понеделник, 7 юни 2010 г.

Крал Артур (класически творби,преразказани за деца)

Крал Бандемагус крачеше в залата си напред-назад като уловен вълк. Беше в много лошо настроение - вина за това имаше неговият син Мелеагант.
Мелеагант стоеше облагнат на прозореца и приличаше на смъмрено момче,макар че беше с една глава по-висок от баща си.
-Трбява да си загубил разума - викаше Бандемагус и го поглеждаше с яростен поглед - Не ти стига, че от години караш в кулата на замъка да гният рицари на кръглата маса,които си съумял да плениш единствено с подли клопки,ами сега си отмъкнал и кралицата! Дано Бог се смили над теб!Колко още смяташ, че крал Артур ще има търпение?
- Негова си е вината! -заинати се Меелагант. - Ако не беше ми изпратил на двубой онзи сенешал,ами някой от прочутите си рицари,той може би щеше да освободи пленените и да запази неговата съпруга. Друг е въпросът, че малцина биха могли да ме победят! - добави той суетливо.
-Ти си един надут самоховалко! - скастри го кралят - Не е ли по-добре да ме уведомиш какво възнамеряваш да правиш сега? Аз наредих да приютят крилаца Гиневра в най-хубавите покои за гости и да не си посмял да се мернеш там! Ясно ли ти ?

-Да, ясно ми е! - извика сега Мелеантаг. - Само че не смятам да ти се подчинявам! Пленниците,да речем,възнамерявам да освободя,но кралицата ще задържа! Защото е много красива и ще се оженя за нея!
Кралят протегна напред глава като разярен бик.
-Ще се ожениш за нея, така ли? - рече той съвсем бавно. - И какво ще кажат за това крал Артур и епископът,и папата в Рим? О, небеса,та ти си бил по-глупав,отколкото съм те смятал! Мислите ти не стигат по-далеч от носа ти! Махни се,моля те, от очите ми!Накарай да ти приготвят една баня, че по теб се е полепнал един пръст прах от препускането по пътя!
С оттекващи стъпки крал Бандемагус излезе от залата. Навън се поколеба за миг. Сетне закрачи надолу по коридора, водещ към покоите за гости. Насреща му се зададе камериерката, която бе изпратил да обслужва Гиневра.
- Иди и запитай кралицата дали желае да ме приеме? -заоявпда й той.
-Кралицата се изкъпа и се качи на кулата да си изсуши косата на слънце. - каза прислужницата.
(с. 274. от Аугусте Лехнер)

събота, 5 юни 2010 г.

Възпитателната роля на изкуството



Ромски ученици представят Коледен спектакъл по легенди за крал Артур


Откъс от лекция по темата (Първата част е в "Идеалът за любовта")

Навлизането на световната култура в нов Ренесанс

4. Мостът Изток- Запад – творчески синтез
Уникалната роля на културата по нашите земи, както и приемането на различни прогресивни учения в дадена историческа епоха е сложила своя отпечатък върху българското образование, като едно от най-добрите в Европа.
Творческите постижения на богомило-катарската литература са очертавали качествата на новия човек като позитивна и градивна личност. Идеалният тих характер бил свързан с честността, уважението към различията, добротата и саможертвата. Идеалната личност е била обрисувана в редица легенди и разкази през Средновековието като близко до образа на Христос.

Интересно би било да се отбележи ролята на римокатолическата църква, за промяна на съзнанието на хиляди рицари, голяма част от които били бивши разбойници взимани по пътищата.
Чрез универсален етичен код посвещаваните в рицарство давали клетва:

-Уважавай слабите и стани техен защитник
-Обичай страната, в която си се родил.
-Не трябва никога да лъжеш и остани верен на дадената дума.
-Бъди щедър и разливай щедрост към всички.
-Бъди навсякъде и винаги шампион на правдата и доброто срещу несправедливостта и злото.
През Ренесансовата епоха особена важна роля за възпитанието играли театрите . Чрез развлекателните средства на представлението се давали морални поучения и театърът се превръщал в средство за нравствено образование и социализация на обещствените групи и прослойки.

5. Възпитателната роля на приказките
А. Приказките на Андерсен – принцът Жабок, Снежната кралица и др.
Горделивостта е победена от силата на доброто и справедливостта.



В. Приказките на Оскар Уайлд – Рожденият ден на инфантата
Да бъдем съпричастни към страданието на слабите. Да уважаваме различията. Да протегнем ръка за помощ.

6. Как да разрешаваме конфликтите
( Умението да преодоляваме гнева си като се самоуспокоим с думите : Не му е сега времето да си го връщам. Няма смисъл от спорове сега. Нека само да слушаме. В подходящ момент да кажем колко сме били ядосани. Да призанем, че сме сбъркали. Предлагаме идея как да разрешим проблема. Да помислем за творческо разрешение на това, което искаме да получим.) Създаване на творчески спектакъл – игра от самите деца

7. Ролята на поезията за възпитанието:

Децата още от малки могат да бъдат въвлечени в поетично творчество. По примера на едно стихотворение те правят нещо подобно. Или няколко думи те свързват асоциативно с други като правят интересни метафорични образи. А в по-горна възраст когато е развито абстрактното мислене те могат да надграждат и да създават нови образи с дълбока смислова натовареност.
При чуждоезиковото обучение (английски и др езици)



Пример: Същестува едно много хубаво стихотворение на П. Б. Шели „Философия на любовта”, където се обрисува любовта в цялата природа вдъхновила влюбените да разкрият сърцето си. Това е романтично изразяване на любовни чувства в съвременен план бихме разкрили и по друг начин.
Така както отговаря Ерих Фром

Обичам всички хора
Обичам аз света
Обичам и живота
Щом кажа ти
„Приеми ми любовта!””
А това пък значи:
„Обичам всички хора в теб,
Обичам и света чрез теб,
Обичам в теб и себе си.”

От „Изкуството да обичаш”

Творческо писане и въвеждане на творчески дневник. – Спомагат за изграждане на самостоятелно мислене и изграждане на себеуважение и увереност в собствените сили.


Източна поезия :

Пролет:
Тихо е в царския дворец през пролетния ден,
Зелени са върбите на широкия хълм в градината.
Разсеяно се разхожда сама придворна дама в бяло.

И Бьон-Ги

Любим
Онова, което унищожава различията.
Онова, което разкрива единството.
Любовта е бременна с поколения влюбени.

Джелал-ал Дин Руми