин: Ами, пиши им, кой ти пречи.
Ева ( подсмърча) : - Ето виждаш ли, сама да нося отговорността. И те ще си помислят, че се криеш.
Дарин: Не се крия, просто не знам да пиша, какво да им кажа...
Ева: Ами, че скоро ще се оженим, например.
Дарин: Ти какво, нали ти казах, че сега нямам пари, трябва да работя.
Ева: Тогава ....да не бяхме бързали...все съм на тръни, че нещо лошо ще се случи...
Борислав : Ето виждаш ли който е по-влюбен, той трепери за любимия си и се измъчва..
Марта: Това не е гаранция...Не съм сигурна, че чак толкова ме обичаш...
Борислав: Отакакто се запознах с теб не ме интересува друго момиче...
Марта: Това е естетствено, щом човек се влюби.....
Борислав: Не, просто ми се струва, че съм те виждал някъде....
Марта: Да не би да казваш, че сме се виждали в минал живот.
Борислав ( замислено- замечтано) : - Точно така....може би , да....
Марта: А как ще разберем дали това е истина или ако е истина, то какво от това?
Борислав: Ами ако е истина ще знаем какво сме сторили и дало можем да поправим грешката ....
Марта: Донякъде това предположение ме плаши....Ти имаш ли някква идея за това?
Борислав: Не, още, но съм решил да го открия...
Марта: Не е ли по-добре да си вършим работата сега тук на земята.
Борислав: Е, добре, а как когато ти все се дърпаш... и аз започнах да си мисля, че тук има някава причина....
Марта ( замислено) : Знаеш ли , аз винаги съм си била такава....не зная защо...
Но се харесвам такава каквато съм си....
Момчето и момичето стават от масата и си тръгват.
Марта: Не бих искала като тази девойка да плача пред годеника си. Много съм горда.
Борислав( усмихва й се ): Ами, недей плачи, никой не те кара.
Плащат поръчката си и излизат.
На улицата идват компания момичета и момчета.
Момиче: Хайде, Марта на дискотека. Голям купон ще падне. Дил има рожден ден.
Борислав: Кой е Дил?
Марта: Това е Дилян – нейното гадже.
Борислав: Ще отидеш ли?
Марта: Да не би да искаш да те поканя, а?
Тя се обръща към момичето
Марта: -Ще видя, бих искала, но се чувствам малко..., нали знаеш..
..( смига й)
Момичето: Аха, е ти си знаеш....
То настига компанията си с танцова стъпка. Три момчета и две момичета танцуват с песен:

Ние радваме се на живота
забавляваме се ей-така –
малко смях , малко танци,
и дошла е любовта...
Хайде с нас – бързаме за нов купон,
Радваме се на живота –
той даден ни е само в този ден.

Борислав: Да не би да ù отказа.
Марта: Много ли ти е мъчно, че не си с мен. А на мен ми е тъпо.
Борислав: И какво ще правиш сега. Пак ли у дома.
Марта: А защо не, обичам тишината...
Борислав (поглежда странно) : - Какво каза?
Марта ( поглежда учудено): - Как какво, че обичам тишината.
Борислав: Хм, странно... имам същото усещане и аз.
Марта: За кое? За себе си ли?
Борислав: Да , нали ти казах, че сънувам един тъмни стаи....
Марта: Какво общо имате те?
Борислав: Как какво? Ти не си ли слушала за медитацията. Тя се прави в тъмна стая.
Марта го гледа удивена сякаш не вярва на ушите си.
Марта: - Какво? Да не си мръднал? Почва да ми става страшно...
Тя понечва да си тръгне, но Борислав я хваща здраво за ръката.
Борислав: Трябва да се видим пак.
Марта: Е добре де ,какво си ме задърпал....Хайде пусни ме....няма да избягам..
Борислав я пуска и тръгват за дома й. Той я изпраща до входа на кооперацията.
Борислав: - Марта, ти си особено момиче и ми харесваш.
Марта: Добре, разбрах това. Благодаря ти .
Протяга ръката си за довиждане. Той я поема и я задържа. Тя я отдръпва и се обръща към вратата .Борислав я наблюдава известно време въздъхва и си тръгва. Започва да си свирука и си пее:
В мен проблясна силен пламък
и не мога да го потуша,
Виждам те навсякъде,
сякаш винаги била си
с мен и аз те помня все така –
засмяна и добра...

Следват сцени, в които се обсъжда как да се справят с няколко агресивни момчета от класа на Марта. По тъя за дома приятелите са нападнати от група пийнали хулигани, Марта силно главоболие и стрес от падане, прибират я в болницата с диагноза амнезия.

Второ действие
Разказва се за прегледа на двамата лекари от болницата за мозъчни травми и нервно-психични заболявания. Договарят се да прием Борислав като помощник в психотерапията на болната.


Сцена пета ( Традиция и съвременност)
В дома на Борислав. Вечерят всички заедно, хранят се тихо. По едно време Борислав нарушава тишината.
Борислав: Татко, бях в болницата.
Майката : Какво? Ти вече ходи на свиждане?
Бащата: Нещо искаш да ни кажеш, е сега приключваме с вечерята и ще говорим колкото искаш.
Майката : Добре, ето ви десерта. Направих ви любомите еклери.
Тя отива до печката и ги поднася я една красива чиния.
Борислав: Много ги обичам. Благодаря ти.
Той си хапва и поглежда баща си. Баща му е запалил цигара и го гледа.
Бащата: Е, както виждам добре се чувстваш. Добра ли е новината.
Борислав кима с пълна уста. Да, добра е.
Свършва и става от стола. Бащата също става и кимва на майката
Бащата : Ще се наложи да поговоря с него. Ще хапна после, прибирай си спокойно.
Отиват двамата в хола. Сядат на дивана пред телевизора.
Борислав: Татко, говорих с лекарите. .Те знаят всичко за мен и се съгласиха на сътрудничество.
Бащата ( малко учуден): На какво сътрудничество?
Борислав: Да им разкажа резултатите от медитацията си.
Бащата: И все пак ти реши да се намъкваш където не ти работа. Не ти ли казаха, че е опасно. Този твой духвоен учител какви ги върши?
Борислав: Той ми каза същото, каквото и ти. Че е по-добре да съм си тук и сега. Но аз чух разговора ви оная вечер с мама и разбрах за състоянието на Марта. Какво да правя.
Бащата: Да, влюбените са готови на всякакви жертви в името на любовта...И какво ти казаха лекарите?
Говорих главно с д-р Светлин. Той ме посъветва да те попитам дали можеш да ни помогнеш за разкриването на престъпление от миналото. Нали си историк.
Бащата: Какви ги дрънкаш. Това не е лесна работа. А как да съм сигурен,че ми даваш вярна информация. Какво можеш да кажеш ти?
Борислав: Татко, дори и децата вярват във фантастични разкази. Защо да не повярваме за подобен от миналото.
Бащата: Е, кажи тогава, какво искаш да знаеш.
Борислав: Този образ , който видях в медитация на младия монах е сигурно информация за нещо, а когато сънувах видях свещеник и една девойка да тича. Стори ми се ,че чух някой я викаше по име... “Биляна!” Помня го много добре..
Бащата: Та какви ли не работи са се случвали в миналото. От толкова много истории откъде ще знаем коя е за тебе?
Борислав: Но ако се разровим в подобни истории, можем да открием тази, която ни трябва.
Бащата: добре, ще помисля. Имам един приятел, който се занимава с описание на различни разкази от миналото. Ще го поканя на вечеря,,, кога си свободен.
Борислав: Утре съм в болницата и ще се върна късно. Не ме чакайте.
Но след това, ако може веднага.
Бащата: Ще питам, когато той може , а и ти не си на работа.
Борислав: Чудесно! Татко, ти си един прекрасен баща!
Бащата се усмихва : Ами, какво токоз, нали и аз съм бил влюбен. Започвам да се замислям, какво те е накарало да учиш медитация при този будтистки монах. Мислях си, че е под влияние на майка ти. Тя с тези ученици си разби нервите и какви ли книги за здравето не прочете. Но сега си мисля, че има друга причина.
( Той го поглежда замислено) Аз никога не съм те познавал, кой си ти всъщност.
Борислав ( свежда глава) Аз съм си аз. Но каква е тая мъка в мен, която ме кара да търся непрекъснато тишината, не зная.
Бащата прегръща сина си замислен.
Бащата: Обичах историята от малък. Все нещо ме теглеше към нея. Аз също не зная защо. ( въздъхва) Ще видим. А сега стана късно.
Затъмнение: Часът отмерва 4 часа сутринта.
Чува се шум от отваряне на врата. Борислав е сам в медитативна поза в тъмнината само с една запалена свещ, Обръща се изненадано. Вижда някаква сянка в монашеско расо.
Отначало го хваща страх. Но се обръща смели и решава да говори меко.
Борислав: Не се плаши, аз съм с теб. Реших да си записавм всички, както лекарят правеше. Необходимо е. Обидих ли те с нещо?
Сянката засилва светлината си. Мълчание.
Борислав: Кой си ти? Искаш да ми кажеш нещо ли?
Сянката сякаш мръдва напред, но не може да продължи. Изчезва.
Вратата стои открехната. Борислав отива и я затваря. Връща се на мястото си и се опитва да отправи същите въпроси навътре в себе си. Постепенно на мултимедия се изписва сянката и една ръка изписва името Момчил. После изчезва в сивкава мъгла.
Борислав въздъхва и отново си покрива лицето с ръце. Сеансът е приключил. Остава му да запише всичко. Става и светва лампата. Сяда на писалището си, но внезапна болка му пронизва раненаната ръка и той изохква. Цял изтръпва и не му се пише. Изгася отново лампата.
Затъмнение

Следват сцени в болницата...

Трето действие
проф. Лазаров е осветлил лекуващите в блегендата за Белоградчишките скали и пациенката е спасена с помощта на своя приятел.

Сцена седма ( Обществени дела)
Домът на Борислав. Бащата и майката очакват някого. Бащата си поглежда часовника, а майката приготвя нещо за пиене и сладки на малката маса пред телевизора. Звъни се. Влизат родителите на Марта.
Майката и бащата ги посрещат :
Д-р Косев: Добре дошли. Ние с вас вече задочно се познаваме. Елена, ела да се запознаеш.
Доц. Наумов : Приятно ми, д-р Косев
Рени Косева се представя също.
Елена Наумова: Заповядайте, чувствайте се като у дома си. Тук пред телевизора има масичка , сложила съм малко разхладителни. Всеки момент ще започне предаването.
Гостите : Благодаря.
Всички сядат пред телевизора.
Рени Косева: Бих искала малко кола. А...а, това са домашни еклери.
Елена Наумова: Често ги правя у дома. Запвядайте. Чух,че Марта била вече добре?
Д-р Косев: Да, надяваме се, че е добре. Стъпва на краката си. Пристъпите изчезнаха и лекарите ще я отпишат скоро. Ако не беше и вашата подкрепа щяхме да имаме големи трудности. Дойдохме специално да ви благодарим. На мен чаша бира ще ми дойде добре.
Доц. Наумов( сипва му): Това е работа на сина ни, не наша. Но ето сега започва и предаването. Нека чуем.
На мултимедия: Журналистката кани в студиото лекарите и Борислав.
Журналистката: Драги зрители темата на нашето предаване днес е : „Научно-духовният подход при лечението на психичните заболявания.”
Всички ние се сблъскваме всеки ден с безброй случаи на катастрофи в личния си и обществен живот. Нямам предвид само автомобилна катастрофа предизивкана от пийнал шофьор, а редовната употреба на наркотици, сексуалните престъпления и домашното насилие, което принуждава много хора да напускат домовете си...Поканих д-р Светлин и
Д-р Мечев от Клиниката за мозъчни травми и психични заболявания да ни споделят своя опит при лечение на амнезия след травма нанесена по време на уличен побой върху 17 годишна ученичка .
Журналистката се обръща към д-р Мечев като по-възрастен.
Журналистката: Д-р Мечев, какви бяха симптомите за болестта, което най-силно Ви обезпоки и ви накара да търсите алтерантивен път за лечение?
Д-р Мечев: Да, за пръв път попаднахме на клиничен случай, в който пациентът не само,че не можеше да разпознава соите родители и обастновката ,но упорито говореше за неща, които ни стреснаха. Тя непрекъснато плачеше и повтаряше едни и същи думи като: Какво Ви сторих? Защо ме оставихте? Общо взето смислени изречения.
Журналиската: Искате да кажете, че някакъв друг дух говорил чрез нея..
Д-р Мечев: По този въпрос е повече осветлен д-р Светлин, а и Борислав може да каже нещо по въпроса
Журналистката: Благодаря Ви. Д-р Светлин , Вие какво ще ни кажете?
Д-р Светлин: Симптомите се повтаряха с малка смяна на думите, но историята сякаш оставаше една и съща. Девойката чувстваше мрак, сякаш се намира в нещо като затвор или килия, тя викаше, че е тъмно и студено. Когато се появи Борислав нещата започнаха да се изясняват.
Оказа се, че и той е имал същите представи на мрачни тунели и стаи още когато започнал да се среща с момичето.
Журналистката: Така ли, много интересно. Ами тогава да попитаме самия Борислав. Как така Ви се случи?
Борислав: Не зная как, просто зная,че много харесах Марта, влюбих се в нея и, имах чувството за непреодолими прегради. Тя се дърпаше от всеки, плашеше се и предпочиташе да си стои в къщи. Обикновено съученците се подиграват на някои странности, а тя дразнеше момчетата със своята студенина и строгост.. Някак не можеха да приемат как така едно толкова хубаво момиче което може да спечели дори конкурс за красота, може да има такова странно държание. Заплашваха я, че ще ù направят номер.
Журналистката: Все пак ни разкажете, как успяхте да ù помогнете.
Борислав: Ами бях готов да се бия заради нея, но по врене на побоя тя падна и се удари зле в главата. Когато разбрах какво е говорила на лекарите, внезапно ме осени идея да разбера каква е връзката с моите сънища.. И отидох при един много добър будитски учител.
Журналистката: Практикувате някаква религия ли?
Борислав: Не, съвсем, Имам впредвид, че днес младите хора не са склонни да се приобщават към определена религия. Чувствам се приобщен към хриситянството, но се интересувам се от различни учения и практикувам редовно медтация при този учител.
Журналистката: Извинете, но това обикновено плаши много родители.
Борислав: Баща ми е научен сътрудник към БАН, а майка ми е учителка. Те ме разбират. От малък се интерсувах от бойни изкуства и имам някаква представа за тези неща. Затова лесно отрих този учител. Поисках от него да ми даде специална мантра за откриване на минали събития,, ако мога така да ви обясня.
Журналистката: Вие вярвате ли в това?А вие д-р Светлин?
Борислав: Аз се колебаех, а и учителят ми каза, че е по-добре да мисля за настоящия момент, а не за миналото. Но след като се срещнах с проф. Лазаров от БАН решението ми е потвърди....
Журналистката: Проф, Лазаров? Кой е той?
Д-р Мечев: Покани го бащата на Борислав. Занимава се с фолколористика. Разказа ни много интересна легенда, която се доближаваше до преживяванията на двамата млади хора.
Журналистката: Нима, как така се уверихте ,че не е друг случай?
Д-р Мечев се понамества смутено, а Д-р Светлин леко се навежда и пита в упор журналиската:
Д-р Светлин: Вие, г-жо опитвали ли сте се да се молите вв тишина?
Журналиската се опитва да преодолее смущението си и се усмихва:
Журналиската: Не, за съжаление.
Д-р Светлин: Тогава как ще разберете това, ако нямате преживявания. Но нека се опитаме да Ви обясним. Когато Борислав е влизал в медитация започнал да вижда с вътрешното си зрение по-ясни картини ,напомнящи за някакъв манастир и му се явава образа на един монах . Така ли е, Борислав? ( Д-р Светлин се усмихва) Да не сбъркам нещо ?
Борислав: Да, но също пред мен се изписа името на монаха..
Журналистката: А това важно ли е?Обикновено легендите не дават точната истина.
Д-р Светлин: Права сте, но ние се опитахме да потърсим повече имена- искахме свединия за имената на селата и годините , за които би могло да става въпрос.
Д-р Мечев: Когато сме въоражени с повече информация, дори и да не абсолютно достоверна, ние се чувстваме по –сигурни и действаме според обстоятелствата. Знаете, че в науката се изисква достоверност ала и тя търпи развитие и ако днес е едно, то утре може да бъде друго.
Журналистката: Много интересно. Все пак как завършихте всички това?
Д-р Светлин: Ами само с няколко сеанса. Борислав се опита да говори с жената, която плачешеи той и й се изивни от името на нейния любим.
Журналситката: Вие ще ме шашнете съвсем. Как е възможно?
Борислав: Ами, след като се свързах по-осезателно с духа на починалия не ми беше трудно да отгатна мислите му. Станах проводник на информация. Нещо като баба Ванга .
Журналиската: Вие сте станали медиум?
Борислав: Не съвсем, за мен беше по важно да отговоря на техните молби и облекча страданието им.
Журналиската: От тяхна раздяла ли? Вие всъчщност не ни разказахте за каква легенда става въпрос.
Д-р Светлин: О, мисля, че много хора би трябвало да я знаят. Това е легендата за Белоградчишките скали. Влюбените били разделени и отишли в манастир. Но вместо сега да ви разказвам , нещо, което сами можете да си прочетете, по-добре да обърнем внимание на решението на проблема.
Д-р Мечев: Да, аз настоявам да свършим с изводите, които направихме.
Тук се касае, за влияние на болен от мъка дух от миналото, който се нуждае от изслушване и опрощение, за да почива в мир с близките си , с любимия, с прителите си, ако щете. Случаят с Марта ни откри една причина за психическите отклонения у много хора, а и ни посочи възможен начин за извеждане на някои болни от ненормалното им състояние.
Журналистката: Вие ме удивлявате. Обикновено н християнството се молят за подобни неща. Възможно ли е се намери такава причина у всички хора и така да се превъзмогва лошото влияние?
Д-р Светлин: До известна степен, да, ако има достатъчно специалисти по този въпрос. Но аз препоръчвам на обикновения човек да не чака някой да го завладее с проблемите си, а да ги предотврати чрез практикуването на поне на молитва, макар и да има различни помощни упражнения, които да ги извеждат от подобни опасности. Най-елементарното нещо, което мога да препоръчам е сутрешната молитва за защита и спокойствие за деня..
Журналистката: И така стигнахме до целта на вашето посещение тук при нас. Вие искате да зострите вниманието на ваши колеги и останалите хора, върху необходимостта от сътрудничество между наука и религия, така ли?
Д-р Светлин: Моите колеги са наясно с този въпрос. Но как да накараш болните хора сериозно да се заемат със здравето си? Религия е силно да се каже. Днес времената не са за съществуването на традиционните форми на вероизповедание и затова тяхното ценно знание се пречупва през призмата на съзнанието на съвремения търсещ човек. Всъщност, тези изводи преследват една по висша цел – предоляване на отчуждението, самотата и давлението на средата. И както пийналият зад волана, така и наркоманът, хиперактивният или фанатикът ако щете, ще намалят своите зловредни навици.
Журналистката: Искате да кажете, ако се работи върху преодоляване на лошо духовно влияние ( смее се) Е, и аз вече започнах да влизам в час ..
А вие Борислав какво ще кажете за любовта?
Борислав: Същото и аз. Но разбрах,че монахът и монахинята не бяха толкова лоши духове, те просто страдаха и някой трябваше да ги изведе от това състояние, иначе ще ни пречат. Сега когато сме се нормализирали, си даваме сметка, че сме пораснали в разбирането си и в сърцто си. Чувствам се по-зрял и по-уверен за да защитя любовта си.
Журналистката: И последен въпрос: Сега считате ли, че Марта ще стане като другите?
Борислав: Аз не искам никой да бъде като другите. Ние сме си уникални и имаме някои общи черти. Но започнах повече да уважавам нейното мнение и личност. Преди сякаш бях по- лекосмислен. А, сега съм склонен да приема по-сериозно принципите на истинската любов.
Журналистката: А какви са тези принципи?
Борислав: Вече казах, но пак да кажа, да не съм егоист, да мисля повече за другия, т.е. за нуждите на любимата си, да я защитавам когато е необходимо и да остоявам своята позиция.
Журналиската: Благодаря Ви. ( Обръща се към лекарите) А вие д-р Мечев, д-р Светлин искате ли да ни кажете още нещо?
Д-р Мечев: Не. Засега. Пожелавам на всички да мислят повече за другите отоклото за себе си.
Д-р Светлин: Ние хората имаме навика да се оплакваме доста често, ако не непрекъснато. А всъчщност в нас са инструментите да намалим нашите страдния. Желая на всеки да ги намери.
Журналисктата: Добре, благодаря и на вас. ( Обръща се към зрителите) А сега драги зрители, след като гледахте и чухте разказът ни, моля да се обърнете за въпроси и отговори на нашия сайт или на адрес: ул “Тинтява “22, канал, 2009.
Екранът сменя картината с друго предаване.
Сцена осма ( Изход)
На сцената родителите се споглеждат мъчаливо. Пръв нарушава мълчанието бащата на Борислав:
Доц. Наумов: Крайно време беше да се постави този въпрос официално пред широката общественост..
Елена Наумова: Журналистката не беше лоша. Хареса ми. Извинете, аз ще приготвя нещо в кухнята.
Рени Косева: Притеснявах се да не обсъждат подробно дъщеря ми.
Д-р Косев: Е, не е за лошо. Пък и никой не спомена фамилята ни. Какво се плашиш? Мен ме притеснява друго. Дошъл съм да го обсъдя с вас.
Започнах да се замислям дали Марта тряба в това състояние да продължава в това училище.
Рени Косева: Да, точно това искахме да кажем. Вие какво ще кажете?
Елена Наумова: Нали съм учителка, ще си кажа веднага мнението. Навсякъде е едно и също. Дори понякога в частните училища е по-страшно. Общо взето, който има пари си прани каквото си иска...
Д-р Косев: Имам един познат, който ми препоръча едно съвсем ново католическо училище...В Италия ги има, тук съвсем скоро са го открили...
Доц. Наумов: Това е интересно предложение. Там тя ще се чувства по защитена. Ще се оправи по-бързо, но...
Д-р Косев: Зная какво имате впредвид...Стресът ù може да намалее, но дали няма да изпадне под силното давление на католическата вяра?
Доц.Наумов: Ами, ако лесно се подава на внушения, да не създава нови проблеми... Пък и нашият Борислав е доста чувствителен. Мисля да попитам и него. Може да има и друго подобно училище, за което да не знаем...
Рени Косева: Доколкото познавам дъщеря си, тя се стреми към самостоятелно мислене.
Д-р Косев: Искаш да кажеш, че тя ще успее да преодолее опасността от привързване?
Рени Косева: Ами, защо не, остават ù още две години. Както сега няма по училищата никакво възпитание и морал, поне ше оцелее там здрава и читава. Освен това може да стане по-устойчива и да не се плаши толкова от религията. Днес, тя сякаш се превърна в страшилище за децата...
Елена Наумова: Ами по-добре малкото зло пред по-голямото. Искам да кажа, че този религиозен фундаментализъм се използва от мас-медиите, за да не се въведе нравствено възпитание. И още преследват колеги, които искат да възпитат децата в едно по-висше съзнание за земята и човека. А децата имат нужда от устойчиво израстване.
Вратата се отваря и влиза Борислав.
Борислав: Добър вечер. Видяхте ли ме?
Всички : Да, браво! Поздравяваме те...беше много добре.
Елена Наумова : Само тебе чакахме, хайде на вечеря. ( Тя се обръща към родителите на Марта) Нали ви поканихме на вечеря, да си поговорим.
Родителите ù: Много сме доволни. Наистна си заслужава да отпразнуване всичко, което се случва.
Всички отиват към масата, където майката е сервирала.
Елена Наумова : Мислях си, че пропускаме едно нещо. Ние сме си загубли навика да се молим. А сега нека ви кажа една молитва преди храна.
Всички мълчат в съгласие.
Майката: Отче наш, ти който си на небето...
Останалите се включват тихо.
Постепенно зазвучава музиката и песента – молитва от източно-православната традиция....
Затъмнение . На фона на музика на мултимесия Марта излиза от болницата, а пред вратата я чака Борислав. Затъмнение . На екрана се изписват думите им:
Марта: Здравей! Разбрах, че ме чакаш.
Борислав: Как се чувстваш? Надявам се, че вече не те плаша.
Марта: Не, вече съм много по-спокойна.
Борислав ù подава ръка.... Постепенно се показват се на сцената.



Борислав пее песен:
Очаквах те като луната,
която нощем огряваше
земята, а там аз мечтаех,
мислех за това,
как да те спася...
И ти мила моя си освободена!,
Да тръгнем окрилени!

Прегръща я.

Марта му подава ръка и пее:
Радостта ми няма край -
дишам въздух свеж
и гледам птиците в простора!
И ти мили мой зовеш ме,
да тръгна заедно с теб.
И аз ти казвам,
колко те обичам ,
и това е мой ответ.


Край на трето действие

Написана през 2007 г.


Междурелигиозен диалог ( пиеси и др. )

Откъс от пиесата "Завръщане у дома"
от Румяна Русева

Част 2. Завръщането

Спомен


Първо действие

Сцена 1

Имало едно време в едно далечно село едно момиченце и едно момченце, които обичали да играят заедно....
На фона на селските улици и поляни се дават две деца в селски дрешки , боядисали лицата си правят смешни физиономии един на друг.. После тичат да се мият , защото чуват гласовете на родителите си да ги викат за обяд. Момченцето води със себе си момиченцето и го навежда над една чешма. Мият си лицата и тичат към домовете си.
Бабата: Ала когато те пораснали, разбрали, че родителите им принадлежат към две различни религии – родителите на Барат били хриситяни, а на Райма – мюсюлмани.Узнали, също, че светът им пречи да бъдат все така заедно.

Сцена 2:
Бабата я няма на екрана. Виждаме две къщи. Първата къща е по-висока и по-богата. Един младеж на около 17 години стои на прозореца и гледа към планината –само тя е на мултимедия . Той се обръща и въздиша. После отива до писалищната маса и сяда да напише писмо. Чува се гласът на майка му:
Г-жа Зара: Хайде Барат, какво си се умислил. Ела да вечеряш с нас. На баща ти ще му попремине.
Барат: Сега майко.
Той се отмества от прозореца и въздъхва. После взема лист хартия и мастило , за да напише писмо. Но преди да седне на масата, вратата се отваря пак и се появява главата на малкото му братче Анзи.
Анзи: : Татко те вика.
Барат оставя перото и тръгва към другата стая. Чува се гласът на бащата.
г-н Турман : Не очаквах такова нещо от него. Върна се от града и ще ми раздава правосъдие. Години съм живял в това село и ме познават като добър християнин. Даже в управата на църквата ме избраха.
"Барат влиза и се извинява. Сяда мълчаливо.
Майката му поднася храната и се опитва да защити сина си.
Г-жа Зара: А може да няма нищо вярно в това, което хората са ти казали.
Барат се храни и я поглежда:
Барат: Разбира се ,че няма.
Майката се обръща към бащата
Г-жа Зара: Ето, нали ти казах, говорят си хората. Нямат други приказки.
Г-н Турман: Ами ти какво искаш,направо да я доведе тук. Мюсюлманка в къщата ми.
Майката объркана се опитва да потуши бурята.
Г-жа Зара: Е да, какво ще кажат хората...
Барат приключва и се оттегля. Анзи. го проследява с тревожен поглед.
Чува се отново гласът на майката:
Г-жа Зара: Ами ще трябва да стане християнка!
Г-н Турман: Дори и да приеме Исус за свой Спасител , пак няма да повярвам. Не мога да си представя внуците си свързани с нейната фалшива вяра. Нашето общество един ден ще носи отговорност за тяхното бъдеще.
Проскърцва врата. Майката се оглежда
Г-жа Зара : Къде е Барат? Анзи къде хукна?
Анзи бързо изтичва навън, но веднага се връща:
Анзи: Качил се горе. Видях,че свети.

Сцена 3
Затъмнение:
Къщата на девойката Райма.. Девойката мълчаливо помага на майка си в домакинската работа. Идва Рушид баба(баща й) разтревожен, г-жа Елхам закърпва скъсани дрехи.
Рушид баба: Виж каква дъщеря имаш! Аз ти казвах да я спрем от училище,а ти не, та не! Имала хубави оценки! Ето докъде сте я докарали , че започнаха да я пресрещат разни сополанковци. Колко пъти ти казвам: “Мястото на жената е да си стои в къщи. Как ще я омъжим, ако не се научи на домакинска работа?
Майката му подава кърпа,за да се избърше, след като си е измил ръцете:
Г-жа Елхам : Какво има, какво се е случило?
Рушид баба: Срещнаха ме Дило и Батуш, видели нашата Райма да си говори с Барат – оня хлапак от християнската махала.
Г-жа Елхам: Тя ми каза,че благодарение на него се е спасила от подигравките на Бузан. .
Рушид баба: Спасила се. Голям спасител. Няма да дам детето си в ръцете на друговерец! Никакво училище и няма да ходи никъде!
Г-жа Елхам: Добре, но утре трябва да кажем на директора на училището да не я чакат повече.
Райма (се стряска и се опитва да каже): Но.....
Рушид баба: Повече приказки не искам по този въпрос! Да се научи да уважава родителите си. Защо съм я изучил!
Девойката оборва глава и се обръща да се оттегли.
Райма : Майко, не съм гладна.
Рушид баба: Какво, сега номера ли ще ми предава?
Майката уплашено се опитва да уталожи положението:
Г-жа Елхам : Добре, де всичко ще се оправи,само мир да има.
Затъмнение.
...Следват още сцени, в които Барат и Райма се сбогуват и си обещават да останат верни един на друг ...


Второ действие:
Сцена 1:
Може да започне с мултимедия за християнската църква, като световна религия.(музика, икони, кръстове и литургии)
Чува се цвъртене на птички, поточе..Манастирска обител с обширно предверие и висока кула с часовник. Пейка с разцъфнала градина. Чува се шуртене ма изворна вода. Няма никой. Барат върви бавно и се оглежда,ослушва и тръгва напосоки. Малко е уморен и се спира на пейката. Проскърцва врата , той се оглежда. Пак няма никой. Постав торбата на пейката и коленичи в молитва с гръб към публиката. Постепенно дворът се залива в сияйна светлина. Чуват се стъпки , но още няма никой. След малко се появява кротка фигура на старец с тояжка в ръка. Лицето му е приветливо. Носи избеляло черно расо и голям дървен кръст на гърдите си. Младият човек веднага е готов да стане и да му се поклони. Монахът е игумена на манастира “Св. Тома”
Игуменът : Чакаме те, синко. Стани.
Барат се изправя и му целува ръка.
Барат: Благодаря ти отче, че ме намери.
Старецът му кимва.
Игуменът: Ела – повежда го през тясна странична алея . Утихналата нежна музика се заменя с енергичната музика на шуртяща вода.
Пристигат при насядали на пейка трима монаси, които стават и чинно се покланят с ръка на сърцето.
Наблизо се излива изворна вода от чешмата на манастира.
Старецът( игуменът) на манастира се обръща към тях.
Игуменът: Ето този когото чакахме толкова време. Идва от дълъг път. Ще остане при нас.
Чуват се благодарствени молитви:
Алилуйа! Слава тебе Боже! Бог е с нас!
Барат е безкрайно изненадан и се обръща към игумена:
Барат: Защо ми се радвате тлкова?
Игуменът: От дълги години манастирът е под заплахата да бъде унищожен от набезите на разбойнически шайки, които върлуват наоколо. Ние с нашите молитви успяваме да ги отклоним. Но преди известно време се появи отряд от мюсюлманска войници. Поискаха да им дадем храна и подслон , но ние нямахме , казаха, че заслужаваме да бъдем изтрити от тези земи.
Това означава,че могат да се съюзят с разбойниците или да принудят местната управа да затвори манастира. Прекарахме в дълъг пост и молитви и всички единодушно получихме известие, че надеждата ни ще дойде от един непознат млад човек.
Барат е много смутен, но не смее да попита дали са сигурни в преценките си.
Барат: Ами тогава да остана при вас.
Монасите: Добре дошъл при нас. (кимат с глави):
После отново отварят Библията и потъват в молитви.
Скриват се в мрак:

