сряда, 30 септември 2009 г.

Самотата на търсача

Румяна Русева

Жената – Индиго

Не зная защо се родих
и.....какво ме доведе
на тази земя,
където не видях
ни дом ,
ни ласка...
или топлина?

Съвсем сама останах –
да търся
и намирам ответи,
мъдри като вековете,
на безкрайните въпроси
за истината, любовта..
И тръгнах.

По пътя на Мъдростта
аз тръгнах ,
все още непробудена...
И се спънах ...
Но болката донесе
светлина,
сърцето ми пое
виделина.

И аз разбрах...
Всеки грях довежда
до смъртта ,
а тя дебне – октопод
с пипала протегнати,
към хубостта
и невинността.

А те са безащитни
във свят
на мразовита зима –
свят на празнота...
Студът довежда
до смъртта
и ставаме човеци
нови,
само с откуп
от греха.

Да бъде ден –
ден на пролетта
чрез преданост синовна –
към майката – земя
и към родители –
строители
в духа на любовта...

Безмерна радост
ни дарява вечността,
а тя ни води
все в светлина
да търсим връзка
със света;
да се родим
отново в Любовта.

Румяна Русева
Вино

В памет на Рабиндранат Тагор*

Знаеш ли какво е “ махуа”?
Името на миризливо цвете
в Индия.
От него правят
силно вино,
което ни опива
със любов всемирна –

и всичко е така красиво,
чисто, живо, нежно
като вечността...

Любовта е сила
и очакване в безкрая
да се срещна с теб –
дори насън.
И когато идваш
зная, че ме чакаш там –

и аз ще дойда...
Вярвай в това.
Премина ли
отвъд смъртта,
ще разбера къде си...

В моята мечта те виждам –
очакваш ме, нали? –
Без тебe ще умра!
Но вярвам –

животът продължава
във всемира,
прегърнал ни душите
слети в любовта...

Моята мечта виждам
в малко цвете –
Зове се “махуа”...


* Рабинадранат Тагор – световно известен индийски писател от първата половина на 20 век, лауреат на Нобелова награда за мир.

Румяна Русева
Океанът на любовта

Любовта на океана
в нощта ме пази...
И питам се :
–Защо ?
И ето силните вълни
ме подемат към върха.

Житейската борба ме кара
в битка да посрещна
лице в лице смъртта.

А тя ме прави неуверен…
и тревожен,
по-чувствителен
и по-нищожен,
и прегърнат в страдание
да си спомня с топлина
приятелство в океана,
дарило ме с воля за борба.

И се почувствах птица
лекокрила – светла
и свободна.
И стигнала небето,
гълъбица
спусна се с вик,
за да даде сърцето си
в нощта.

И тя попита:
– Нима си този, понесъл
моята съдба?
Отвърна ù тих глас:
– Да, чакам твоята усмивка.
Ела с мен в нощта.
Видя тя умиращ гълъб в храста:
Жив ли бе все още? –
Отчаяно се завъртя,
осъзнала,
че гълъбът не е успял.

И скръбно установи смъртта му –
с внимание не я дари – умря,
паднал в шубрака на нощта,
гълъб тъжен не приел от нея
свободата...

Мария Георгиена
Самота

Самотна съм във този град,
където всичко ми е чуждо,
къде усеща се и смрад,
но той от мене има нужда.

Вървя сега сама напред,
пробивам новий път нагоре,
повтарям си един куплет:
"Живея само кат се боря!"

И вярвам, че ще дойде миг,
загърнат в злато и със свила,
ще ни открие своя лик
с милувка и усмивка мила.

Но знам - това е сън,
надежда моя и мечта,
а тъмнина се стеле вън
и тъжна, глуха самота.

И пак сама във този час,
далеч от весели забави,
вървя по тесен път тогаз,
утъпкан в тучните морави.

Сълза в окото ми блести,
сърцето е обвила,
но погледът ми пак искри
с присъщата за него сила.

петък, 25 септември 2009 г.

Пътешествие отвъд морето (Видео, cтихове)


Водна шир


Ето аз идвам
по пътя на водната шир,
над която дъгата
на съдбата
ме поведе в мир
и тишина – да търся
сила и упование.

А безбрежното мечтание
да се превърне
в разкаяние
за моите тежки съдбини,
когато носих си теглото.

Без знание
и без упование
в живота си поех греха
да бъда жертва в любовта.

