Пролет
Елена Паункова
Пролет дойде пак!
С радостно оживление
С веселото суетене.
С лястовиците накацали
и дърветата по хълма цъфнали!
Слънцето прозорците
позлатява
в оранжево, розово
оцветява.
Гали, милва стъклата,
Терасите и сградите.
Забързани хора
По улиците вървят
като безкраен мравуняк!
Дърветата
Елена Паункова
Дърветата окъпани от дъжда
Разноцветни елмази -
Капчици роса.
Млади пъпки
Тръпнат в очакване
По нещо нежно, ефирно!
Лек воал
насреща ми
загадъчно трепти!
Дърветата шептят, говорят
Ти чуваш ли ги?
Дърветата помежду си
се смеят
Ти разбираш ли ги?
Дърветата окъпани от
дъжда
сияят напреде ми,
напористи, неповторими
като човешката душа,
потръпват верни стражи
в нощта.
Мартенско слънце
Румяна Русева
Срамежливо крие си лицето,
разчорленото огнено кълбо.
И зад облаците в небето
открива своя детски срам...
с ново слънчево петно.
Топлината му стопява
студове и снегове,
ала отново е в забрава,
задгърбено от зимни ветрове.
Но ето че, замръзнали
сърцата се топят,
а лъчите са проникнали
в дълбоките води ...
А те преливат с радост –
морета, океани –
на Земята сините очи...
И ледовете се раздвижват...
пропукват се огромни късове.
Пролетта започва,
поникват лишеи и мъхове.
На мама
Румяна Русева
В нощите самотни,
ти чакала си мила мамо,
татко да се върне
от свойта работа по-рано.
Заспим ли уморени,
оставаш сам, сама –
незатворила клепачи,
тръпнеща в уплаха...
И щом вратата хлопне,
и дрезгав глас дочуе се едвам,
ти скачаш татко да посрещнеш,
с надежда нова за деня -
тихо да пристъпи в нощта,
децата да прегърне с топлота.
Аз съм земя
Емилия Казанджиева
Аз съм земя, земя която чака
добрите семена да приюти
и вятър да впреде в житата
във слънчев ден немирни да кълнят.
Аз съм земя, земя с много люляк
и сини облаци в съня ми бягат,
но пролетното наводнение
съня ми нощем не смущава.
Аз съм земя, земя която дава
живот на пътища, на извори - слънца,
земя която себе си раздала
е най-богата земя.
Букет латинки, мак и диви ягоди
Емилия Казанджиева
Букет латинки, мак и диви ягоди,
поръсен с бисерни води на хладен извор
сбрал пеперудената свила кадифяно-палава
и аромат неповторимо ясен.
Букет латинки, мак и диви ягоди
за улиците, с камък бял постлан,
за тънещите дворове в зелена пяна,
за покривите със слънце върху къщите заспало.
Букет латинки, мак и диви ягоди
и косите ми когато след напрегнат ден
се връщам, в ръцете ми когато те посрещам,
възглавка щом заспивам под звездите.
Кой стъпките ми гони
Емилия Казанджиева
Кой стъпките ми гони
под напъпилите вишни
измития паваж в зелени облаци
със мен да раздели,
да тича с мен,
да тича с мен безмълвно,
за да повярвам
и в необичайността?
Кой гони моя сън
да набере от него белите кокичета
и да попие пулсиращата светлина?
Кой неочаквано и някак много бързо
за пръв път като слънце
ме целува в утринта?
Кой облаците и мъглите
в миг раздухва?
Кой лумва пламъци
като звезди и минзухар?
Кой ме оттърсва от праха излишен
и дава ми криле за огън и борба?
Кой стъпките ми гони
под напъпилите вишни
с вика на стръкчето трева
подава ми ръка?
В друго вярвам
както във безсмъртието,
а може би това е Пролетта.
Младост
Емилия Казанджиева
Бяла пролет над бистри води,
перуника - небе разцъфтяло,
топла, мека земя целуни
моите стъпки и леки, и палави.
Ветре буен и млад, отнеси ме
както сееш добри семена,
като млада трева да поникна,
като ябълков цвят да зъфтя.
Миг-летяща звезда ще ме носи,
перуника - ще тръпна в захлас,
капка синьо небе, песен бяла
да останат до сетния час.
пролетен валс
Минзухори
Емилия Казанджиева
Мечтаех си да ме открадне мъж любим,
зад себе си на коня да ме върже
и да препусне с мен нашир и длъж,
чак до зората изгрева да търсим.
И да препускаме сред здравец и бръшлян
за късче синева, за капка вино,
вековни буки в старата гора
за нас да спускат своите балдахини.
До изворчето тихо да се спрем
да пием с шепи, а да бъдем жадни,
да бъдем омагьосани с копнеж
и някак си неимоверно млади.
За мен си свил гнезденце от листа,
за теб съм изтъкала черга щарена,
обувките събуваме отвън
и тихо съпваме по незабравата.
На тази наша първа звездна нощ
сред горска зеленика, мъх и ягоди,
сред този мирис на треви и бор
да чуем песента на минзухарите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар