понеделник, 20 септември 2010 г.

Издателство Eлeна – ООД

Издателство Eлeна – ООД – България
гр.София, ж.к. Дружба, бл.282, тел.973-96-04 и 0885-297-087
издава книги и списания, преводи, художествено оформление и печат; книжарница,
Производство и търговия на/с електронни книги и дискове – текст, аудио, филм и всички други незабранени;
услуги – счетоводни, посреднически, консултантски,инвестиционни,
Рехабилитационни; внос, износ и представителство на чужди фирми; легализация, бартер,
Лизинг, мениджънт, маркетинг, реклама, агентство.

Casa editrice Elena – LTD – Bulgaria di libri e riviste, traduzione, impaginazione e stampa.
Produzione e commercializzazione di libri elettronici e CD - testo, audio, film;
servizi - di contabilità, di intermediazione, di consulenza, gli investimenti,
Riabilitazione, l'importazione, l'esportazione e la rappresentanza di società estere;
legalizzazione, al baratto,leasing menidzhant, marketing, agenzia di pubblicità.


Elena – LTD - Bulgaria − publishing books and journals , translations, layout; printing.
Production and marketing / electronic books and CD - texts, audio;
services - accounting, brokerage, consulting, investment, rehabilitation,
import, export and representation of foreign companies; legalization, barter,
leasing,management, marketing, advertising agency.

Publishing Elena - Ltd – Bulgarien: Bücher und Zeitschriften, Übersetzung, Layout und Druck, Bücher,
Produktion und Marketing / elektronische Bücher und CDs - Text, Audio, Film und alle
Andere nicht verbotene; Dienstleistungen - Rechnungswesen, Brokerage, Beratung, Investment,
Rehabilitation, Import, Export und Vertretung von ausländischen Firmen, die Legalisierung, Tausch,
Leasing Management , Marketing-, Werbe-Agentur. .

събота, 17 юли 2010 г.

Български напеви


България
Руми Лякова

Българио, на колене съм!
ти достойна като Бога за това!
Наранена със стотици рано на своята
снага! Задъхана от мъка, но готова ха
саможертва, излъчваща нетленната любов!
родино моя, познала слава, обич и
дала безсмъртни герои!
Моля те, прости безчовечието ни, Ти майко
на един народ - древен и велик,сега
забравил корените си и потъпкал
достойнството си - най-съкровените си
добродетели,обсебен от злият дух на
Разрухата, ослепял за красотата на
благородството и дългът кум Родината,
родоначалието и ближният!
Прости Родино, за грубите ни стъпки върху
твоето сърце и глухотата ни кум твоите
вопли! Душата ти плаче, но Ти още ни даваш хляба!
Ние не оценяме това Велико благоволение,
заслужаваме твоето
наказание!
Земя свещенна,запазила следите и стъпките на
светци и герои - приютени в топлата ти
майчина гръд! Не ни изоставяй, помогни ни да прогледнем
и се обновявиме, помогни в
новотот ни раждане, като ни върнеш към
Вярата, Надеждата, мъдростта и
Любовта, Родино! Поклон!!

30.05.2008


петък, 16 юли 2010 г.

Орфей и Евридика днес



* * *
Вярната любов е чисто злато!
Потъмнява, но злато си остава!


Руми Лякова
Гаснат звездиците-души
на тъмното небе;
умират една след друга
в сърцето - моите мечти!
На мястото на всяка
остава кървяща рана;
душата се разплака,
там белегът остана!
Бе нявга силна обичта -
спойваше двете ни сърца,
чезнепе бавно радостта,
помръкнаха "малките слънца"...
О, дивна обич,радост,
защо, защо,ще питам,
вечно ще се лутам
във гъста тъмнина!
Нали нашите пътеки
се сляха във една?
Заклехме се да бъдем:
Две тела с една душа!

28.08.2008

четвъртък, 15 юли 2010 г.

Помниш ли (Лили Иванова)




***
Руми Лякова

Споменът, също като птица -
за миг се връща и отлита;
и радост сладка тя оставя...
Споменът е като поевй -
обветря те и те отминава,
като песен е на славей
или - бодлив храст го наранява...
Споменът е с лунното сребро
от топла вечер
и мигането на звездите;
слънчевият лъч
с;ед любовна зноина нощ...
Споментъ - приказка от детство,
от младост с обич нежна,
от зряла възраст топлина е
и дни незабравими!
Спомените не са сегашния живот,
но колко много от нас във тях остава...

20.08.2008

понеделник, 12 юли 2010 г.

Свобода /Албано и Зара

Твоя Закон Любов!
Вълчо Камбуров

Аз винаги ще имам път към теб Любов!
душата и сърцето са поданици твои.
Подчинен съм на твоя закон - не нов,
а вечен - основа на природните устои.

Щастлив съм с тази що ме обича
и нежността и всичко в мен пленява!
Тази, от мен що се отрича,
която не иска да продължава,

по светлите пътеки на обичта,
чувствам,че не ме залужава...
Кка при нея при мен да дойде радостта,
която в живота всичко увенчава?

Любов завинаги ще си в мен!
Аз и душата ми с обич ще умрем!

30.10.2008


петък, 9 юли 2010 г.

Не без дъщеря ми (Игрален филм)

Кратка реклама на филма по романа на Бети Махмуди. Каква е истината? За по-подробна информация вижте целия филм в сайт "Мъдростта на Софи" и интервюто с д-р Махмуди в сайт "Духовно-културен център Вселена"

четвъртък, 8 юли 2010 г.

Самотни мигове ( Две поетеси)

Най-страшното

Емилия Казанджиева

Има нещо по-страшно от вятъра
да ме брули без жал по лицето,
има нещо по-страшно от зимата
да смразява кръвта ми във жилите,
Има нещо по-страшно от мракая
по-безвкусно от скуката,
по-кораво от изнемогата,
по-безпощадно от отчаянието,
по-безмислено от прерязани
преди полет криле
сам да си
а край теб да са хората
Сам да сия
а пролетта с първи лъчи
леда да разливая
да се гони със пеперудитея
да танцува с иглики
току-що наболи
и да тича в зелените клони.
Сам да си
и да нямащ приятели истинския
и любовя и надежда, и вяра.


***
Руми Лякова
Бавно,бавно гасне вечерта
свещицата мъжди,догаря.
Към теб политва мисълтая
сърцето ми със твоито разговаря&
Колкоя колко дни и нощи
бяхме заедно така
и не зная колко ощея
ще очаквам твоята ръка?...
Всяка вечер, нощ и ден
ние бяхме неразделени
и душите бяха в плен
и мечтите безпределни!
Тъй премислям всеки миг,
дния годиниязими и лета...
Тъй "души" ме вопъл -вик,
гал за теб, за нас,за радостта!...
Кой разчупи нежните окови,
що обвързвайа ни двама?
Кой в сърцето ти "зарови"
вярност,обич,любовта голяма?
Но за дълго няма да се радва!
Има кой злото от доброто да отсява
на всеки по "заслуга" да дарява!
22.11.2008





Корейския универсален балет в традицията на балета Киров с ръководител Олег Жиноградов. На снимката известната корейска примабалерина Джулия Мун

Битие (Genesis )

Битие
Румяна Русева

Очите нашепват молитва.
Дърветата мълвят слова
на песен тъжна,
непозната –
забулена в тъга
за неизвестността
по нашата земя.

Издайнически стръкове трева
тревожно се споглеждат
и страхливо питат:
- Какво ли е това?
Къде сме ний сега?

Вятърът забързан залюля листа,
зашумя тревожно,
сподавено изхърка :
- Тайната остана неразкрита.
Разбрахте ли, сега?

Човешкият род отлетя.
Накъде? - На планетата Земя
да ни носи греха
и да страда в тъмнина
от неизвестността на своята съдба.
А ние живеем с тази тъга
и не знаем защо е всичко това...

При тез слова,
цветята сбръчиха лица
и кимнаха - без радост...
А човекът в безмълвие се сви
и зарея поглед надалече. ..
Там, в несбъдната си мечта...


Genesis
Rumyana Russeva
Тhe eyes as if whisper prayers,
The trees are murmuring words
of an unknown song of sadness –
veiled in a grief of uncertainty, untruth.

Blades of grass show heads in secret,
And looking at each other in a worry
they ask in loneliness and fear:
“What’s that? Where are we now?

The wind lolled tree leaves in a hurry,
And made an uneasy noise,
a choking groan:
“The secret was left unknown,
Have you understood all this?

Mankind flew away...
Do you know where? – On the Earth ,
to carry all its wrongs
and being in an awful darkness
to suffer from its destiny uncertain.”

Hearing the words, all flowers
showed withered faces,
then nodded mirthless heads.

And man withdrew into himself ,
his eyes wandering somewhere…
following a hopeless dream
that had failed to win.

понеделник, 7 юни 2010 г.