А сега ти ме водиш за ръка–
натам, где ражда се
една мечта – новата искра
на радостта,
отмила сълзи на скръбта.

И тази радост на децата
е страница забавна
в моята съдба. Затова
те викам с пълен глас :

– Нека да вървим,
зная пътя и ще кажа:
Открих те днес с нова роба
и душа, готова да прегърне
живот в земната утроба.
Заедно ли сме на път? –
Ще те позная в мига
щом протегнеш ми ръка.

Румяна Русева

Келтски певици -
Ново пътешествие отвъд морето

Celtic Woman - A New Journey: Live at Slane Castle, Ireland 2006

Title: Beyond the Sea
Singers: Hayley Westenra, Chloë Agnew, Órla Fallon, Méav Ní Mhaolchatha, Lisa Kelly, Mairead Nesbitt


Бяла роза

Облечена съм
в бяло.
Ще дойда
като бяла роза
в нощта,
окъпана
в чистота...
И любовта ми
като магия
ще разтвори
своите крила.

Обличай ме с нежността си!
Душата ми жадува
за твоите слова:
“Обичам те!”
Снежнобяла роза
ще съм за теб
завинаги...

О, мили мой,
аз търся
твойто рамо...
И сгушени във вечерта
на прекрасната земя,
да приседнем тук,
смълчани
в тишината на брега;

И ето нашата любов
прегръща
изгряваща луна–
Това съм аз –
една звезда,
а ти си онзи лъч
прекрасен,
запалил любовта.

Обличай ме с твоите слова!
Песента
на твоята цигулка
гали ми слуха
и трепвам
като чучулига морна,
притихнала в нощта.

Но жарта
в сърцето ми напира
и огънят
не спира да пламти;
С надежда
и копнеж
разкривам
изваяния образ
да блести
от красотата
на творението ти...

– А това съм аз –
облечена
в аромата
на цветята,
обгърнали ме
с топлина.

Снежнобяла роза
даряваш ми сега,
уханието
да събирам в пъпка
и разтворила
цвета си,
да те даря
с любовта си.

Румяна Русева

Даряваш ме с любов

Даряваш ме с любов,
нали така – това си Ти?
Ти, който ме откри,
а мина толкоз време,
в нестройни крачки,
в мига, щом хорската мълва
или потокът на страстта
връхлитаха ме...

И аз със сетни сили
бягах от света,
за да запазя
свойта чистота.

А вярвах, че те има,
бях сигурна в това,
и ако, без да исках,
се възпирах, бе туй,
коeто спъваше ме
в мрака на нощта.

Смях зловещ
и силен удар ,
пронизваше сърцето,
за да ме погуби
в неизвестността.

А искам да съм будна,
да се науча да летя,
да бъда с теб
във вечността,
отминала смъртта
от грубостта
и порока, ширещ се в света.

Едно момиче си останах,
заради теб – да те дочакам
в безкрая, а в сърцето си
запазих обичта – да я даря
на всички хора по света...

В огъня на любовта
не можем да горим,
ако космосът
не е благословил
съюза вечен – от мига,
когато стъпили сме в Духа...

A това е път студен,
и тревожен
в бурята вековна
на страха – страх,
отнел от нашата душа
мъдростта на вечността.

И ето, днес ти се появи,
за да ми кажеш:
– Тук съм! Не тъжи!
Сега съм сигурна в това,
и зная аз, че не е сън...


Птици заедно ще бъдем,
ефирен полъх,
пламък силен – утринна звезда.
И чак тогава
пожарът на страстта
ще ни носи на своите крила.

Румяна Русева

Индиански песни ( Видео, стихове )

Индианска песен

Майко, аз те чувствам
как ме зовеш -
тъй топла и горда.
В синевата на пукнала зора,
от бялата луна
черна птица появи се
и ето - полетя надолу
към просторните поля -
там, где прерията
проютила е
своите чеда.

Замислена жена
с обкичена в пера коса,
стои загърната
в свойто наметало -
пъстроцветно -
оранжево-кафяво.

Седи тя с вперен поглед
към простора,а оттам
Духът Голям й бе говорил -
за любовта по цялата земя,
за птиците и мечките,
потоците и планините,
дарили с красота
индианските лета,
дали и живот
на семейства, племена.