Сцена 2:
Дворът отново се напълва със сияйна светлина. Постепенно се явяват И. Христос. Мохамед, Буда, но е са много замислени. Въздишат.
На екрана се дават техни ученици, които ги следват и възхваляват:
Алилуйя!, Слава на Исус! Слава на Аллаха! И други подобни хвалби.
Постепенно хората остават на заден план. Техните религиозни водачи се отдръпват в усамотение и тръгват един към друг. И. Христос ги събира заедно като ги прегръща и ги кани да седнат.
И. Христос: Хайде, братя да решим как да продължим по нататък. Ще дойдат нови времена, а хората все още не са подготвени.
Буда: Мъчно ми е ,че много от моите последователи са все още слепи. Не случайно им разказвах притчата за слепците и слона. Да, те ще успеят да се доближат до Великата истина, но ще я видят само тогава когато се събуди сърцето им.
Мохамед: Да, така е, скоро бях свидетел как ме обидиха в един дом. Като се развикаха “ друговерците, та друговерците...” А какво добро момче.. Изкараха ме страшилище! Ами аз колко мъки съм преживял докато стигна до истината. Смирението е най-голямата награда за този, който искрено се стреми към нея.
Исус Христос: Да, когато донесох Божията любов не ме разбраха и ме разпънаха. Викаха ми”Как може Човешкият син да прощава грехове!” А когато Отца се изявяа чрез мен, пак не разбраха. Що мъки, що страдания преминаха хората от усложненията на този грях.
Буда: Уж дойдох да подготвя идването ти, а те (1) като се хванаха за това вегетарианство и само това повтаряха :“сядал с бирниците, ядял и пиел с тях”.
И забравиха за повторното идване на Илия. Трябва да намерим някой, който да им каже за нашите тревоги.. В твоята обител пристигна момчето, което чакаха. Сигурно то ще свърши работата, която е нужна.
И. Христос: Започваме отново. Помните ли когато изпратихме Бахал (2) – три пъти го хвърляха в затвора. Накрая се принудихме да се примирим с едно ново общество, която остави след смъртта си.
Мохамед : За съжаление векове наред се налага да се борим за реформи и не дай си боже да се появи ново откровение (2) за мир и слава Божия, не ни оставят на спокойствие. А после как да образоваме хората си ...
И. Христос: Благодаря ви братя за подкрепата. Но явно пак ще се наложи да помислим под каква форма ще решим проблема. Да пристъпим към работа. Аз ще остана тук за да дочакам моТой остава, а другите се оттеглят в нощта.На екрана главно се изписват светлини и кръгове, а лицата са като сенки.
....Следват още сцени, в които Барат тръгва с мисия на изток. По пътя му помага един дервиш, после посещава един будистки манастир, където се е обучавал пра-дядо му. Тръгва си на запад, намерението да реализира започнатото.

На върха на щастието - животът в Бутан



Трето действие:
....Барат се е върнал от дългото си пътуване до Тибет, Индия, Китай и Пакистан.

Сцена 4:
Домът на Барат. Барат стои мълчаливо на стол.г-н Турман, бащата крачи напред – назад и мисли на глас.
Г-н Турман: Ако е наистина така, както казва Барат, не би трябвало до има никакви пречки за младите. Тук вече не се знае кой какъв е бил. Няма я оная почит към предците, както е било на времето. Разединиха се хората, като племената – не искат да отстъпват , да търсят мира... А ето, оказа се че земята е толкова малка. А Господ наш не може да ни събере! Добре, но какво ще каже църковното настоятелство? Ти говори ли с още някой по този въпрос?
Барат: Казах ти, само с Рушид бабу и никой друг. Ах, да!
Изведнъж се сеща и вади едно писмо от джоба си.
Барат: Пише ми адвокатът, за когото ти бях говорил. Той казва,че няма никакъв проблем да сключим неутрален граждански брак. Вече има приет официален закон за такива случаи.
Г-н Турман се стряска.
Г-н Турман : Какво, да не искаш да кажеш, че ще преминете на страната на безбожниците?
Барат: Татко, добре знаеш , че моята любов към Бога няма граници.. Не съм сигурен,че тези безбожници, за които говориш са наистина “безбожници”. Нали си говорихме, че те са навсякъде , нима не се сблъскваме и с такива, които уж държат на своята вяра и си изпълняват обредите, но хитрините и вероломството им нямат край.
Г-н Турман: Хмм, говори по-тихо. И стените имат уши. Опитвам се да те разбера. И все пак гражданският брак не решава въпроса. Хората от другите общества ще ви отбягват. Други ще ви питат: “На кой Бог се молите?” Ами като имате деца? Ще говорят за тях и няма да могат да играят с другите деца. Вие давате ли си сметка, какво предизвикателство е това?
Барат : Но татко, какво ни пречи да идваме не църква без да даваме подробен отчет за нашите действия на никого. Освен това ако приемем, че християнството е централен път на спасението то къде е логиката да стесняваме вратите му.
Г-н Турман ( след като мисли малко): С този въпрос ще трябва да се справите сами , ще си понесете отговорността.
Църковното настоятелство ще иска да ви прислони в лоното на нашата вяра. Това означава,че ще трябва да се съобразявате с обредността й.
Барат: Добре де, не виждам проблем в това. Райма вече цяла година се моли на нашия Господ. Тя няма да има възражения.
Г-н Турман: Това е много похвално, но какво ще кажат другите мюсюлмани. Те може да скочат и ще стане една... мътна и кървава.
Барат сега вече се поколебава ,но се решава да изплюе камъчето, заседнало в гърлото му.
Барат: Ами аз им казах,че Мохамед ми се е явил и ме е посветил в истината.
Г-н Турман зяпва от изумление.
Г-н Турман: Какво ,ти си приел исляма?
Барат го гледа открито.
Барат: Не в този смисъл, който влагате. Ислямът за мене е нещо, което ми отвори още по-голяма пътека към сърцето на Бог. Когато дервишът Аша беседваше с мен, въпросите за живота и смъртта ни се изясниха. Какъв вечен живот може да получим от Господ Исус Христос ако не наследим неговото състрадателно сърце, а това го видях и в живота на тези бедни мюсюлмани, които ми протегнаха ръка незвисимо ,че бях от различна вяра.
Появава се г-жа Зара . Тя е вече неърпелива.
Г-жа Зара: Хайде, не се ли наприказвахте. Вечерята ще изстине.
Г-н Труман: Виж какво, няма да ти се бъркам. Чувствам, че до голяма степен си прав. Не е моя работа да те осъждам, още повечем , че си ми син. Също не ме притеснява какво ще каже църковното настоятелство. Най-много да ме изключат от управата. Но, това което трябва да направиш е да излезеш оттук. Ти си надскочил тази среда. Майко, ще се наложи Барат да замине за града.
Г-жа Зара: Ами щом се налага. Та той не е приключил образованието си.
Г-н Турман: Той е много израснал. Вече не можем да му се бъркаме. За това ще поговим утре. Анзи, хайде на вечеря.
Момчето се появява .
Анзи: Видях Райма на училище. Всички ù се радват.
Родителите му се споглеждат, но нищо не казват.
Г-н Турман: Хайде, за това ще говорим утре.
Затъмнение.

Сцена 5
На екрана се изписва:
“ Барат и Райма се сгодиха със съгласието на родителите им, но изминаха още две години докато решат как да протече тяхната сватба.Постоянството им в любовта и вярата ,че това което вършат е правилно и справедливо, успяха да прекършат духа на раздора. Докато той завършаваше образованието си, местната управа беше сменена, а новата въведе закон за правото на вероизповедание, както и необходимостта от религозна толерантност..Студентите от университета бяха първи, които се присъединиха към неговото гласуване.
Барат е в стаята си където възбудено говори с двама свои приятели.
Барат: Не виждам никаква пречка да поканя всички свещенослужители, които ме разбират и подкрепят.
Цено: Страхувам се, че е доста рисковано и може да предизвика протеста на правоверните.
Барат: Но аз съм обещал на родителите си както и на родителите на Райма, че бракът ни ще е религиозен. Те ще изпаднат в паника ако разберят, че съм приел само гражданския брак. Баща ми непрекъснато ме предупреждава да не се отклоня от вярата си. Той вече се е примирил, че традицията и обредността не са най-същественото, но не би приел светското мислене. Трябва да признем, че има опасност от отхвърляне на каквато и да е намеса на религията в образованието и държавното управление.
Цено: Е, да ако не престанат да дърпат чергата към себе си.
Дади ( който мълчи досега и съсредоточено разглежда една старинна кутия): Ако приемем, че целта не религиите е да възстанови човека до първоначалната му позиция, то защо да не приемем и варианта да получим благословия и посвещение в брака чрез един такъв път на хармонично сътрудничество между духовните наставници. (Обръща се към Барат)
Ти успя ли вече да говориш с някои от тях?
Барат: Да, разбира се. И слава Богу, досега не са изникнали някакви сериозни затруднения. Всеки момент чакам гости от манастира Рамтек.
Цено: Е, тогава, какво да му мислим. Да става каквото ще. Щом Барат казва...Само мир да има.
Дади : А бе то много мир няма да има,ама..На тази земя кой ли е останал доволен. Винаги ще се намерят такива, които да ти развалят настроението.
Барат: Поел съм отговорност и не мога да не я изпълня. Освен това Райма твърдо ме подкрепя, независимо трудното ù положение в онази среда.
Цено ( смее се ): Знаем си я ние. “Кавото каже Барат...” Щастливец!
Дади (към Цено): Ти какво искаш да кажеш? Че няма мнение по въпроса ли? Ами не знаеш ли ,че това за нея е единственият човек на когото може да вярва и разчита.