Крал Артур (класически творби,преразказани за деца)

Крал Бандемагус крачеше в залата си напред-назад като уловен вълк. Беше в много лошо настроение - вина за това имаше неговият син Мелеагант.
Мелеагант стоеше облагнат на прозореца и приличаше на смъмрено момче,макар че беше с една глава по-висок от баща си.
-Трбява да си загубил разума - викаше Бандемагус и го поглеждаше с яростен поглед - Не ти стига, че от години караш в кулата на замъка да гният рицари на кръглата маса,които си съумял да плениш единствено с подли клопки,ами сега си отмъкнал и кралицата! Дано Бог се смили над теб!Колко още смяташ, че крал Артур ще има търпение?
- Негова си е вината! -заинати се Меелагант. - Ако не беше ми изпратил на двубой онзи сенешал,ами някой от прочутите си рицари,той може би щеше да освободи пленените и да запази неговата съпруга. Друг е въпросът, че малцина биха могли да ме победят! - добави той суетливо.
-Ти си един надут самоховалко! - скастри го кралят - Не е ли по-добре да ме уведомиш какво възнамеряваш да правиш сега? Аз наредих да приютят крилаца Гиневра в най-хубавите покои за гости и да не си посмял да се мернеш там! Ясно ли ти ?

-Да, ясно ми е! - извика сега Мелеантаг. - Само че не смятам да ти се подчинявам! Пленниците,да речем,възнамерявам да освободя,но кралицата ще задържа! Защото е много красива и ще се оженя за нея!
Кралят протегна напред глава като разярен бик.
-Ще се ожениш за нея, така ли? - рече той съвсем бавно. - И какво ще кажат за това крал Артур и епископът,и папата в Рим? О, небеса,та ти си бил по-глупав,отколкото съм те смятал! Мислите ти не стигат по-далеч от носа ти! Махни се,моля те, от очите ми!Накарай да ти приготвят една баня, че по теб се е полепнал един пръст прах от препускането по пътя!
С оттекващи стъпки крал Бандемагус излезе от залата. Навън се поколеба за миг. Сетне закрачи надолу по коридора, водещ към покоите за гости. Насреща му се зададе камериерката, която бе изпратил да обслужва Гиневра.
- Иди и запитай кралицата дали желае да ме приеме? -заоявпда й той.
-Кралицата се изкъпа и се качи на кулата да си изсуши косата на слънце. - каза прислужницата.
(с. 274. от Аугусте Лехнер)

събота, 5 юни 2010 г.

Възпитателната роля на изкуството



Ромски ученици представят Коледен спектакъл по легенди за крал Артур


Откъс от лекция по темата (Първата част е в "Идеалът за любовта")

Навлизането на световната култура в нов Ренесанс

4. Мостът Изток- Запад – творчески синтез
Уникалната роля на културата по нашите земи, както и приемането на различни прогресивни учения в дадена историческа епоха е сложила своя отпечатък върху българското образование, като едно от най-добрите в Европа.
Творческите постижения на богомило-катарската литература са очертавали качествата на новия човек като позитивна и градивна личност. Идеалният тих характер бил свързан с честността, уважението към различията, добротата и саможертвата. Идеалната личност е била обрисувана в редица легенди и разкази през Средновековието като близко до образа на Христос.

Интересно би било да се отбележи ролята на римокатолическата църква, за промяна на съзнанието на хиляди рицари, голяма част от които били бивши разбойници взимани по пътищата.
Чрез универсален етичен код посвещаваните в рицарство давали клетва:

-Уважавай слабите и стани техен защитник
-Обичай страната, в която си се родил.
-Не трябва никога да лъжеш и остани верен на дадената дума.
-Бъди щедър и разливай щедрост към всички.
-Бъди навсякъде и винаги шампион на правдата и доброто срещу несправедливостта и злото.
През Ренесансовата епоха особена важна роля за възпитанието играли театрите . Чрез развлекателните средства на представлението се давали морални поучения и театърът се превръщал в средство за нравствено образование и социализация на обещствените групи и прослойки.

5. Възпитателната роля на приказките
А. Приказките на Андерсен – принцът Жабок, Снежната кралица и др.
Горделивостта е победена от силата на доброто и справедливостта.



В. Приказките на Оскар Уайлд – Рожденият ден на инфантата
Да бъдем съпричастни към страданието на слабите. Да уважаваме различията. Да протегнем ръка за помощ.