Индианка в бяла роба
вдигна взор
и ръце разтвори
огряна в светлина
щом слънцето яви се
в зората на деня -
На новия ден
в очакване на свободата.

Под ритъма на барабана
индианка пее
своята свещена песен
а пред нея скупчени деца
с украса по лицата
слушат с кучето си
Динго пазещ им вигвама.

Като птици разперили крила,
запърхаха децата
и се разбягаха
дочули ритъма на барабана,
зовящ бойците от войната.

Румяна Русева

неделя, 20 септември 2009 г.

Проекция в астрала ( Музиката на цветовете)

* * *

Тъничка нишка от чувства
заплита на утрото възела,
кротките къщи са пусти,
пуста е старата улица.
Кривеят въздишки по клоните,
сънуват слънца листопади,
в пердета -пробити от погледи -
стихии от нежност полягат.
Нервно примигват с клепачи,
сънено-жълти фетери -
сякаш часовници пясъчни -
време за обич отмерват.
плъзва се сянката слънчева
в пъстрото на зениците,
моите - с сякаш без възраст
твоите- с бръчици свити.
Сладко е,сладко и диво!
В тихоно тъмно на стаята -
плахост и святъст
пред съмнение...
Жълти фенери мечтаят.

Мариана Дафчева



Музика за един апартамент и шест барабаниста



Sechs Einbrecher machen in einer Wohnung Musik auf Möbeln und mit Haushaltsgeräten. http://www.kostrfilm.com

събота, 19 септември 2009 г.

Песни за дома и родината (Cтихове)

Никола Сатков

На майка ми
Отворих пътната врата
на майчината къща,
в която много веч лета
тъй рядко се завръщам.

Почувствах се самотен гост.
До стълбата стояха, като че на пост,
обувките на мама.

А в двора, тъжан и голям,
сред вещите ненужни,
от мама ми, посяти там,
разцъфнали са ружи.

Безкрайно тъжно е когато,
домът, във който си живял,
от детството до твойто лято
сега е вече запустял.

А спомени проблясват само
от хубавите детски дни,
от грижите безспир на мама
и знам, че тя ще ми прости!

Писмо до покойните ми близки

Питате ме как съм, как я карам
и какво е станало след вас?
Селото и хората догарят,
остарявам видимо и аз.

свиха си се селяните вече,
правят нещо щж като преди.
Младите заминаха далече
и забравят своите деди.

Те не знаят сборове-седенки,
мириса на майката-земя
и човещината като сянка,
някак много бързо намаля.

от забвение пресъхнаха чешмите,
във земята бурен ги покри.
Пусто е дори и сред лозите
тъжно е в самотните гори.

Тежко лъкатуши и реката
и умира бавно сас сама.
Люта рана ми кърви в душата
зарад запустялата земя.

Тихо е, не вика и козарят,
няма преминаващи коли.
Някои за хляба разговарят,
мен и за децата ме боли.

Имало е много да изпатят
хора и поля, и небеса.
А писмото няма да изпратя.
Нявга сам ще ни го донеса!

сряда, 16 септември 2009 г.

Път към светлината (Приказки)

Приспаното сърце
Написано от Валери Рибаров - Mojsei
Сряда, 16 Септември 2009 14:06

Чудна работа! Вечно тъжната Луна тази вечер ми се усмихна приветливо и някак си подкупващо – явно искаше да ми каже нещо. Спря се на прозареца ми и започна своя разказ така:
-Вече не съм тъжна, защото успях да разгадая тайната на Кралицата на нощта. Сега я очаквам, за да й разкрия цялата тайна по омагьосването на нейното сърце. Но всичко това е свързано и с теб, защото без теб тя е обречена да продължи измамното си съществуване като Кралица на сенките, а и ти без нея ще ме търсиш всяка вечер на самотния си прозорец. Съдбата те е избрала теб за свой посредник…
-Чувал съм те да ми разказваш тъжната й история - бързо отвърнах аз.-Зная от теб, че докато не открие своя Крал ще бъде без лице, ще се лута из мрака без дори да знае коя е…
-Така е…-отвърна загрижено Луната. – Но тази нощ самият Повелител на Мрака, превъплътен в образа на Ангел, ще направи опит да покори сърцето й като го приспи на вечни времена. Ти имаш задачата да провалиш плановете му и да спасиш Кралицата, която наистина е Кралица, но не на Мрака, а на Светлината, но тя самата не знае това.
-И как ще стане това нещо? Та аз не я познавам…А и как да се боря с Повелителя на Мрака? – проронвам смутен.
-Сърцето ще ти подскаже. Сега е важно да не губиш време. Аз ще ти помогна да стигнеш до Загадъчните планини, където ще стане срещата на Кралицата на Светлината с Повелителя на Мрака, а ти се обърни към сърцето си и го попитай какво трабва да напарвиш, за да спасиш Дъщерята на Слънцето…
-Но тогава ти ми говориш за своята собствена дъщеря, нали ти и Слънцето…
-Добре, добре…-прекъсна ме Луната.-Побързай! Хвани се за моите лъчи, а докато стигнем до Загадъчните планини, ще поговорим още малко, защото и ти има да научин нещо, което е част от загадката…А това е така, защото ти познаваш Кралицата на Светлината…Сега пелената на Мрака забулва все още и твоите очи…
Някаква странна топлина пропълзя в гърдите ми и ме накара да се хвана здраво за лъчите лунна светлина…Вече знаех, че имам важната задача да спася живота и щях да го направя!