Барат: Скъпи приятели, надявам се на вашата подкрепа. Каквото и да говорят хората, не забравяйте притчата за слона. А тя е : “Имало четирима слепци, които искали да узнят какво е слон. Но всеки един от тях дръжал някаква част от тялото му – или хобота, или крака или ухото.. и викали: “Ето това е слон!” Карали се непрекъснато докато не минал един зрящ пътник. Той ги попитал: “За какво се карате? “ а те му отговорили: “ Ами спорим върху това какво е слон.” Тогава той им обрисувал как изглежда слонът и те разбрали,че той се състои от всички части. Това е , няма какво толкова да мъдруваме.
Дади: Да, истината се намира в много извори и тя е като океан, в който са се влели реките. А ние си мислим : ето това е. Но без диалог как да разбереш най- верния отговор.
Цено: Вижте какво, за такива “затворници” като нас е опасно да ограничаваме истината. Като не разбирам нещо, по-добре да си мълча. Иначе споровете нямат край.
Барат става. Взима си палтото. Тръгват и другите. .
Дади : Хайде тогава да тръгваме. Ще направим каквото можем, за да подготвим обществеността.
Танц на младежи и девойки подсказващ бъдеща сватба.
Двора на къщата в града, наета от Барат се изпълва с млади хора. Дават се младоженците придружени от родителите си, няколко будистки , християнски и мюсюлмански представители. Те подред четат молитви на младоженците. Хвърлят им светена вода ...

Пиесата е написана през 1995 г., последна редакция, декември 2007 г.

събота, 21 ноември 2009 г.

В блатото на робите (Стихове)

Човекът звяр
Аспарух Вангелов

Човекът, ненаситен и алчен,
от злоба и завист мрачен,
поделил е Земята свята,
Земя от поетите възпята.

Войни води за колонии,
за нефт, злато, за империи.
крещи,"зове" за Мир в ефира,
а ръцете му държат секира.

Политиците се изкарват "святи".
Врабят народа и стават богати.
обществото ловко заблуждават,
речите си с "мир" украсяват.

За тях няма святи идеали!
И към природата са вандали...
Чевикът звяр все търси парите,
атома, терора, войните...

Само църквата с търпение
зове човека към смирение -
за духовност и покаяние.
Те са реално обаяние.

Самоунищожение
Аспарух Вангелов
по идея на Свещарова

Ври в престъпление светът!
Царува навсякъде глехът!
Човекът по образ Божий е роден,
но от завист, алчност е пленен,

лъже и убива дори детето.
Въздухът затровен е до небето.
озоновите дупки растат...
А хората интриги плетат.

Релитията б банкер се превърна!
Науката от Бога се отвърна!
Терористи и крадци върлуват...
Разум и съвест не съществуват.

Смъртта иде, кой ще я спре?
Кой на злото ще се опре?
О, човече, бързо вразуми се!
Обикни ближния -опомни се!...




Сонет 82
Вълчо Камбуров

Не океан е твоята любов,
а плитък тинест гьол.
Не е широк удобен стол,
а резен от дърво-суров

Тя не е кристално огледало
със бистра и пределна яснота,
показваща в реален вид света.
Тя е стъкло нечисто, помътняло.

Не нежна майка на отроче скъпо,
трепереща за всеки негов дъх,
галеща бебешкия нежен мъх.
По-скоро машеха е зла и тъпа.

Не съм ли мазохист да те харесва?
Не съм ли луд по теб да се заплесвам?

Из "Без дар от Ерос"

понеделник, 2 ноември 2009 г.

Кристалната любов на Божествената Майка

Любовта живее в небесата при звездите

Руми Лякова

Прегърнати вървиме към звездите,
с препълнени от любов сърца!
Държиме здраво на Пегас юздите,
откриваме и бзброй слънца...
Дори попаднали във „черна дупка”
пак за нас ще струи синя светлина,
ще ни приюти бисерна”черупка”
на върха на сребърната планина!
Ще минем бавно по пътя млечен,
устремени към нашите звезди –
една във друга, в простора вечен
и там заедно – Бог ще отреди!
Обичта изпълва ни с благост, добрина,
Моля Бога да се обичаме винаги така!







"Небето - велик, оргонизиран свят,
а Земята - непроявен свят, който
продължава да се устройва."

Море, небе, земя, любов
Светла Панайотова

Море, небе, земя
и вие, светове космични,
сътворени с Мъдрост,
истина, Любов,
в в една издишка-вдишка
на абсолюта вечен,
безграничен,
тайноствен,
хармоничен.


Море, небе, земя
и слънце, въздух,
светлина,
за да растеме здрави,
силни и любящи,
мъдри, истинни,
добри,
във нашите тела
и дух,души.



Прииждат морските вълни
Светла Панайотова

Приийждат морските вълни,
със буен устрем,
с мекота гальовна,
обливат твърдите скали,
в прегръдка волна,
нежна и сурова.

прииждат чувствата, стремежите,
желанията ни човешки,
със буйна, тиха радост,
плам и широта,
в сърцата ни предвечни.

Дали се носим ний
по тез вълни
- разблъсквани от ветровете -
с кормило здраво във ръцете
от мъдрост, сила,
истина, любов?

неделя, 1 ноември 2009 г.

Пътешествията на Гъливер (Видеофилм)

Авторът забавлява императора и придворните дами и господа по един твърде необикновен начин. Описания на развлеченията в двора на лилипутите. Връщат свободата на автора при известни условия.

"Примерното ми поведение и добро държание спечелиха до такава степен благоразположението на императора и двора, а дори и на армията и народа, та започнах да храня надежда, че скоро ще ми възвърнат свободата. Използвах всички средства, за да поддържам това благоприятно настроение. Постепенно жителите почнаха да не се страхуват от мене. Понякога лягах на земята и оставях по петима – шестима да играят на ръката ми. Най-после и децата се престрашиха и започнаха да играят на криеница в косата ми. Бях започнал вече доста да разбирам и да говоря техния език. Един ден на императора му хрумна да ме поразвлече с някои забавни игри, в които този народ по ловкост и пищност превъзхожда всички познати за мене народи. Най-интересни ми се сториха игрите на въжеиграчите, които изпълняваха номера на тънък бял конец, опънат на около един метър от земята. На тях бих желал да се спра по-подробно и затова моля читателя за малко търпение.
В тези игри участват лицата, които са кандидати за високи постове и благоволението на двореца. Те се обучават в това изкуство от младини и не винаги со от благороден произход или с високо образование.Когато някой висок пост се оваканти било поради смърт или изпадане в немилост , което се случва често, петима-шестима от кандидатите помолват императора да им разреши да позабавляват негово величество и целия му двор с игра на въже и който от тях скочи най-високо, без да падне, той заема поста. Много често и самите министри получават заповед да прояват умението си и да покажат на императора, че не са загубили способностите си. На финансовия министър Флимнап е разрешено да скача на опънато въже поне с два сантиметра и половина по-високо, отколкото на всички останали сановници в империята. Виждал съм го да се премята във въздуха на няколко пъти едно след друго върху дървена тарелка,закрепена на въжето, което не е по-дебело от обикновения канап , с който си служим в Англия. Моя приятел Релдресал, главен секретар по личните дела е, по мое мнение- ако не съм пристрастен, - на второ място след финансовия министър, останалите висши сановници горе долу са на едно ниво.Тези игри нерядко се съпровождат от нещсатни случаи,каквито има отбелязани в голам брой. Пред очите ми двама-трима кандидати си счупиха крайници. Но рискът се увеличава още повече, когато министрите получат заповед да покажат ловкостта си,защото в стремежа си да надминат себе си и своите колеги те се напрягат толкова, че едва ли има някой който да не е паднал,а някои дори и по два-три пъти.
Има и едно друго зрелище, което се представя само пред императора, имперагрицата и първия министър, и то при особени случаи.Императорът поставя на масата три тънки копринени конеца, дълги петнадесет сантиметра, единият е син, другият – черен, а третият –зелен. Тези конци се дават като награда на онези, които императорът желае да отличи със специален знак на своето благоволение. Церемонията се извършва в тържествената зала на негово величество, където ловкостта на кандидатите се поставя на изпитание, твърде различно от гореописаните и подобно на което не съм веждал в никоя друга страна на стария или новия свят. Императорът държи в ръце пръчка успоредна със земята, а кандидатите се приближават един до друг и ту прескачат пръчката, ту пълзят под нея напред-назад по няколко пъти според това дали пръчката се вдига или сваля. Понякога единият край на пръчката държи императорът, а другият – първия министър, понякога първият министър я държи сам. Който изпълни номера си с най-голяма ловкост и покаже най-голяма издръжливост при скачането и пълзенето, получава синия конец, следващия получава червеният, а зеления се дава на третия. Те ги носяг увити два пъти около кръста и рядко ще видите високопоставено лице в двореца без такъв пояс. "

Из „ Пътешествията на Гъливер” от Джонатан Суифт, с 35-37





Обичам животните (Музикални видеоклипове)



Слонът

Румяна Русева

Татко, погледни! –- викна ми синът,
задърпал ме към клетката на слона;
Грамаден, добродушен с тъжни очи ,
той хобота си протегна и детето поздрави.

А то засмя се и попита:
– Защо е толкоз тъжен? Носим му
бисквити, всякаква трева и си играят
с него всичките деца? Но нали се е родил
в клетка и не знае какво е свобода!

Погледнах си сина и ме обзе тъга,
щом се замислих над тъжната съдба –
да си роден в клетка,
и да не знаеш какво е любовта,
мощен и огромен и съвсем затворен.

Въздъхнах и отроних:
– Ами по смеха, слонът чувства
всичко, което му тежи,
и затова тъгува за своята земя
родила,
весели деца на радостта...

сряда, 30 септември 2009 г.

Самотата на търсача

Румяна Русева

Жената – Индиго

Не зная защо се родих
и.....какво ме доведе
на тази земя,
където не видях
ни дом ,
ни ласка...
или топлина?

Съвсем сама останах –
да търся
и намирам ответи,
мъдри като вековете,
на безкрайните въпроси
за истината, любовта..
И тръгнах.

По пътя на Мъдростта
аз тръгнах ,
все още непробудена...
И се спънах ...
Но болката донесе
светлина,
сърцето ми пое
виделина.

И аз разбрах...
Всеки грях довежда
до смъртта ,
а тя дебне – октопод
с пипала протегнати,
към хубостта
и невинността.

А те са безащитни
във свят
на мразовита зима –
свят на празнота...
Студът довежда
до смъртта
и ставаме човеци
нови,
само с откуп
от греха.

Да бъде ден –
ден на пролетта
чрез преданост синовна –
към майката – земя
и към родители –
строители
в духа на любовта...

Безмерна радост
ни дарява вечността,
а тя ни води
все в светлина
да търсим връзка
със света;
да се родим
отново в Любовта.

Румяна Русева
Вино

В памет на Рабиндранат Тагор*

Знаеш ли какво е “ махуа”?
Името на миризливо цвете
в Индия.
От него правят
силно вино,
което ни опива
със любов всемирна –

и всичко е така красиво,
чисто, живо, нежно
като вечността...

Любовта е сила
и очакване в безкрая
да се срещна с теб –
дори насън.
И когато идваш
зная, че ме чакаш там –

и аз ще дойда...
Вярвай в това.
Премина ли
отвъд смъртта,
ще разбера къде си...

В моята мечта те виждам –
очакваш ме, нали? –
Без тебe ще умра!
Но вярвам –

животът продължава
във всемира,
прегърнал ни душите
слети в любовта...

Моята мечта виждам
в малко цвете –
Зове се “махуа”...


* Рабинадранат Тагор – световно известен индийски писател от първата половина на 20 век, лауреат на Нобелова награда за мир.

Румяна Русева
Океанът на любовта

Любовта на океана
в нощта ме пази...
И питам се :
–Защо ?
И ето силните вълни
ме подемат към върха.

Житейската борба ме кара
в битка да посрещна
лице в лице смъртта.

А тя ме прави неуверен…
и тревожен,
по-чувствителен
и по-нищожен,
и прегърнат в страдание
да си спомня с топлина
приятелство в океана,
дарило ме с воля за борба.

И се почувствах птица
лекокрила – светла
и свободна.
И стигнала небето,
гълъбица
спусна се с вик,
за да даде сърцето си
в нощта.

И тя попита:
– Нима си този, понесъл
моята съдба?
Отвърна ù тих глас:
– Да, чакам твоята усмивка.
Ела с мен в нощта.
Видя тя умиращ гълъб в храста:
Жив ли бе все още? –
Отчаяно се завъртя,
осъзнала,
че гълъбът не е успял.

И скръбно установи смъртта му –
с внимание не я дари – умря,
паднал в шубрака на нощта,
гълъб тъжен не приел от нея
свободата...

Мария Георгиена
Самота

Самотна съм във този град,
където всичко ми е чуждо,
къде усеща се и смрад,
но той от мене има нужда.

Вървя сега сама напред,
пробивам новий път нагоре,
повтарям си един куплет:
"Живея само кат се боря!"

И вярвам, че ще дойде миг,
загърнат в злато и със свила,
ще ни открие своя лик
с милувка и усмивка мила.

Но знам - това е сън,
надежда моя и мечта,
а тъмнина се стеле вън
и тъжна, глуха самота.

И пак сама във този час,
далеч от весели забави,
вървя по тесен път тогаз,
утъпкан в тучните морави.

Сълза в окото ми блести,
сърцето е обвила,
но погледът ми пак искри
с присъщата за него сила.

петък, 25 септември 2009 г.

Пътешествие отвъд морето (Видео, cтихове)


Водна шир


Ето аз идвам
по пътя на водната шир,
над която дъгата
на съдбата
ме поведе в мир
и тишина – да търся
сила и упование.

А безбрежното мечтание
да се превърне
в разкаяние
за моите тежки съдбини,
когато носих си теглото.

Без знание
и без упование
в живота си поех греха
да бъда жертва в любовта.

А сега ти ме водиш за ръка–
натам, где ражда се
една мечта – новата искра
на радостта,
отмила сълзи на скръбта.

И тази радост на децата
е страница забавна
в моята съдба. Затова
те викам с пълен глас :

– Нека да вървим,
зная пътя и ще кажа:
Открих те днес с нова роба
и душа, готова да прегърне
живот в земната утроба.
Заедно ли сме на път? –
Ще те позная в мига
щом протегнеш ми ръка.

Румяна Русева

Келтски певици -
Ново пътешествие отвъд морето

Celtic Woman - A New Journey: Live at Slane Castle, Ireland 2006

Title: Beyond the Sea
Singers: Hayley Westenra, Chloë Agnew, Órla Fallon, Méav Ní Mhaolchatha, Lisa Kelly, Mairead Nesbitt


Бяла роза

Облечена съм
в бяло.
Ще дойда
като бяла роза
в нощта,
окъпана
в чистота...
И любовта ми
като магия
ще разтвори
своите крила.

Обличай ме с нежността си!
Душата ми жадува
за твоите слова:
“Обичам те!”
Снежнобяла роза
ще съм за теб
завинаги...

О, мили мой,
аз търся
твойто рамо...
И сгушени във вечерта
на прекрасната земя,
да приседнем тук,
смълчани
в тишината на брега;

И ето нашата любов
прегръща
изгряваща луна–
Това съм аз –
една звезда,
а ти си онзи лъч
прекрасен,
запалил любовта.

Обличай ме с твоите слова!
Песента
на твоята цигулка
гали ми слуха
и трепвам
като чучулига морна,
притихнала в нощта.

Но жарта
в сърцето ми напира
и огънят
не спира да пламти;
С надежда
и копнеж
разкривам
изваяния образ
да блести
от красотата
на творението ти...

– А това съм аз –
облечена
в аромата
на цветята,
обгърнали ме
с топлина.

Снежнобяла роза
даряваш ми сега,
уханието
да събирам в пъпка
и разтворила
цвета си,
да те даря
с любовта си.

Румяна Русева

Даряваш ме с любов

Даряваш ме с любов,
нали така – това си Ти?
Ти, който ме откри,
а мина толкоз време,
в нестройни крачки,
в мига, щом хорската мълва
или потокът на страстта
връхлитаха ме...

И аз със сетни сили
бягах от света,
за да запазя
свойта чистота.

А вярвах, че те има,
бях сигурна в това,
и ако, без да исках,
се възпирах, бе туй,
коeто спъваше ме
в мрака на нощта.

Смях зловещ
и силен удар ,
пронизваше сърцето,
за да ме погуби
в неизвестността.

А искам да съм будна,
да се науча да летя,
да бъда с теб
във вечността,
отминала смъртта
от грубостта
и порока, ширещ се в света.

Едно момиче си останах,
заради теб – да те дочакам
в безкрая, а в сърцето си
запазих обичта – да я даря
на всички хора по света...

В огъня на любовта
не можем да горим,
ако космосът
не е благословил
съюза вечен – от мига,
когато стъпили сме в Духа...

A това е път студен,
и тревожен
в бурята вековна
на страха – страх,
отнел от нашата душа
мъдростта на вечността.

И ето, днес ти се появи,
за да ми кажеш:
– Тук съм! Не тъжи!
Сега съм сигурна в това,
и зная аз, че не е сън...


Птици заедно ще бъдем,
ефирен полъх,
пламък силен – утринна звезда.
И чак тогава
пожарът на страстта
ще ни носи на своите крила.

Румяна Русева

Индиански песни ( Видео, стихове )

Индианска песен

Майко, аз те чувствам
как ме зовеш -
тъй топла и горда.
В синевата на пукнала зора,
от бялата луна
черна птица появи се
и ето - полетя надолу
към просторните поля -
там, где прерията
проютила е
своите чеда.

Замислена жена
с обкичена в пера коса,
стои загърната
в свойто наметало -
пъстроцветно -
оранжево-кафяво.

Седи тя с вперен поглед
към простора,а оттам
Духът Голям й бе говорил -
за любовта по цялата земя,
за птиците и мечките,
потоците и планините,
дарили с красота
индианските лета,
дали и живот
на семейства, племена.


Индианка в бяла роба
вдигна взор
и ръце разтвори
огряна в светлина
щом слънцето яви се
в зората на деня -
На новия ден
в очакване на свободата.

Под ритъма на барабана
индианка пее
своята свещена песен
а пред нея скупчени деца
с украса по лицата
слушат с кучето си
Динго пазещ им вигвама.

Като птици разперили крила,
запърхаха децата
и се разбягаха
дочули ритъма на барабана,
зовящ бойците от войната.

Румяна Русева

неделя, 20 септември 2009 г.

Проекция в астрала ( Музиката на цветовете)

* * *

Тъничка нишка от чувства
заплита на утрото възела,
кротките къщи са пусти,
пуста е старата улица.
Кривеят въздишки по клоните,
сънуват слънца листопади,
в пердета -пробити от погледи -
стихии от нежност полягат.
Нервно примигват с клепачи,
сънено-жълти фетери -
сякаш часовници пясъчни -
време за обич отмерват.
плъзва се сянката слънчева
в пъстрото на зениците,
моите - с сякаш без възраст
твоите- с бръчици свити.
Сладко е,сладко и диво!
В тихоно тъмно на стаята -
плахост и святъст
пред съмнение...
Жълти фенери мечтаят.

Мариана Дафчева



Музика за един апартамент и шест барабаниста



Sechs Einbrecher machen in einer Wohnung Musik auf Möbeln und mit Haushaltsgeräten. http://www.kostrfilm.com

събота, 19 септември 2009 г.

Песни за дома и родината (Cтихове)

Никола Сатков

На майка ми
Отворих пътната врата
на майчината къща,
в която много веч лета
тъй рядко се завръщам.

Почувствах се самотен гост.
До стълбата стояха, като че на пост,
обувките на мама.

А в двора, тъжан и голям,
сред вещите ненужни,
от мама ми, посяти там,
разцъфнали са ружи.

Безкрайно тъжно е когато,
домът, във който си живял,
от детството до твойто лято
сега е вече запустял.

А спомени проблясват само
от хубавите детски дни,
от грижите безспир на мама
и знам, че тя ще ми прости!

Писмо до покойните ми близки

Питате ме как съм, как я карам
и какво е станало след вас?
Селото и хората догарят,
остарявам видимо и аз.

свиха си се селяните вече,
правят нещо щж като преди.
Младите заминаха далече
и забравят своите деди.

Те не знаят сборове-седенки,
мириса на майката-земя
и човещината като сянка,
някак много бързо намаля.

от забвение пресъхнаха чешмите,
във земята бурен ги покри.
Пусто е дори и сред лозите
тъжно е в самотните гори.

Тежко лъкатуши и реката
и умира бавно сас сама.
Люта рана ми кърви в душата
зарад запустялата земя.

Тихо е, не вика и козарят,
няма преминаващи коли.
Някои за хляба разговарят,
мен и за децата ме боли.

Имало е много да изпатят
хора и поля, и небеса.
А писмото няма да изпратя.
Нявга сам ще ни го донеса!

сряда, 16 септември 2009 г.