6. Как да разрешаваме конфликтите
( Умението да преодоляваме гнева си като се самоуспокоим с думите : Не му е сега времето да си го връщам. Няма смисъл от спорове сега. Нека само да слушаме. В подходящ момент да кажем колко сме били ядосани. Да призанем, че сме сбъркали. Предлагаме идея как да разрешим проблема. Да помислем за творческо разрешение на това, което искаме да получим.) Създаване на творчески спектакъл – игра от самите деца

7. Ролята на поезията за възпитанието:

Децата още от малки могат да бъдат въвлечени в поетично творчество. По примера на едно стихотворение те правят нещо подобно. Или няколко думи те свързват асоциативно с други като правят интересни метафорични образи. А в по-горна възраст когато е развито абстрактното мислене те могат да надграждат и да създават нови образи с дълбока смислова натовареност.
При чуждоезиковото обучение (английски и др езици)



Пример: Същестува едно много хубаво стихотворение на П. Б. Шели „Философия на любовта”, където се обрисува любовта в цялата природа вдъхновила влюбените да разкрият сърцето си. Това е романтично изразяване на любовни чувства в съвременен план бихме разкрили и по друг начин.
Така както отговаря Ерих Фром

Обичам всички хора
Обичам аз света
Обичам и живота
Щом кажа ти
„Приеми ми любовта!””
А това пък значи:
„Обичам всички хора в теб,
Обичам и света чрез теб,
Обичам в теб и себе си.”

От „Изкуството да обичаш”

Творческо писане и въвеждане на творчески дневник. – Спомагат за изграждане на самостоятелно мислене и изграждане на себеуважение и увереност в собствените сили.


Източна поезия :

Пролет:
Тихо е в царския дворец през пролетния ден,
Зелени са върбите на широкия хълм в градината.
Разсеяно се разхожда сама придворна дама в бяло.

И Бьон-Ги

Любим
Онова, което унищожава различията.
Онова, което разкрива единството.
Любовта е бременна с поколения влюбени.

Джелал-ал Дин Руми

сряда, 31 март 2010 г.

За вдъхновението и пролетта


Ден на пролетта




Стиховете на Люсиена Костова


Доц. Пиперков представя баснята за сръднака


Децата танцуват, свирят и пеят

Вдъхновението

Хазрат Инаят Хан
Вдъхновението е по-висша форма на интуиция. То идва като идея, като завършена тема с импровизация, като фраза,създаваща поема. Вдъхновението е поток от удивление и възторг. Затова истински вдъхновения човек , бил той писател , поет или композитор,ако се е докоснал до вдъхновението, е изпитал върховно удоволетворение - не от себе си, а от достигнатото до него. То е донесло на душата му благодат, защото душата е получила като подарък това, с което е била разделена, от което е била лишена, към което винаги се е стремила.
За да го докосне вдъхновението, човек трябва да е съвършено спокоен и отпуснат, както и безкрайно целеустремен в стремежа си да достигне до невидимото. Само фокусирайки своя ум съзнателно или несъзнателно върху Божествения ум, човек може да получи вдъхновение.
Удоволетворението на самите творци от сътвореното не може да се ирази в думи. Именно във вдъхновението човек започва да вижда Божия знак.
И най-материалистично настроения гений, започва да се интересува от Божествения Дух, ако вдъхновението го докосне поне веднъж.
Като завършена картина ли идва вдъхновението? Или като изписана буква? Не, то идва при художника така, сякаш някой движи четката му – очите му се затварят ,а ръката му се движи безмерно. Той рисува, пише нещо с боите, без да знае кой е написал това, кой го е нарисувал. Вдъхновението идва при музиката така, сякаш някой друг свири и пее ,а той само записва нотите. Творецът възприема цялостната мелодия, съвършеното звучене, което очарова душата му. За поета вдъхновението идва, сякаш друг говори чрез словата му. В неговия ум няма напрежение,безпокойство и стремеж към сглобяване на строфите.
Съществуват три момента, при които вдъхновението идва при нас: когато се намираме в присъствието на някой вдъхновен; когато мислим за някой вдъхновен и когато сърцето ни е в състояние на съвършен покой и вдъхновенеито прониква в него.
Вдъховението може да протече по различен начин. Всичко зависи от това как сърцето на човек е фокусирано върху Божествения Дух. Има хора, чийто сърца са свързани с Божествения дух непосредствено, има други, за които Божествения дух е значително отдалечен. Техните сърца са концентрирани върху друг център, фокусиран , от своя страна,върху Божествения дух, поради което получават послания с посредничеството на този център. Но всъщност те пак идват от Бога. Най-простият път за гения е да се превърне в празна чаша,свободна от гордостта на образованието и тщестлавието, да стане невинно дете, готово да се учи на всичко, на което биха го учили. Пред Бог душата е дете, уповаващо се и желаещо да изрази музиката чрез себе си, да стане фонтан на Бога. От този фонтан бликва Божественото вдъхновение и донася красота на всички, до които се докосне.
Има още една крачка по-нататък. Когато човек не може повече да остане просто поет, музикант или философ, става проводник на Бога. Бог започва да говори с него не само в мелодия, стих, цвят или светлина,но във всички форми. Чрез всичко, което той вижда нагоре или надолу, надясно или наляво, напред или назад, земно или небесно,той общува с Бога. Такъв човек открива божественото навсякъде. Именно тази крачка се нарича откровение.
В историята на Мойсей се разказва, че той търсел огън,за да изпече хляб, когато случайно видял светлина на върха на планината. И за да може да вземе този огън, допълзял до върха. Но огънят се превърнал в мълния. Мойсей не могъл повече да издържи на силните припламвания и паднал на земята, а когато се събудил , започнал да общува с Бога. Тази притча е алегорична. Идеята е ,че Мойсей е търсел светлина, за да осмисли живота,но е трябвало да я открие на един по-висш план. Невъзможно било да я открие на земята, трябвало да достигне до върха. А там имало не просто светлина, а мълния – една огромна светлина, която не била по силите му и той не издържал. И тогава паднал долу. Какво означава това? Означава да станеш нищо, да станеш празен. Когато Мойсей достигнал до това състояние на пустота, сърцето му се отворило и той се свързал с Бог.Общувал с него чрез всичко в света. В скалата , дървото или растението, в звездата, слънцето и луната, във всичко, което виждал, той съзирал връзка със собствената си душа, с божественото начало в нея.
Така целият свят разкрил своята природа и своята тайна на Моисей. Именно за това откровение Саади казва: “Всеки лист от дървото става страница от Свещеното писание,ако душата се научи да чете.”
“Из Космическият език”
В. “Родово имение”, бр. 118

