сряда, 31 март 2010 г.

За вдъхновението и пролетта


Ден на пролетта




Стиховете на Люсиена Костова


Доц. Пиперков представя баснята за сръднака


Децата танцуват, свирят и пеят

Вдъхновението

Хазрат Инаят Хан
Вдъхновението е по-висша форма на интуиция. То идва като идея, като завършена тема с импровизация, като фраза,създаваща поема. Вдъхновението е поток от удивление и възторг. Затова истински вдъхновения човек , бил той писател , поет или композитор,ако се е докоснал до вдъхновението, е изпитал върховно удоволетворение - не от себе си, а от достигнатото до него. То е донесло на душата му благодат, защото душата е получила като подарък това, с което е била разделена, от което е била лишена, към което винаги се е стремила.
За да го докосне вдъхновението, човек трябва да е съвършено спокоен и отпуснат, както и безкрайно целеустремен в стремежа си да достигне до невидимото. Само фокусирайки своя ум съзнателно или несъзнателно върху Божествения ум, човек може да получи вдъхновение.
Удоволетворението на самите творци от сътвореното не може да се ирази в думи. Именно във вдъхновението човек започва да вижда Божия знак.
И най-материалистично настроения гений, започва да се интересува от Божествения Дух, ако вдъхновението го докосне поне веднъж.
Като завършена картина ли идва вдъхновението? Или като изписана буква? Не, то идва при художника така, сякаш някой движи четката му – очите му се затварят ,а ръката му се движи безмерно. Той рисува, пише нещо с боите, без да знае кой е написал това, кой го е нарисувал. Вдъхновението идва при музиката така, сякаш някой друг свири и пее ,а той само записва нотите. Творецът възприема цялостната мелодия, съвършеното звучене, което очарова душата му. За поета вдъхновението идва, сякаш друг говори чрез словата му. В неговия ум няма напрежение,безпокойство и стремеж към сглобяване на строфите.
Съществуват три момента, при които вдъхновението идва при нас: когато се намираме в присъствието на някой вдъхновен; когато мислим за някой вдъхновен и когато сърцето ни е в състояние на съвършен покой и вдъхновенеито прониква в него.
Вдъховението може да протече по различен начин. Всичко зависи от това как сърцето на човек е фокусирано върху Божествения Дух. Има хора, чийто сърца са свързани с Божествения дух непосредствено, има други, за които Божествения дух е значително отдалечен. Техните сърца са концентрирани върху друг център, фокусиран , от своя страна,върху Божествения дух, поради което получават послания с посредничеството на този център. Но всъщност те пак идват от Бога. Най-простият път за гения е да се превърне в празна чаша,свободна от гордостта на образованието и тщестлавието, да стане невинно дете, готово да се учи на всичко, на което биха го учили. Пред Бог душата е дете, уповаващо се и желаещо да изрази музиката чрез себе си, да стане фонтан на Бога. От този фонтан бликва Божественото вдъхновение и донася красота на всички, до които се докосне.
Има още една крачка по-нататък. Когато човек не може повече да остане просто поет, музикант или философ, става проводник на Бога. Бог започва да говори с него не само в мелодия, стих, цвят или светлина,но във всички форми. Чрез всичко, което той вижда нагоре или надолу, надясно или наляво, напред или назад, земно или небесно,той общува с Бога. Такъв човек открива божественото навсякъде. Именно тази крачка се нарича откровение.
В историята на Мойсей се разказва, че той търсел огън,за да изпече хляб, когато случайно видял светлина на върха на планината. И за да може да вземе този огън, допълзял до върха. Но огънят се превърнал в мълния. Мойсей не могъл повече да издържи на силните припламвания и паднал на земята, а когато се събудил , започнал да общува с Бога. Тази притча е алегорична. Идеята е ,че Мойсей е търсел светлина, за да осмисли живота,но е трябвало да я открие на един по-висш план. Невъзможно било да я открие на земята, трябвало да достигне до върха. А там имало не просто светлина, а мълния – една огромна светлина, която не била по силите му и той не издържал. И тогава паднал долу. Какво означава това? Означава да станеш нищо, да станеш празен. Когато Мойсей достигнал до това състояние на пустота, сърцето му се отворило и той се свързал с Бог.Общувал с него чрез всичко в света. В скалата , дървото или растението, в звездата, слънцето и луната, във всичко, което виждал, той съзирал връзка със собствената си душа, с божественото начало в нея.
Така целият свят разкрил своята природа и своята тайна на Моисей. Именно за това откровение Саади казва: “Всеки лист от дървото става страница от Свещеното писание,ако душата се научи да чете.”
“Из Космическият език”
В. “Родово имение”, бр. 118

неделя, 14 март 2010 г.

Културен живот - Федерация за духовно едниненине "Роза"

Федерация за духовно единение „Роза”
организира
на 21-ви март „Ден на песен и радост” и кани своите приятели заедно да празнуват посрещането на пролетта : от 14 часа на ул. „Бенковски” 25 – в Посолството на мира

Примерна програма, към която може да се присъедините :
Откриване със слово на Учителя Беинса Дуно из беседата
Съзнателният живот като забава”
Водещи: Румяна Русева и Димитър Александров
Художествени изпълнения от участници и гости:
1. Музикално изпълнение на Богумил и Богумила
2. Малките лебеди – балетно изпълнение на Виктория Димова и Богдана Сергеева
3. Биляна Кавада ще представи свои стихове
4. Изпълнение на пиано – Аранка Димова
Малка пауза от Димитър Александров
5. Хуморът на Ясен Кавада
6. Ели Паункова – в картини и стихове
7. Даниела Стефанова – да пеем заедно
8. Виктор Костов – изпълнение на пиано
9. Стиховете на Люсиена Костова
10. Емилия Казанджиева и нейните красиви „мигове”.
11. Отец Георги Спасов и Ангел Стефанов -
песенно изпълнение
Малка пауза от Димитър Александров
12. Песните на Мая Коларова
13. Антония Леви ни поздравява с песен
14. „Пролетта в нашия живот” – „Честита пролет!” –
поздрав от Румяна Русева
15. Изпълнения и на други гости
( за заявки – тел. 0882 982 144 – Румяна Русева
е-mail : rumiana_russeva”abv.bg)
Или просто заповядайте :
Вход – Свободен
Добре дошли на нашето „семейно” празненство !

