Приказка за седемте врати
Написано от Валери Рибаров - Mojsei
Четвъртък, 10 Септември 2009 16:35
Душата ми е окована с врати,
предпазващи ме от разруха
и ето, че пред тях поспря се ти
с усмивка ведра, но и глуха.
За теб вратите си разтворих,
а ти стоиш и все немееш,
затуй внимателно те заговорих,
разбрала как в душата си се смееш.
На седмата врата съзря:"Невинна!"
и каза думичка една:"Любов!"
докосвайки ми струната интимна
с кристално чистия си зов.
След туй видя:"Живея трудно,
в проблем с близки хора!"
и каза нещо твърде чудно:
"От днес ти ставам аз опора!"
Посочи с ръка:"Живота си разбирам"
и аз отхвърлих спомен черен,
защото този път с теб избирам,
а той единствено е верен.
След разговор, пределно кратък,
поиска творческо ваятелство,
за да продължаваме нататък,
а аз поканих те в "Приятелство!"
Призна, че сме заети,
но спря в чувството ми зимно
и тръгнахме като поети
проблема да решим "Взаимно!"
О, да, аз пак "Обичам!" -
таз думичка на тебе казвам,
с което ти се вричам
с мъка да не се наказвам.
Помогна ми във време бързотечно
да бъда с тебе солидарна
и чрез врата:"Сърдечно!"
признах, че съм ти благодарна.
четвъртък, 10 септември 2009 г.
вторник, 8 септември 2009 г.
Постановката "Момичето и смъртта" на българска сцена
Момичето и смъртта -
Защо мoмичето ?
Защо смъртта?
Oще при прочитане на заглавието думата "смърт" ни навежда на е нещо тягостно, нещо което не ни носи радост и удоволетворение и което в никакъв случай не ни говори за човешко щастие, въпреки че тази дума често присъства в човешкото съществуване като символ на “избавление”. Какви думи за смърт познаваме” физиеческа смърт, душевна смърт, духовна смърт, смъртта ( умирането на нашите желания), за да се родим наново.
За каква смърт става дума в представлението на българския режисьор Веселин Димов.
Защо момичето?
Момичето е носител на бъдещия живот, който се ражда от чистотата, невинността и саможертвената любов на женското начало. Момичето е бъдещата Жена, Съпруга и Майка
( Принцеса, бъдещата Царица).
Кои герои участват още в спектакъла ? - майката, която застава в позицията на мащеха, бащата - със същия статус и младежът, успял да се представи за приятел и любим.
В този смисъл ,всичките аспекти на смъртта са засегнати тук.
Пиесата отваря врата към дверите на царския палат. Заедна с царското семейство това е символ на потомствената кръвна линия. Какво има там? Една красива кралица, която танцува любовен танц със своя съпруг – младият крал.
Поведението им показва една житейска ситуация на любовно опиянение. Свидетели сме на сцена с ритуално поведение между краля и кралицата, което ни навежда по-скоро на мисълта за “маскарадността” на живота в царския палат. Нашият свят е измислен от човешки желания и въздушни кули. Ритуалността( например, ухажване, споделяне на чувства, женитба и любовен акт, който днес предшества брака) измества сърдечната връзка , от която имат нужда децата. Изглежда персонажите изграят роли – Крал и Кралица ( респ. Цар и Царица), но не са самите себе си.
Във вълшебните приказки Царският дворец има обикновено положителен смисъл – обвръзва се с представата ни с мечтата на човека за свой Дом – красив и благополучен. В същото време в този Дом на човешките същества им се случват нещастие – умира Кралицата ( истинската жена) и на нейно място идва”мащехата” умира Кралят ( истинският мъж) и на негово място идва “втори баща. Така “мащехата” и вторият баща ( взимайки и техният преносен смисъл) често пъти стават носители на егоистични стремления и вражда.
В съдбата на рода често се намесва Магьосницата и Вълшебницата) мъж или жена. Те обикновено подлагат на изпитания качествата на членовете на Кралското семейство – най-често принцовете и принцесите, като коректори на родовото проклятие, а именно- да доведе героите до смирение, да станат истински господари на кралството и на своята съдба – без пряка намеса на злите магьосници и добрите вълшебници.
Как ние от самото начало на пиесата разбираме за това невидимо присъствие на магьосника? Още в първа картина ставаме свидетели на неприсъщи на истинската човешка природа нереалени взаимоотношения. Една приповдигната фалшивост и дезориентация на героите.
В какъв смисъл?
Взаимоотношенията между младият крал и девойката - принцеса подсказват за физическата връзка Майка - Кралица и дъщеря – Принцеса. Вълшебници или магьосници на своята съдба, ревнивата жена – майка на принцесата изпраща дъщеря си в гората на вярна смърт при ловеца. Задаваме си въпроса кои магьоснически сили управляват поведението на майката и нейният избранник “ съпруг “?
Пътят към отговора ни дава образът на Ловеца в гората, където Девойката върви в полусън. В разговора си с Ловеца тя се чувства беззащитна и ние виждаме една непробудена душа, която търси спасение от собствената си съдба. Копирайки модела на похотта, даден й от нейните родители, тя “автоматически “ е склонна да предложи себе си – своята младост и невинност - най-голямата ценност, като разменна монета срещу Живота, който да й се подари. Така Момичето въображаемо се превръща в Спящата красавица ( момиче), което сега е целунато от своя намерен “принц”. Но уви той не е с необходимите качества на истински спасител . Девойката е завладяна от неговия свят, със своите ритуали, показност, фалшива “слава”и преходни желания. Така тя влиза във “фалшивия” замък на “фалшивия крал” или господар, покорил я напълно.
Както е известно в световната литература (“Спящата красавица” на Х. А. Андерсен и “Хрониките на Нарния” от С. Луис) омагьосаното кралство е изпълнено със студ и жестокосърдечие. Най –близките приятели на :фалшивата кралица” са всякакви видове чудовища и хищни животни. Последните сцени на пиесата ни въвеждат в едно такова животинско царство , чийто поданици са обект на злата магия, която виждаме в двете големи мечки. Загубили човешкия си образ момичето и принца се сливат в похотлив танц и така принцесата окончателно намира своята духовна и душевна смърт.
Тя става и обект на митовете за красивата жена – красива стока в едно консуматорско общество, където лъскавата опаковка все по-често ни говори за неясното качество на стоката. Тази постановка е една критика към съвременното ни общество и по-точно на човешкото поведение, породено от духовното ни невежество и безпътица.
от Румяна Русева
Защо мoмичето ?
Защо смъртта?
Oще при прочитане на заглавието думата "смърт" ни навежда на е нещо тягостно, нещо което не ни носи радост и удоволетворение и което в никакъв случай не ни говори за човешко щастие, въпреки че тази дума често присъства в човешкото съществуване като символ на “избавление”. Какви думи за смърт познаваме” физиеческа смърт, душевна смърт, духовна смърт, смъртта ( умирането на нашите желания), за да се родим наново.
За каква смърт става дума в представлението на българския режисьор Веселин Димов.
Защо момичето?
Момичето е носител на бъдещия живот, който се ражда от чистотата, невинността и саможертвената любов на женското начало. Момичето е бъдещата Жена, Съпруга и Майка
( Принцеса, бъдещата Царица).
Кои герои участват още в спектакъла ? - майката, която застава в позицията на мащеха, бащата - със същия статус и младежът, успял да се представи за приятел и любим.
В този смисъл ,всичките аспекти на смъртта са засегнати тук.
Пиесата отваря врата към дверите на царския палат. Заедна с царското семейство това е символ на потомствената кръвна линия. Какво има там? Една красива кралица, която танцува любовен танц със своя съпруг – младият крал.
Поведението им показва една житейска ситуация на любовно опиянение. Свидетели сме на сцена с ритуално поведение между краля и кралицата, което ни навежда по-скоро на мисълта за “маскарадността” на живота в царския палат. Нашият свят е измислен от човешки желания и въздушни кули. Ритуалността( например, ухажване, споделяне на чувства, женитба и любовен акт, който днес предшества брака) измества сърдечната връзка , от която имат нужда децата. Изглежда персонажите изграят роли – Крал и Кралица ( респ. Цар и Царица), но не са самите себе си.