неделя, 14 март 2010 г.

Културен живот - Федерация за духовно едниненине "Роза"

Федерация за духовно единение „Роза”
организира
на 21-ви март „Ден на песен и радост” и кани своите приятели заедно да празнуват посрещането на пролетта : от 14 часа на ул. „Бенковски” 25 – в Посолството на мира

Примерна програма, към която може да се присъедините :
Откриване със слово на Учителя Беинса Дуно из беседата
Съзнателният живот като забава”
Водещи: Румяна Русева и Димитър Александров
Художествени изпълнения от участници и гости:
1. Музикално изпълнение на Богумил и Богумила
2. Малките лебеди – балетно изпълнение на Виктория Димова и Богдана Сергеева
3. Биляна Кавада ще представи свои стихове
4. Изпълнение на пиано – Аранка Димова
Малка пауза от Димитър Александров
5. Хуморът на Ясен Кавада
6. Ели Паункова – в картини и стихове
7. Даниела Стефанова – да пеем заедно
8. Виктор Костов – изпълнение на пиано
9. Стиховете на Люсиена Костова
10. Емилия Казанджиева и нейните красиви „мигове”.
11. Отец Георги Спасов и Ангел Стефанов -
песенно изпълнение
Малка пауза от Димитър Александров
12. Песните на Мая Коларова
13. Антония Леви ни поздравява с песен
14. „Пролетта в нашия живот” – „Честита пролет!” –
поздрав от Румяна Русева
15. Изпълнения и на други гости
( за заявки – тел. 0882 982 144 – Румяна Русева
е-mail : rumiana_russeva”abv.bg)
Или просто заповядайте :
Вход – Свободен
Добре дошли на нашето „семейно” празненство !

събота, 13 март 2010 г.

Мартенско слънце (Поезия и музикални поздрави)

Пролет
Елена Паункова

Пролет дойде пак!
С радостно оживление
С веселото суетене.
С лястовиците накацали
и дърветата по хълма цъфнали!
Слънцето прозорците
позлатява
в оранжево, розово
оцветява.
Гали, милва стъклата,
Терасите и сградите.
Забързани хора
По улиците вървят
като безкраен мравуняк!


Дърветата

Елена Паункова

Дърветата окъпани от дъжда
Разноцветни елмази -
Капчици роса.
Млади пъпки
Тръпнат в очакване
По нещо нежно, ефирно!
Лек воал
насреща ми
загадъчно трепти!
Дърветата шептят, говорят
Ти чуваш ли ги?

