Лицето на ангела (Из филма"Танцуващ с вълците"

Български напеви

България
Руми Лякова

Българио, на колене съм!
ти достойна като Бога за това!
Наранена със стотици рано на своята
снага! Задъхана от мъка, но готова ха
саможертва, излъчваща нетленната любов!
родино моя, познала слава, обич и
дала безсмъртни герои!
Моля те, прости безчовечието ни, Ти майко
на един народ - древен и велик,сега
забравил корените си и потъпкал
достойнството си - най-съкровените си
добродетели,обсебен от злият дух на
Разрухата, ослепял за красотата на
благородството и дългът кум Родината,
родоначалието и ближният!
Прости Родино, за грубите ни стъпки върху
твоето сърце и глухотата ни кум твоите
вопли! Душата ти плаче, но Ти още ни даваш хляба!
Ние не оценяме това Велико благоволение,
заслужаваме твоето
наказание!
Земя свещенна,запазила следите и стъпките на
светци и герои - приютени в топлата ти
майчина гръд! Не ни изоставяй, помогни ни да прогледнем
и се обновявиме, помогни в
новотот ни раждане, като ни върнеш към
Вярата, Надеждата, мъдростта и
Любовта, Родино! Поклон!!

30.05.2008

Орфей и Евридика днес

* * *
Вярната любов е чисто злато!
Потъмнява, но злато си остава!


Руми Лякова
Гаснат звездиците-души
на тъмното небе;
умират една след друга
в сърцето - моите мечти!
На мястото на всяка
остава кървяща рана;
душата се разплака,
там белегът остана!
Бе нявга силна обичта -
спойваше двете ни сърца,
чезнепе бавно радостта,
помръкнаха "малките слънца"...
О, дивна обич,радост,
защо, защо,ще питам,
вечно ще се лутам
във гъста тъмнина!
Нали нашите пътеки
се сляха във една?
Заклехме се да бъдем:
Две тела с една душа!

28.08.2008

Помниш ли (Лили Иванова)

***
Руми Лякова

Споменът, също като птица -
за миг се връща и отлита;
и радост сладка тя оставя...
Споменът е като поевй -
обветря те и те отминава,
като песен е на славей
или - бодлив храст го наранява...
Споменът е с лунното сребро
от топла вечер
и мигането на звездите;
слънчевият лъч
с;ед любовна зноина нощ...
Споментъ - приказка от детство,
от младост с обич нежна,
от зряла възраст топлина е
и дни незабравими!
Спомените не са сегашния живот,
но колко много от нас във тях остава...

20.08.2008

Albena i Maxim (dancing)

Свобода /Албано и Зара

Твоя Закон Любов!
Вълчо Камбуров

Аз винаги ще имам път към теб Любов!
душата и сърцето са поданици твои.
Подчинен съм на твоя закон - не нов,
а вечен - основа на природните устои.

Щастлив съм с тази що ме обича
и нежността и всичко в мен пленява!
Тази, от мен що се отрича,
която не иска да продължава,

по светлите пътеки на обичта,
чувствам,че не ме залужава...
Кка при нея при мен да дойде радостта,
която в живота всичко увенчава?

Любов завинаги ще си в мен!
Аз и душата ми с обич ще умрем!

30.10.2008

Не без дъщеря ми (Игрален филм)

Кратка реклама на филма по романа на Бети Махмуди. Каква е истината? За по-подробна информация вижте целия филм в сайт "Мъдростта на Софи" и интервюто с д-р Махмуди в сайт "Духовно-културен център Вселена"

Самотни мигове ( Две поетеси)

Най-страшното

Емилия Казанджиева

Има нещо по-страшно от вятъра
да ме брули без жал по лицето,
има нещо по-страшно от зимата
да смразява кръвта ми във жилите,
Има нещо по-страшно от мракая
по-безвкусно от скуката,
по-кораво от изнемогата,
по-безпощадно от отчаянието,
по-безмислено от прерязани
преди полет криле
сам да си
а край теб да са хората
Сам да сия
а пролетта с първи лъчи
леда да разливая
да се гони със пеперудитея
да танцува с иглики
току-що наболи
и да тича в зелените клони.
Сам да си
и да нямащ приятели истинския
и любовя и надежда, и вяра.


***
Руми Лякова
Бавно,бавно гасне вечерта
свещицата мъжди,догаря.
Към теб политва мисълтая
сърцето ми със твоито разговаря&
Колкоя колко дни и нощи
бяхме заедно така
и не зная колко ощея
ще очаквам твоята ръка?...
Всяка вечер, нощ и ден
ние бяхме неразделени
и душите бяха в плен
и мечтите безпределни!
Тъй премислям всеки миг,
дния годиниязими и лета...
Тъй "души" ме вопъл -вик,
гал за теб, за нас,за радостта!...
Кой разчупи нежните окови,
що обвързвайа ни двама?
Кой в сърцето ти "зарови"
вярност,обич,любовта голяма?
Но за дълго няма да се радва!
Има кой злото от доброто да отсява
на всеки по "заслуга" да дарява!
22.11.2008





Корейския универсален балет в традицията на балета Киров с ръководител Олег Жиноградов. На снимката известната корейска примабалерина Джулия Мун

Битие (Genesis )

Битие
Румяна Русева

Очите нашепват молитва.
Дърветата мълвят слова
на песен тъжна,
непозната –
забулена в тъга
за неизвестността
по нашата земя.

Издайнически стръкове трева
тревожно се споглеждат
и страхливо питат:
- Какво ли е това?
Къде сме ний сега?

Вятърът забързан залюля листа,
зашумя тревожно,
сподавено изхърка :
- Тайната остана неразкрита.
Разбрахте ли, сега?

Човешкият род отлетя.
Накъде? - На планетата Земя
да ни носи греха
и да страда в тъмнина
от неизвестността на своята съдба.
А ние живеем с тази тъга
и не знаем защо е всичко това...

При тез слова,
цветята сбръчиха лица
и кимнаха - без радост...
А човекът в безмълвие се сви
и зарея поглед надалече. ..
Там, в несбъдната си мечта...


Genesis
Rumyana Russeva
Тhe eyes as if whisper prayers,
The trees are murmuring words
of an unknown song of sadness –
veiled in a grief of uncertainty, untruth.

Blades of grass show heads in secret,
And looking at each other in a worry
they ask in loneliness and fear:
“What’s that? Where are we now?

The wind lolled tree leaves in a hurry,
And made an uneasy noise,
a choking groan:
“The secret was left unknown,
Have you understood all this?

Mankind flew away...
Do you know where? – On the Earth ,
to carry all its wrongs
and being in an awful darkness
to suffer from its destiny uncertain.”

Hearing the words, all flowers
showed withered faces,
then nodded mirthless heads.

And man withdrew into himself ,
his eyes wandering somewhere…
following a hopeless dream
that had failed to win.