Във вълшебните приказки Царският дворец има обикновено положителен смисъл – обвръзва се с представата ни с мечтата на човека за свой Дом – красив и благополучен. В същото време в този Дом на човешките същества им се случват нещастие – умира Кралицата ( истинската жена) и на нейно място идва”мащехата” умира Кралят ( истинският мъж) и на негово място идва “втори баща. Така “мащехата” и вторият баща ( взимайки и техният преносен смисъл) често пъти стават носители на егоистични стремления и вражда.
В съдбата на рода често се намесва Магьосницата и Вълшебницата) мъж или жена. Те обикновено подлагат на изпитания качествата на членовете на Кралското семейство – най-често принцовете и принцесите, като коректори на родовото проклятие, а именно- да доведе героите до смирение, да станат истински господари на кралството и на своята съдба – без пряка намеса на злите магьосници и добрите вълшебници.
Как ние от самото начало на пиесата разбираме за това невидимо присъствие на магьосника? Още в първа картина ставаме свидетели на неприсъщи на истинската човешка природа нереалени взаимоотношения. Една приповдигната фалшивост и дезориентация на героите.
В какъв смисъл?
Взаимоотношенията между младият крал и девойката - принцеса подсказват за физическата връзка Майка - Кралица и дъщеря – Принцеса. Вълшебници или магьосници на своята съдба, ревнивата жена – майка на принцесата изпраща дъщеря си в гората на вярна смърт при ловеца. Задаваме си въпроса кои магьоснически сили управляват поведението на майката и нейният избранник “ съпруг “?
Пътят към отговора ни дава образът на Ловеца в гората, където Девойката върви в полусън. В разговора си с Ловеца тя се чувства беззащитна и ние виждаме една непробудена душа, която търси спасение от собствената си съдба. Копирайки модела на похотта, даден й от нейните родители, тя “автоматически “ е склонна да предложи себе си – своята младост и невинност - най-голямата ценност, като разменна монета срещу Живота, който да й се подари. Така Момичето въображаемо се превръща в Спящата красавица ( момиче), което сега е целунато от своя намерен “принц”. Но уви той не е с необходимите качества на истински спасител . Девойката е завладяна от неговия свят, със своите ритуали, показност, фалшива “слава”и преходни желания. Така тя влиза във “фалшивия” замък на “фалшивия крал” или господар, покорил я напълно.
Както е известно в световната литература (“Спящата красавица” на Х. А. Андерсен и “Хрониките на Нарния” от С. Луис) омагьосаното кралство е изпълнено със студ и жестокосърдечие. Най –близките приятели на :фалшивата кралица” са всякакви видове чудовища и хищни животни. Последните сцени на пиесата ни въвеждат в едно такова животинско царство , чийто поданици са обект на злата магия, която виждаме в двете големи мечки. Загубили човешкия си образ момичето и принца се сливат в похотлив танц и така принцесата окончателно намира своята духовна и душевна смърт.
Тя става и обект на митовете за красивата жена – красива стока в едно консуматорско общество, където лъскавата опаковка все по-често ни говори за неясното качество на стоката. Тази постановка е една критика към съвременното ни общество и по-точно на човешкото поведение, породено от духовното ни невежество и безпътица.
от Румяна Русева
понеделник, 7 септември 2009 г.
Има ли наистина истинска любов.?(Видео)
Понякога става така, че наш приятел от детските години се влюбва в нас, а ние несъзнателно носим любовта в себе си...но годините минават и ние забравяме. После идва нова среща и нова любов, която ни залива с порива на своята страст и ние решаваме да се оженим. Но се оказва, че задрямалите чувства в нас към детската невинна любов могат да се събудят и да разгорят нова страст. Къде е истината и кой път да изберем?Героите от филма са запазили детската си преданост търсят пътя на истинската любов един към друг.
В предверието на рая ( Стихове - В. Рибаров и др.)
Въведох те в преддверието на Рая
Написано от Валери Рибаров - Mojsei
Понеделник, 07 Септември 2009 15:17
Въведох те в преддверието на Рая,
когато сляхме устните си сладки – нежно,
с теб успях пътеката му да позная
чрез трепета на тъждеството ни копнежно.