Дърветата помежду си
се смеят
Ти разбираш ли ги?

Дърветата окъпани от
дъжда
сияят напреде ми,
напористи, неповторими
като човешката душа,
потръпват верни стражи
в нощта.



Мартенско слънце

Румяна Русева

Срамежливо крие си лицето,
разчорленото огнено кълбо.
И зад облаците в небето
открива своя детски срам...
с ново слънчево петно.

Топлината му стопява
студове и снегове,
ала отново е в забрава,
задгърбено от зимни ветрове.

Но ето че, замръзнали
сърцата се топят,
а лъчите са проникнали
в дълбоките води ...
А те преливат с радост –
морета, океани –
на Земята сините очи...

И ледовете се раздвижват...
пропукват се огромни късове.
Пролетта започва,
поникват лишеи и мъхове.





На мама

Румяна Русева

В нощите самотни,
ти чакала си мила мамо,
татко да се върне
от свойта работа по-рано.

Заспим ли уморени,
оставаш сам, сама –
незатворила клепачи,
тръпнеща в уплаха...

И щом вратата хлопне,
и дрезгав глас дочуе се едвам,
ти скачаш татко да посрещнеш,
с надежда нова за деня -
тихо да пристъпи в нощта,
децата да прегърне с топлота.


Аз съм земя

Емилия Казанджиева

Аз съм земя, земя която чака
добрите семена да приюти
и вятър да впреде в житата
във слънчев ден немирни да кълнят.

Аз съм земя, земя с много люляк
и сини облаци в съня ми бягат,
но пролетното наводнение
съня ми нощем не смущава.

Аз съм земя, земя която дава
живот на пътища, на извори - слънца,
земя която себе си раздала
е най-богата земя.

Букет латинки, мак и диви ягоди
Емилия Казанджиева

Букет латинки, мак и диви ягоди,
поръсен с бисерни води на хладен извор
сбрал пеперудената свила кадифяно-палава
и аромат неповторимо ясен.

Букет латинки, мак и диви ягоди
за улиците, с камък бял постлан,
за тънещите дворове в зелена пяна,
за покривите със слънце върху къщите заспало.

Букет латинки, мак и диви ягоди
и косите ми когато след напрегнат ден
се връщам, в ръцете ми когато те посрещам,
възглавка щом заспивам под звездите.

Кой стъпките ми гони
Емилия Казанджиева

Кой стъпките ми гони
под напъпилите вишни
измития паваж в зелени облаци
със мен да раздели,
да тича с мен,
да тича с мен безмълвно,
за да повярвам
и в необичайността?
Кой гони моя сън
да набере от него белите кокичета
и да попие пулсиращата светлина?
Кой неочаквано и някак много бързо
за пръв път като слънце
ме целува в утринта?
Кой облаците и мъглите
в миг раздухва?
Кой лумва пламъци
като звезди и минзухар?
Кой ме оттърсва от праха излишен
и дава ми криле за огън и борба?
Кой стъпките ми гони
под напъпилите вишни
с вика на стръкчето трева
подава ми ръка?
В друго вярвам
както във безсмъртието,
а може би това е Пролетта.

Младост
Емилия Казанджиева


Бяла пролет над бистри води,
перуника - небе разцъфтяло,
топла, мека земя целуни
моите стъпки и леки, и палави.

Ветре буен и млад, отнеси ме
както сееш добри семена,
като млада трева да поникна,
като ябълков цвят да зъфтя.

Миг-летяща звезда ще ме носи,
перуника - ще тръпна в захлас,
капка синьо небе, песен бяла
да останат до сетния час.



пролетен валс



Минзухори
Емилия Казанджиева

Мечтаех си да ме открадне мъж любим,
зад себе си на коня да ме върже
и да препусне с мен нашир и длъж,
чак до зората изгрева да търсим.

И да препускаме сред здравец и бръшлян
за късче синева, за капка вино,
вековни буки в старата гора
за нас да спускат своите балдахини.

До изворчето тихо да се спрем
да пием с шепи, а да бъдем жадни,
да бъдем омагьосани с копнеж
и някак си неимоверно млади.

За мен си свил гнезденце от листа,
за теб съм изтъкала черга щарена,
обувките събуваме отвън
и тихо съпваме по незабравата.

На тази наша първа звездна нощ
сред горска зеленика, мъх и ягоди,
сред този мирис на треви и бор
да чуем песента на минзухарите.