Човекът звяр
Аспарух Вангелов
Човекът, ненаситен и алчен,
от злоба и завист мрачен,
поделил е Земята свята,
Земя от поетите възпята.
Войни води за колонии,
за нефт, злато, за империи.
крещи,"зове" за Мир в ефира,
а ръцете му държат секира.
Политиците се изкарват "святи".
Врабят народа и стават богати.
обществото ловко заблуждават,
речите си с "мир" украсяват.
За тях няма святи идеали!
И към природата са вандали...
Чевикът звяр все търси парите,
атома, терора, войните...
Само църквата с търпение
зове човека към смирение -
за духовност и покаяние.
Те са реално обаяние.
Самоунищожение
Аспарух Вангелов
по идея на Свещарова
Ври в престъпление светът!
Царува навсякъде глехът!
Човекът по образ Божий е роден,
но от завист, алчност е пленен,
лъже и убива дори детето.
Въздухът затровен е до небето.
озоновите дупки растат...
А хората интриги плетат.
Релитията б банкер се превърна!
Науката от Бога се отвърна!
Терористи и крадци върлуват...
Разум и съвест не съществуват.
Смъртта иде, кой ще я спре?
Кой на злото ще се опре?
О, човече, бързо вразуми се!
Обикни ближния -опомни се!...
Сонет 82
Вълчо Камбуров
Не океан е твоята любов,
а плитък тинест гьол.
Не е широк удобен стол,
а резен от дърво-суров
Тя не е кристално огледало
със бистра и пределна яснота,
показваща в реален вид света.
Тя е стъкло нечисто, помътняло.
Не нежна майка на отроче скъпо,
трепереща за всеки негов дъх,
галеща бебешкия нежен мъх.
По-скоро машеха е зла и тъпа.
Не съм ли мазохист да те харесва?
Не съм ли луд по теб да се заплесвам?
Из "Без дар от Ерос"
Няма коментари:
Публикуване на коментар