Дори в колизията на мечтите,
душата ти я виждам като осенена,
защото Рая ми показа чрез звездите,
а туй те прави да си вече опростена.
Трепетът със който сладостно обичаш
очарова: нежно душата ми докосва
със любов невинна и така се вричаш,
а пък тя в съпружески съюз миросва.
Достатъчно е да си влюбена в един
чрез чувството хуманно, мило и човечно,
което във душите казва ни:”Амин!”
поемайки съпружеството, но сърдечно.
Сега, в олтарите на святост
Написано от Валери Рибаров - Mojsei
Понеделник, 07 Септември 2009 15:51
на Ева
Създадох себе си ... безкраен,
обичащ, носещ любовта
и в път на самост и потаен
открих какво е красота.
Сега, в олтарите на святост,
живота споделих с една,
която ми донася радост,
защото стана ми жена.
И тръгнахме в път на отговорност
и мъката и радостта да споделим,
и преоткриваме иннтимната сговорност,
която няма как да разделим.
А пътят има и недъзи,
обагрящи съдбоввно всеки ден,
но, в тази общност на съпрузи,
изгряваш ти любов, за мен.
Мигът
Написано от Валери Рибаров - Mojsei
Понеделник, 07 Септември 2009 15:49
И днес,
след толкова години,
напомня ни за себе си мигът,
във който с обич
и копнежно
хванах твоята ръка,
а във гърдите ми
замря викът
и дълго, дълго
с теб останахме така…
Този миг
през годините
преживяването ни майстори
по начин таен,
оставащ си вълшебен,
защото не престава да разгръща
пред нас
простори
и затуй като въздуха ни е потребен.
Съпреживяването
той създава
и летят
със него
бързо дните –
безметежността им потвърждава
с пламъка,
искрящ
в очите.
Този миг
за мене
си остава
чудно нещо –
всяка вялост
бързо разрушава
и го прави
неизменно вещо,
че взаимността ни утвърждава.
Любовта чрез теб ме обладава
Написано от Валери Рибаров - Mojsei
Понеделник, 07 Септември 2009 15:53
Любовта чрез теб ме обладава
и пророчества ми обещава
с оназ божествена покорност,
която се нарича отговорност.
Чрез нея себе си познавам
и с теб в приятелство се състезавам,
разбрал чрез опита добре
как приятел да се разбере,
когато в неговия ведър лик
удържам онзи лъчезарен миг,
който ме поддържа млад
с постоянен за живота глад,
отхврълящ на подмолите тъгата
с добротата на шегата.
Огненият път на интимността
Написано от Валери Рибаров - Mojsei
Понеделник, 07 Септември 2009 15:56
С поривите дръзки на мечтите
в сърцата ни нахлуват светлините
и говорим за простора
без да сещаме умора
или пък възпяваме морето
чрез сравнение с полето
и с обич в сърцето
пеем песни на детето.
Тъй поетите чрез ода,
възхваляват цялата природа
и поезията превръщат в зов,
носещ името "любов".
Всичко туй постигаме с развитие
на способности, изискващи покритие
в лоното на таз взаимност,
чрез която влизаме в интимност.
Но често, даже и съпрузи
Написано от Валери Рибаров - Mojsei
Понеделник, 07 Септември 2009 16:00
Семейството гради взаимната среда,
способна да спасява от беда,
която винаги остава близка,
когато нещо някого подтиска,
показвайки, че в трудностите пак
до теб стои човекът драг,
съдбата с тебе споделил,
с което си остава мил.
Но често, даже и съпрузи,
откриват в отношенията недъзи
и коментират своите постъпки,
с готовност за разбиране, отстъпки,
защото, щом са разделени,
душите им са наскърбени.
Написано от Валери Рибаров - Mojsei
Понеделник, 07 Септември 2009 15:17
Въведох те в преддверието на Рая,
когато сляхме устните си сладки – нежно,
с теб успях пътеката му да позная
чрез трепета на тъждеството ни копнежно.
Дори в колизията на мечтите,
душата ти я виждам като осенена,
защото Рая ми показа чрез звездите,
а туй те прави да си вече опростена.
Трепетът със който сладостно обичаш
очарова: нежно душата ми докосва
със любов невинна и така се вричаш,
а пък тя в съпружески съюз миросва.