събота, 12 септември 2009 г.

четвъртък, 10 септември 2009 г.

Приказни светове (Поезия)

Приказка за седемте врати
Написано от Валери Рибаров - Mojsei
Четвъртък, 10 Септември 2009 16:35
Душата ми е окована с врати,
предпазващи ме от разруха
и ето, че пред тях поспря се ти
с усмивка ведра, но и глуха.

За теб вратите си разтворих,
а ти стоиш и все немееш,
затуй внимателно те заговорих,
разбрала как в душата си се смееш.

На седмата врата съзря:"Невинна!"
и каза думичка една:"Любов!"
докосвайки ми струната интимна
с кристално чистия си зов.

След туй видя:"Живея трудно,
в проблем с близки хора!"
и каза нещо твърде чудно:
"От днес ти ставам аз опора!"

Посочи с ръка:"Живота си разбирам"
и аз отхвърлих спомен черен,
защото този път с теб избирам,
а той единствено е верен.

След разговор, пределно кратък,
поиска творческо ваятелство,
за да продължаваме нататък,
а аз поканих те в "Приятелство!"

Призна, че сме заети,
но спря в чувството ми зимно
и тръгнахме като поети
проблема да решим "Взаимно!"

О, да, аз пак "Обичам!" -
таз думичка на тебе казвам,
с което ти се вричам
с мъка да не се наказвам.

Помогна ми във време бързотечно
да бъда с тебе солидарна
и чрез врата:"Сърдечно!"
признах, че съм ти благодарна.

вторник, 8 септември 2009 г.

Постановката "Момичето и смъртта" на българска сцена

Момичето и смъртта -
Защо мoмичето ?
Защо смъртта?

Oще при прочитане на заглавието думата "смърт" ни навежда на е нещо тягостно, нещо което не ни носи радост и удоволетворение и което в никакъв случай не ни говори за човешко щастие, въпреки че тази дума често присъства в човешкото съществуване като символ на “избавление”. Какви думи за смърт познаваме” физиеческа смърт, душевна смърт, духовна смърт, смъртта ( умирането на нашите желания), за да се родим наново.
За каква смърт става дума в представлението на българския режисьор Веселин Димов.
Защо момичето?
Момичето е носител на бъдещия живот, който се ражда от чистотата, невинността и саможертвената любов на женското начало. Момичето е бъдещата Жена, Съпруга и Майка
( Принцеса, бъдещата Царица).
Кои герои участват още в спектакъла ? - майката, която застава в позицията на мащеха, бащата - със същия статус и младежът, успял да се представи за приятел и любим.
В този смисъл ,всичките аспекти на смъртта са засегнати тук.
Пиесата отваря врата към дверите на царския палат. Заедна с царското семейство това е символ на потомствената кръвна линия. Какво има там? Една красива кралица, която танцува любовен танц със своя съпруг – младият крал.
Поведението им показва една житейска ситуация на любовно опиянение. Свидетели сме на сцена с ритуално поведение между краля и кралицата, което ни навежда по-скоро на мисълта за “маскарадността” на живота в царския палат. Нашият свят е измислен от човешки желания и въздушни кули. Ритуалността( например, ухажване, споделяне на чувства, женитба и любовен акт, който днес предшества брака) измества сърдечната връзка , от която имат нужда децата. Изглежда персонажите изграят роли – Крал и Кралица ( респ. Цар и Царица), но не са самите себе си.
Във вълшебните приказки Царският дворец има обикновено положителен смисъл – обвръзва се с представата ни с мечтата на човека за свой Дом – красив и благополучен. В същото време в този Дом на човешките същества им се случват нещастие – умира Кралицата ( истинската жена) и на нейно място идва”мащехата” умира Кралят ( истинският мъж) и на негово място идва “втори баща. Така “мащехата” и вторият баща ( взимайки и техният преносен смисъл) често пъти стават носители на егоистични стремления и вражда.
В съдбата на рода често се намесва Магьосницата и Вълшебницата) мъж или жена. Те обикновено подлагат на изпитания качествата на членовете на Кралското семейство – най-често принцовете и принцесите, като коректори на родовото проклятие, а именно- да доведе героите до смирение, да станат истински господари на кралството и на своята съдба – без пряка намеса на злите магьосници и добрите вълшебници.
Как ние от самото начало на пиесата разбираме за това невидимо присъствие на магьосника? Още в първа картина ставаме свидетели на неприсъщи на истинската човешка природа нереалени взаимоотношения. Една приповдигната фалшивост и дезориентация на героите.
В какъв смисъл?
Взаимоотношенията между младият крал и девойката - принцеса подсказват за физическата връзка Майка - Кралица и дъщеря – Принцеса. Вълшебници или магьосници на своята съдба, ревнивата жена – майка на принцесата изпраща дъщеря си в гората на вярна смърт при ловеца. Задаваме си въпроса кои магьоснически сили управляват поведението на майката и нейният избранник “ съпруг “?
Пътят към отговора ни дава образът на Ловеца в гората, където Девойката върви в полусън. В разговора си с Ловеца тя се чувства беззащитна и ние виждаме една непробудена душа, която търси спасение от собствената си съдба. Копирайки модела на похотта, даден й от нейните родители, тя “автоматически “ е склонна да предложи себе си – своята младост и невинност - най-голямата ценност, като разменна монета срещу Живота, който да й се подари. Така Момичето въображаемо се превръща в Спящата красавица ( момиче), което сега е целунато от своя намерен “принц”. Но уви той не е с необходимите качества на истински спасител . Девойката е завладяна от неговия свят, със своите ритуали, показност, фалшива “слава”и преходни желания. Така тя влиза във “фалшивия” замък на “фалшивия крал” или господар, покорил я напълно.
Както е известно в световната литература (“Спящата красавица” на Х. А. Андерсен и “Хрониките на Нарния” от С. Луис) омагьосаното кралство е изпълнено със студ и жестокосърдечие. Най –близките приятели на :фалшивата кралица” са всякакви видове чудовища и хищни животни. Последните сцени на пиесата ни въвеждат в едно такова животинско царство , чийто поданици са обект на злата магия, която виждаме в двете големи мечки. Загубили човешкия си образ момичето и принца се сливат в похотлив танц и така принцесата окончателно намира своята духовна и душевна смърт.
Тя става и обект на митовете за красивата жена – красива стока в едно консуматорско общество, където лъскавата опаковка все по-често ни говори за неясното качество на стоката. Тази постановка е една критика към съвременното ни общество и по-точно на човешкото поведение, породено от духовното ни невежество и безпътица.

от Румяна Русева

Вечността на любовта ( Видео)

понеделник, 7 септември 2009 г.

Има ли наистина истинска любов.?(Видео)



Понякога става така, че наш приятел от детските години се влюбва в нас, а ние несъзнателно носим любовта в себе си...но годините минават и ние забравяме. После идва нова среща и нова любов, която ни залива с порива на своята страст и ние решаваме да се оженим. Но се оказва, че задрямалите чувства в нас към детската невинна любов могат да се събудят и да разгорят нова страст. Къде е истината и кой път да изберем?Героите от филма са запазили детската си преданост търсят пътя на истинската любов един към друг.

В предверието на рая ( Стихове - В. Рибаров и др.)

Въведох те в преддверието на Рая

Написано от Валери Рибаров - Mojsei
Понеделник, 07 Септември 2009 15:17

Въведох те в преддверието на Рая,
когато сляхме устните си сладки – нежно,
с теб успях пътеката му да позная
чрез трепета на тъждеството ни копнежно.

Дори в колизията на мечтите,
душата ти я виждам като осенена,
защото Рая ми показа чрез звездите,
а туй те прави да си вече опростена.

Трепетът със който сладостно обичаш
очарова: нежно душата ми докосва
със любов невинна и така се вричаш,
а пък тя в съпружески съюз миросва.

Достатъчно е да си влюбена в един
чрез чувството хуманно, мило и човечно,
което във душите казва ни:”Амин!”
поемайки съпружеството, но сърдечно.


Сега, в олтарите на святост
Написано от Валери Рибаров - Mojsei
Понеделник, 07 Септември 2009 15:51
на Ева

Създадох себе си ... безкраен,
обичащ, носещ любовта
и в път на самост и потаен
открих какво е красота.

Сега, в олтарите на святост,
живота споделих с една,
която ми донася радост,
защото стана ми жена.

И тръгнахме в път на отговорност
и мъката и радостта да споделим,
и преоткриваме иннтимната сговорност,
която няма как да разделим.

А пътят има и недъзи,
обагрящи съдбоввно всеки ден,
но, в тази общност на съпрузи,
изгряваш ти любов, за мен.


Мигът

Написано от Валери Рибаров - Mojsei
Понеделник, 07 Септември 2009 15:49

И днес,
след толкова години,
напомня ни за себе си мигът,
във който с обич
и копнежно
хванах твоята ръка,
а във гърдите ми
замря викът
и дълго, дълго
с теб останахме така…
Този миг
през годините
преживяването ни майстори
по начин таен,
оставащ си вълшебен,
защото не престава да разгръща
пред нас
простори
и затуй като въздуха ни е потребен.
Съпреживяването
той създава
и летят
със него
бързо дните –
безметежността им потвърждава
с пламъка,
искрящ
в очите.
Този миг
за мене
си остава
чудно нещо –
всяка вялост
бързо разрушава
и го прави
неизменно вещо,
че взаимността ни утвърждава.



Любовта чрез теб ме обладава

Написано от Валери Рибаров - Mojsei
Понеделник, 07 Септември 2009 15:53

Любовта чрез теб ме обладава
и пророчества ми обещава
с оназ божествена покорност,
която се нарича отговорност.
Чрез нея себе си познавам
и с теб в приятелство се състезавам,
разбрал чрез опита добре
как приятел да се разбере,
когато в неговия ведър лик
удържам онзи лъчезарен миг,
който ме поддържа млад
с постоянен за живота глад,
отхврълящ на подмолите тъгата
с добротата на шегата.



Огненият път на интимността


Написано от Валери Рибаров - Mojsei
Понеделник, 07 Септември 2009 15:56

С поривите дръзки на мечтите
в сърцата ни нахлуват светлините
и говорим за простора
без да сещаме умора
или пък възпяваме морето
чрез сравнение с полето
и с обич в сърцето
пеем песни на детето.
Тъй поетите чрез ода,
възхваляват цялата природа
и поезията превръщат в зов,
носещ името "любов".
Всичко туй постигаме с развитие
на способности, изискващи покритие
в лоното на таз взаимност,
чрез която влизаме в интимност.



Но често, даже и съпрузи

Написано от Валери Рибаров - Mojsei
Понеделник, 07 Септември 2009 16:00

Семейството гради взаимната среда,
способна да спасява от беда,
която винаги остава близка,
когато нещо някого подтиска,
показвайки, че в трудностите пак
до теб стои човекът драг,
съдбата с тебе споделил,
с което си остава мил.
Но често, даже и съпрузи,
откриват в отношенията недъзи
и коментират своите постъпки,
с готовност за разбиране, отстъпки,
защото, щом са разделени,
душите им са наскърбени.

неделя, 6 септември 2009 г.

Светът на цветовете (Стихове, фотоси, съвети за отглеждане,цветолечение )


Р.Русева


М. Ангелов


* * *
Когато дишам светлина,
аз живея
Когато виждам красота,
пред нейната врата немея.

Очарована от съзиданието
с любов копнея
да прегърна аз Земята,
длани да разтворя -
с пълни шепи да събирам
благодатта, мечтата -
бързоструйната река,
где в полята
жадните напива.

От планински извори
високи
откровения се сливат
за нова жътва
в Духа разтворил
лотосовите си листа -

А мъдро те раздават
радостта
за нов живот
на будните - в деня
когато идва пролетта.

Румяна Русева

Counter