Писмо
Отронена въздишка,
отбрулен лист
в есента,
тъжен
като всички падащи листа...
Вятърът довя
шепот тих
сред смълчаните треви.
Зашепна разказ
за щастливи дни,
за спомена
записан в писмата,
облени в сълзи,
пропити с мечти...
Една въздишка
и сълза мастилото размаза
там, където някой е написал:
"Обичам те!
И не ме забравяй!"