събота, 13 март 2010 г.

Мартенско слънце (Поезия и музикални поздрави)

Пролет
Елена Паункова

Пролет дойде пак!
С радостно оживление
С веселото суетене.
С лястовиците накацали
и дърветата по хълма цъфнали!
Слънцето прозорците
позлатява
в оранжево, розово
оцветява.
Гали, милва стъклата,
Терасите и сградите.
Забързани хора
По улиците вървят
като безкраен мравуняк!


Дърветата

Елена Паункова

Дърветата окъпани от дъжда
Разноцветни елмази -
Капчици роса.
Млади пъпки
Тръпнат в очакване
По нещо нежно, ефирно!
Лек воал
насреща ми
загадъчно трепти!
Дърветата шептят, говорят
Ти чуваш ли ги?

Дърветата помежду си
се смеят
Ти разбираш ли ги?

Дърветата окъпани от
дъжда
сияят напреде ми,
напористи, неповторими
като човешката душа,
потръпват верни стражи
в нощта.



Мартенско слънце

Румяна Русева

Срамежливо крие си лицето,
разчорленото огнено кълбо.
И зад облаците в небето
открива своя детски срам...
с ново слънчево петно.

Топлината му стопява
студове и снегове,
ала отново е в забрава,
задгърбено от зимни ветрове.

Но ето че, замръзнали
сърцата се топят,
а лъчите са проникнали
в дълбоките води ...
А те преливат с радост –
морета, океани –
на Земята сините очи...

И ледовете се раздвижват...
пропукват се огромни късове.
Пролетта започва,
поникват лишеи и мъхове.





На мама

Румяна Русева

В нощите самотни,
ти чакала си мила мамо,
татко да се върне
от свойта работа по-рано.

Заспим ли уморени,
оставаш сам, сама –
незатворила клепачи,
тръпнеща в уплаха...

И щом вратата хлопне,
и дрезгав глас дочуе се едвам,
ти скачаш татко да посрещнеш,
с надежда нова за деня -
тихо да пристъпи в нощта,
децата да прегърне с топлота.


Аз съм земя

Емилия Казанджиева

Аз съм земя, земя която чака
добрите семена да приюти
и вятър да впреде в житата
във слънчев ден немирни да кълнят.

Аз съм земя, земя с много люляк
и сини облаци в съня ми бягат,
но пролетното наводнение
съня ми нощем не смущава.

Аз съм земя, земя която дава
живот на пътища, на извори - слънца,
земя която себе си раздала
е най-богата земя.

Букет латинки, мак и диви ягоди
Емилия Казанджиева

Букет латинки, мак и диви ягоди,
поръсен с бисерни води на хладен извор
сбрал пеперудената свила кадифяно-палава
и аромат неповторимо ясен.

Букет латинки, мак и диви ягоди
за улиците, с камък бял постлан,
за тънещите дворове в зелена пяна,
за покривите със слънце върху къщите заспало.

Букет латинки, мак и диви ягоди
и косите ми когато след напрегнат ден
се връщам, в ръцете ми когато те посрещам,
възглавка щом заспивам под звездите.

Кой стъпките ми гони
Емилия Казанджиева

Кой стъпките ми гони
под напъпилите вишни
измития паваж в зелени облаци
със мен да раздели,
да тича с мен,
да тича с мен безмълвно,
за да повярвам
и в необичайността?
Кой гони моя сън
да набере от него белите кокичета
и да попие пулсиращата светлина?
Кой неочаквано и някак много бързо
за пръв път като слънце
ме целува в утринта?
Кой облаците и мъглите
в миг раздухва?
Кой лумва пламъци
като звезди и минзухар?
Кой ме оттърсва от праха излишен
и дава ми криле за огън и борба?
Кой стъпките ми гони
под напъпилите вишни
с вика на стръкчето трева
подава ми ръка?
В друго вярвам
както във безсмъртието,
а може би това е Пролетта.

Младост
Емилия Казанджиева


Бяла пролет над бистри води,
перуника - небе разцъфтяло,
топла, мека земя целуни
моите стъпки и леки, и палави.

Ветре буен и млад, отнеси ме
както сееш добри семена,
като млада трева да поникна,
като ябълков цвят да зъфтя.

Миг-летяща звезда ще ме носи,
перуника - ще тръпна в захлас,
капка синьо небе, песен бяла
да останат до сетния час.



пролетен валс



Минзухори
Емилия Казанджиева

Мечтаех си да ме открадне мъж любим,
зад себе си на коня да ме върже
и да препусне с мен нашир и длъж,
чак до зората изгрева да търсим.

И да препускаме сред здравец и бръшлян
за късче синева, за капка вино,
вековни буки в старата гора
за нас да спускат своите балдахини.

До изворчето тихо да се спрем
да пием с шепи, а да бъдем жадни,
да бъдем омагьосани с копнеж
и някак си неимоверно млади.

За мен си свил гнезденце от листа,
за теб съм изтъкала черга щарена,
обувките събуваме отвън
и тихо съпваме по незабравата.

На тази наша първа звездна нощ
сред горска зеленика, мъх и ягоди,
сред този мирис на треви и бор
да чуем песента на минзухарите.