Път към светлината (Приказки)

Приспаното сърце
Написано от Валери Рибаров - Mojsei
Сряда, 16 Септември 2009 14:06

Чудна работа! Вечно тъжната Луна тази вечер ми се усмихна приветливо и някак си подкупващо – явно искаше да ми каже нещо. Спря се на прозареца ми и започна своя разказ така:
-Вече не съм тъжна, защото успях да разгадая тайната на Кралицата на нощта. Сега я очаквам, за да й разкрия цялата тайна по омагьосването на нейното сърце. Но всичко това е свързано и с теб, защото без теб тя е обречена да продължи измамното си съществуване като Кралица на сенките, а и ти без нея ще ме търсиш всяка вечер на самотния си прозорец. Съдбата те е избрала теб за свой посредник…
-Чувал съм те да ми разказваш тъжната й история - бързо отвърнах аз.-Зная от теб, че докато не открие своя Крал ще бъде без лице, ще се лута из мрака без дори да знае коя е…
-Така е…-отвърна загрижено Луната. – Но тази нощ самият Повелител на Мрака, превъплътен в образа на Ангел, ще направи опит да покори сърцето й като го приспи на вечни времена. Ти имаш задачата да провалиш плановете му и да спасиш Кралицата, която наистина е Кралица, но не на Мрака, а на Светлината, но тя самата не знае това.
-И как ще стане това нещо? Та аз не я познавам…А и как да се боря с Повелителя на Мрака? – проронвам смутен.
-Сърцето ще ти подскаже. Сега е важно да не губиш време. Аз ще ти помогна да стигнеш до Загадъчните планини, където ще стане срещата на Кралицата на Светлината с Повелителя на Мрака, а ти се обърни към сърцето си и го попитай какво трабва да напарвиш, за да спасиш Дъщерята на Слънцето…
-Но тогава ти ми говориш за своята собствена дъщеря, нали ти и Слънцето…
-Добре, добре…-прекъсна ме Луната.-Побързай! Хвани се за моите лъчи, а докато стигнем до Загадъчните планини, ще поговорим още малко, защото и ти има да научин нещо, което е част от загадката…А това е така, защото ти познаваш Кралицата на Светлината…Сега пелената на Мрака забулва все още и твоите очи…
Някаква странна топлина пропълзя в гърдите ми и ме накара да се хвана здраво за лъчите лунна светлина…Вече знаех, че имам важната задача да спася живота и щях да го направя!

събота, 12 септември 2009 г.

четвъртък, 10 септември 2009 г.

Приказни светове (Поезия)

Приказка за седемте врати
Написано от Валери Рибаров - Mojsei
Четвъртък, 10 Септември 2009 16:35
Душата ми е окована с врати,
предпазващи ме от разруха
и ето, че пред тях поспря се ти
с усмивка ведра, но и глуха.

За теб вратите си разтворих,
а ти стоиш и все немееш,
затуй внимателно те заговорих,
разбрала как в душата си се смееш.

На седмата врата съзря:"Невинна!"
и каза думичка една:"Любов!"
докосвайки ми струната интимна
с кристално чистия си зов.

След туй видя:"Живея трудно,
в проблем с близки хора!"
и каза нещо твърде чудно:
"От днес ти ставам аз опора!"

Посочи с ръка:"Живота си разбирам"
и аз отхвърлих спомен черен,
защото този път с теб избирам,
а той единствено е верен.

След разговор, пределно кратък,
поиска творческо ваятелство,
за да продължаваме нататък,
а аз поканих те в "Приятелство!"

Призна, че сме заети,
но спря в чувството ми зимно
и тръгнахме като поети
проблема да решим "Взаимно!"

О, да, аз пак "Обичам!" -
таз думичка на тебе казвам,
с което ти се вричам
с мъка да не се наказвам.

Помогна ми във време бързотечно
да бъда с тебе солидарна
и чрез врата:"Сърдечно!"
признах, че съм ти благодарна.

вторник, 8 септември 2009 г.

Постановката "Момичето и смъртта" на българска сцена

Момичето и смъртта -
Защо мoмичето ?
Защо смъртта?

Oще при прочитане на заглавието думата "смърт" ни навежда на е нещо тягостно, нещо което не ни носи радост и удоволетворение и което в никакъв случай не ни говори за човешко щастие, въпреки че тази дума често присъства в човешкото съществуване като символ на “избавление”. Какви думи за смърт познаваме” физиеческа смърт, душевна смърт, духовна смърт, смъртта ( умирането на нашите желания), за да се родим наново.
За каква смърт става дума в представлението на българския режисьор Веселин Димов.
Защо момичето?
Момичето е носител на бъдещия живот, който се ражда от чистотата, невинността и саможертвената любов на женското начало. Момичето е бъдещата Жена, Съпруга и Майка
( Принцеса, бъдещата Царица).
Кои герои участват още в спектакъла ? - майката, която застава в позицията на мащеха, бащата - със същия статус и младежът, успял да се представи за приятел и любим.
В този смисъл ,всичките аспекти на смъртта са засегнати тук.
Пиесата отваря врата към дверите на царския палат. Заедна с царското семейство това е символ на потомствената кръвна линия. Какво има там? Една красива кралица, която танцува любовен танц със своя съпруг – младият крал.
Поведението им показва една житейска ситуация на любовно опиянение. Свидетели сме на сцена с ритуално поведение между краля и кралицата, което ни навежда по-скоро на мисълта за “маскарадността” на живота в царския палат. Нашият свят е измислен от човешки желания и въздушни кули. Ритуалността( например, ухажване, споделяне на чувства, женитба и любовен акт, който днес предшества брака) измества сърдечната връзка , от която имат нужда децата. Изглежда персонажите изграят роли – Крал и Кралица ( респ. Цар и Царица), но не са самите себе си.
Във вълшебните приказки Царският дворец има обикновено положителен смисъл – обвръзва се с представата ни с мечтата на човека за свой Дом – красив и благополучен. В същото време в този Дом на човешките същества им се случват нещастие – умира Кралицата ( истинската жена) и на нейно място идва”мащехата” умира Кралят ( истинският мъж) и на негово място идва “втори баща. Така “мащехата” и вторият баща ( взимайки и техният преносен смисъл) често пъти стават носители на егоистични стремления и вражда.
В съдбата на рода често се намесва Магьосницата и Вълшебницата) мъж или жена. Те обикновено подлагат на изпитания качествата на членовете на Кралското семейство – най-често принцовете и принцесите, като коректори на родовото проклятие, а именно- да доведе героите до смирение, да станат истински господари на кралството и на своята съдба – без пряка намеса на злите магьосници и добрите вълшебници.
Как ние от самото начало на пиесата разбираме за това невидимо присъствие на магьосника? Още в първа картина ставаме свидетели на неприсъщи на истинската човешка природа нереалени взаимоотношения. Една приповдигната фалшивост и дезориентация на героите.
В какъв смисъл?
Взаимоотношенията между младият крал и девойката - принцеса подсказват за физическата връзка Майка - Кралица и дъщеря – Принцеса. Вълшебници или магьосници на своята съдба, ревнивата жена – майка на принцесата изпраща дъщеря си в гората на вярна смърт при ловеца. Задаваме си въпроса кои магьоснически сили управляват поведението на майката и нейният избранник “ съпруг “?
Пътят към отговора ни дава образът на Ловеца в гората, където Девойката върви в полусън. В разговора си с Ловеца тя се чувства беззащитна и ние виждаме една непробудена душа, която търси спасение от собствената си съдба. Копирайки модела на похотта, даден й от нейните родители, тя “автоматически “ е склонна да предложи себе си – своята младост и невинност - най-голямата ценност, като разменна монета срещу Живота, който да й се подари. Така Момичето въображаемо се превръща в Спящата красавица ( момиче), което сега е целунато от своя намерен “принц”. Но уви той не е с необходимите качества на истински спасител . Девойката е завладяна от неговия свят, със своите ритуали, показност, фалшива “слава”и преходни желания. Така тя влиза във “фалшивия” замък на “фалшивия крал” или господар, покорил я напълно.
Както е известно в световната литература (“Спящата красавица” на Х. А. Андерсен и “Хрониките на Нарния” от С. Луис) омагьосаното кралство е изпълнено със студ и жестокосърдечие. Най –близките приятели на :фалшивата кралица” са всякакви видове чудовища и хищни животни. Последните сцени на пиесата ни въвеждат в едно такова животинско царство , чийто поданици са обект на злата магия, която виждаме в двете големи мечки. Загубили човешкия си образ момичето и принца се сливат в похотлив танц и така принцесата окончателно намира своята духовна и душевна смърт.
Тя става и обект на митовете за красивата жена – красива стока в едно консуматорско общество, където лъскавата опаковка все по-често ни говори за неясното качество на стоката. Тази постановка е една критика към съвременното ни общество и по-точно на човешкото поведение, породено от духовното ни невежество и безпътица.

от Румяна Русева

Вечността на любовта ( Видео)

понеделник, 7 септември 2009 г.

Има ли наистина истинска любов.?(Видео)



Понякога става така, че наш приятел от детските години се влюбва в нас, а ние несъзнателно носим любовта в себе си...но годините минават и ние забравяме. После идва нова среща и нова любов, която ни залива с порива на своята страст и ние решаваме да се оженим. Но се оказва, че задрямалите чувства в нас към детската невинна любов могат да се събудят и да разгорят нова страст. Къде е истината и кой път да изберем?Героите от филма са запазили детската си преданост търсят пътя на истинската любов един към друг.

В предверието на рая ( Стихове - В. Рибаров и др.)

Въведох те в преддверието на Рая

Написано от Валери Рибаров - Mojsei
Понеделник, 07 Септември 2009 15:17

Въведох те в преддверието на Рая,
когато сляхме устните си сладки – нежно,
с теб успях пътеката му да позная
чрез трепета на тъждеството ни копнежно.

Дори в колизията на мечтите,
душата ти я виждам като осенена,
защото Рая ми показа чрез звездите,
а туй те прави да си вече опростена.

Трепетът със който сладостно обичаш
очарова: нежно душата ми докосва
със любов невинна и така се вричаш,
а пък тя в съпружески съюз миросва.

Достатъчно е да си влюбена в един
чрез чувството хуманно, мило и човечно,
което във душите казва ни:”Амин!”
поемайки съпружеството, но сърдечно.


Сега, в олтарите на святост
Написано от Валери Рибаров - Mojsei
Понеделник, 07 Септември 2009 15:51
на Ева

Създадох себе си ... безкраен,
обичащ, носещ любовта
и в път на самост и потаен
открих какво е красота.

Сега, в олтарите на святост,
живота споделих с една,
която ми донася радост,
защото стана ми жена.