Достатъчно е да си влюбена в един
чрез чувството хуманно, мило и човечно,
което във душите казва ни:”Амин!”
поемайки съпружеството, но сърдечно.
Сега, в олтарите на святост
Написано от Валери Рибаров - Mojsei
Понеделник, 07 Септември 2009 15:51
на Ева
Създадох себе си ... безкраен,
обичащ, носещ любовта
и в път на самост и потаен
открих какво е красота.
Сега, в олтарите на святост,
живота споделих с една,
която ми донася радост,
защото стана ми жена.
И тръгнахме в път на отговорност
и мъката и радостта да споделим,
и преоткриваме иннтимната сговорност,
която няма как да разделим.
А пътят има и недъзи,
обагрящи съдбоввно всеки ден,
но, в тази общност на съпрузи,
изгряваш ти любов, за мен.
Мигът
Написано от Валери Рибаров - Mojsei
Понеделник, 07 Септември 2009 15:49
И днес,
след толкова години,
напомня ни за себе си мигът,
във който с обич
и копнежно
хванах твоята ръка,
а във гърдите ми
замря викът
и дълго, дълго
с теб останахме така…
Този миг
през годините
преживяването ни майстори
по начин таен,
оставащ си вълшебен,
защото не престава да разгръща
пред нас
простори
и затуй като въздуха ни е потребен.
Съпреживяването
той създава
и летят
със него
бързо дните –
безметежността им потвърждава
с пламъка,
искрящ
в очите.
Този миг
за мене
си остава
чудно нещо –
всяка вялост
бързо разрушава
и го прави
неизменно вещо,
че взаимността ни утвърждава.
Любовта чрез теб ме обладава
Написано от Валери Рибаров - Mojsei
Понеделник, 07 Септември 2009 15:53
Любовта чрез теб ме обладава
и пророчества ми обещава
с оназ божествена покорност,
която се нарича отговорност.
Чрез нея себе си познавам
и с теб в приятелство се състезавам,
разбрал чрез опита добре
как приятел да се разбере,
когато в неговия ведър лик
удържам онзи лъчезарен миг,
който ме поддържа млад
с постоянен за живота глад,
отхврълящ на подмолите тъгата
с добротата на шегата.
Огненият път на интимността
Написано от Валери Рибаров - Mojsei
Понеделник, 07 Септември 2009 15:56
С поривите дръзки на мечтите
в сърцата ни нахлуват светлините
и говорим за простора
без да сещаме умора
или пък възпяваме морето
чрез сравнение с полето
и с обич в сърцето
пеем песни на детето.
Тъй поетите чрез ода,
възхваляват цялата природа
и поезията превръщат в зов,
носещ името "любов".
Всичко туй постигаме с развитие
на способности, изискващи покритие
в лоното на таз взаимност,
чрез която влизаме в интимност.
Но често, даже и съпрузи
Написано от Валери Рибаров - Mojsei
Понеделник, 07 Септември 2009 16:00
Семейството гради взаимната среда,
способна да спасява от беда,
която винаги остава близка,
когато нещо някого подтиска,
показвайки, че в трудностите пак
до теб стои човекът драг,
съдбата с тебе споделил,
с което си остава мил.
Но често, даже и съпрузи,
откриват в отношенията недъзи
и коментират своите постъпки,
с готовност за разбиране, отстъпки,
защото, щом са разделени,
душите им са наскърбени.
неделя, 6 септември 2009 г.
Светът на цветовете (Стихове, фотоси, съвети за отглеждане,цветолечение )
Р.Русева
М. Ангелов
* * *
Когато дишам светлина,
аз живея
Когато виждам красота,
пред нейната врата немея.
Очарована от съзиданието
с любов копнея
да прегърна аз Земята,
длани да разтворя -
с пълни шепи да събирам
благодатта, мечтата -
бързоструйната река,
где в полята
жадните напива.
От планински извори
високи
откровения се сливат
за нова жътва
в Духа разтворил
лотосовите си листа -
А мъдро те раздават
радостта
за нов живот
на будните - в деня
когато идва пролетта.
Румяна Русева
Абонамент за:
Публикации (Atom)