И тръгнахме в път на отговорност
и мъката и радостта да споделим,
и преоткриваме иннтимната сговорност,
която няма как да разделим.

А пътят има и недъзи,
обагрящи съдбоввно всеки ден,
но, в тази общност на съпрузи,
изгряваш ти любов, за мен.


Мигът

Написано от Валери Рибаров - Mojsei
Понеделник, 07 Септември 2009 15:49

И днес,
след толкова години,
напомня ни за себе си мигът,
във който с обич
и копнежно
хванах твоята ръка,
а във гърдите ми
замря викът
и дълго, дълго
с теб останахме така…
Този миг
през годините
преживяването ни майстори
по начин таен,
оставащ си вълшебен,
защото не престава да разгръща
пред нас
простори
и затуй като въздуха ни е потребен.
Съпреживяването
той създава
и летят
със него
бързо дните –
безметежността им потвърждава
с пламъка,
искрящ
в очите.
Този миг
за мене
си остава
чудно нещо –
всяка вялост
бързо разрушава
и го прави
неизменно вещо,
че взаимността ни утвърждава.



Любовта чрез теб ме обладава

Написано от Валери Рибаров - Mojsei
Понеделник, 07 Септември 2009 15:53

Любовта чрез теб ме обладава
и пророчества ми обещава
с оназ божествена покорност,
която се нарича отговорност.
Чрез нея себе си познавам
и с теб в приятелство се състезавам,
разбрал чрез опита добре
как приятел да се разбере,
когато в неговия ведър лик
удържам онзи лъчезарен миг,
който ме поддържа млад
с постоянен за живота глад,
отхврълящ на подмолите тъгата
с добротата на шегата.



Огненият път на интимността


Написано от Валери Рибаров - Mojsei
Понеделник, 07 Септември 2009 15:56

С поривите дръзки на мечтите
в сърцата ни нахлуват светлините
и говорим за простора
без да сещаме умора
или пък възпяваме морето
чрез сравнение с полето
и с обич в сърцето
пеем песни на детето.
Тъй поетите чрез ода,
възхваляват цялата природа
и поезията превръщат в зов,
носещ името "любов".
Всичко туй постигаме с развитие
на способности, изискващи покритие
в лоното на таз взаимност,
чрез която влизаме в интимност.



Но често, даже и съпрузи

Написано от Валери Рибаров - Mojsei
Понеделник, 07 Септември 2009 16:00

Семейството гради взаимната среда,
способна да спасява от беда,
която винаги остава близка,
когато нещо някого подтиска,
показвайки, че в трудностите пак
до теб стои човекът драг,
съдбата с тебе споделил,
с което си остава мил.
Но често, даже и съпрузи,
откриват в отношенията недъзи
и коментират своите постъпки,
с готовност за разбиране, отстъпки,
защото, щом са разделени,
душите им са наскърбени.

неделя, 6 септември 2009 г.

Светът на цветовете (Стихове, фотоси, съвети за отглеждане,цветолечение )


Р.Русева


М. Ангелов


* * *
Когато дишам светлина,
аз живея
Когато виждам красота,
пред нейната врата немея.

Очарована от съзиданието
с любов копнея
да прегърна аз Земята,
длани да разтворя -
с пълни шепи да събирам
благодатта, мечтата -
бързоструйната река,
где в полята
жадните напива.

От планински извори
високи
откровения се сливат
за нова жътва
в Духа разтворил
лотосовите си листа -

А мъдро те раздават
радостта
за нов живот
на будните - в деня
когато идва пролетта.

Румяна Русева

Counter

петък, 21 август 2009 г.

Да пеем за любовта (Видео)

На татко и мама (Видео)

На мама


На нашия татко

Стъпкана роза (Видео, поезия, разкази)

Стъпкана роза
Румяна Русева

В късeн ден на пролетта,
сред смълчаните листа,
той и тя преминаха,
загърнати в мъгла
като обрулен цвят в нощта.

И ето, разделят се с мъка и тъга -
тя плаче, а той трогнат от скръбта
се оглежда... и що да види –
малка бяла роза подала си
цвета сред градинската леха.

И зърнал бисерна сълза в окото,
младежът бързо се присегна
към розата уханна,
кимнала му с тез слова:
“Ела и ме вземи! И момичето
не ще те никога забрави.”

И младият човек
поел духа на любовта,
вдъхна аромата като подаде
нежно сам цвета
на любовта и красотата.

Девойката засмяно го погледна,
прегърна го с надежда,
и отбелязаха раздяла тежка -
той бе тръгнал на война,
далече от родната земя.

Но ето, че в града
рота се зададе от врага –
девойката посърна, залиня,
ни вест, ни кост от него,
месеци изминаха -
и то не един и два.

Един ден пощальонът спря
пред нейната врата:
-Не знаеш ли – попита той-
Той умря ! Погледни и прочети.
Подаде измокрено писмо,
а розите в двора клюмнаха глава.

И там на тротоара под тежкия ботуш
остана малка роза лъчезарна –
бяла като сняг, смачкана в студа,
стъпкана в калта на дъждовния ден –
Нежна роза сви се в любовта
на момъка загинал на война.

сряда, 19 август 2009 г.

Възкресение на любовта (Диалoзи)

Облакът
В диалог с Гьоте

В този свят неновороден,
в устрем силен да летя,
удрям се жестоко,
падам в рани и пълзя.

Очите изнемогват да се взират
и да търсят истина след истина,
сметка да държа
за несправедливоста в света.

Но сбирам в едно сърце,
мъката на всички –
оклеветени, онеправдан,
отритнати от общността.

И тогава тръгнах да те търся
дори и в ада – там където
плач и болка ни връхлитат,
обсебват и душата.

И сладка нега ме заля,
отвориха се двери
и заструи сребриста ведрина.
„О,миг поспри!”- си казах
в тишината на зората.

И нейде в моето сърце,
Обагрено в кръвта на любовта,
в мрака стрелна се
и затуптя огнена звезда –
и аз видях те ...

Настъпи ден и слънце засия,
и облак бял се спусна в миг
тържествено под свода ;
С бързина на колесница
запърхаха крила на птица.

И грабната с нея в нощта,
потънах в безкрая,
за да надвия аз смъртта,
да станем неразделни в рая.

юни, 2009 г.
Румяна Русева

Безкрайност

В диалог с Анри Ноел

Ти виждал ли си бяла роза? –
Ухае със неземен аромат –
ефирен бриз донесъл ни безкрая –
„Усмивката на Бога” – казват -
носи тя невинност,чистота.

Символ е на вечноста,
и в упойващ блян прекрасен,
от ефира чувам песен –
песента на любовта
сбрала двама в копнеж ,
в копнеж за полет, красота.

Разказа им долових
за победа над смъртта
над илюзиите в света,
а те достигнали до брод,
разбили гордост и вражда.

И подарили си сърцата слети
като букет от сватбени цветя,
розите разтварят пъпки -
цъфтят с нежен аромат –
деца са на изгряващото слънце,
окъпани в лунна светлина.
юни, 2009 г.
Румяна Русева

Единение в любовта (Поезия)

Хълмът
Рупърт Брук

Изкачихме задъхани хълма обветрен,
Слънце, смях, целувахме тревата...
Ти каза: « Достойно преживяхме времената,
Остават земя, вятър, птичата песен
И когато остареем...» « Като мъртви,
Всичко наше свършва, животът изгрява
За други влюбени, други устни тръпни» -
Казах аз – « Сърцето ми те пожелава!»(

«Ние сме най-добрите на земята – тука,
Научили своя урок! Душите ни светли
Ще слезнат короновани с рози долу в мрака!»...
Смело и гордо всичко сме изрекли.
Засмяни се казахме най-истинни неща!
Ти неволно се обърна и заплака...

Превод Вълчо Камбуров



Звездичката

Вълчо Камбуров

Ти неотстъпно завладяваш
целия мой свят.
Раждане светло означаваш
За живот все още непазнат.
Ти си звездичка,
Една на небосклона,
Чиято светлинка
Далече мрак прогонва.
Маяк си ти за душа,
Всред океана заблудена.
Ти птица волна си,
Едва що полетяла.
Ти пълниш с радости,
С надежда мисъл осиротяла.
Ти ярък, красив цвят си
Всред тълпата без лице.
Ти нежни трепети си
В моето влюбено сърце.
Живот без аналог си,
Мярка за цялата вселена.
До съвършество,
от Бог Велик най-щедро
си сътворена.
Ти чудодеен възродител си
На душата разрушена.
Тяло и Дух,
Прекрасни, съвършена,
създадени и сложени
милостиво до мен,
в един мирен , отреден
за същества,родени
чисти, девствени,
преклонно свещени.

Аз влизам в теб,
А ти изпълваш мен!
Простор без граници
си ти, обична моя,
съставен само от любов...


В единството на две души

В единството на две души,
достигнали до тъждеството,
различието не може да руши,
а потвърждава само тържеството:

на този, който има чувство,
градено като част от цялост
и верността е туй изкуство,
което не допуска вялост,

на този, който преживява
емоциите на своя друг
и тъй равнище отстоява,
като съпруга или пък съпруг,

на този, който гледа отговорно
и път до другия намира
без, в бягството позорно,
самичък в удоволствия да умира,

на този, който всяка стъпка малка
чрез другия извършва
и няма, и една постъпка жалка,
в която любовта му да завършва,

на този, който любовта си носи
и в чистота я пази
и никога за милости не проси
и в униженията не лази,

на този, който, щом другият пропада,
готов е щедро да помага,
дори да мине и през ада-
в името на любовта да се излага.

Написано от Валери Рибаров - Mojsei
Неделя, 16 Август 2009 20:20 www.jivotyt.com



Каква по-тиха страст от тази


Потърсила във утрото докосване,
попадаш на милувка свята,
която, като чудо на миросване,
с любимия те прави слята.

Каква по-тиха страст от тази
да кажа радостно:"Приятен ден!"
защото чувствата ти ще запази
във труден миг, помислила за мен.

Чрез утринната си благословия
дарявам ти мига на чистотата,
защото с този дъх аз пия
страстта, която пази красотата.

Кристалът на страстта е вдъхновение -
струяща във душата светлина,
наричана от някои "озарение"
в смирената човешка добрина.

Душата ти, поела утринта,
в свежо утро се превръща
и в тази дивна красота,
усмивката ми топла те загръща.

А тя е бисер на човечност,
създаден в ден на Рождество,
за да засея утрото със вечност,
покълнала във вчерашното тържество.

Написано от Валери Рибаров - Mojsei
Сряда, 19 Август 2009 18:10 www.jivotyt.com