събота, 28 ноември 2009 г.

Родова памет (пиеси, видео)

Откъси от пиесата "Паметта на две сърца" или "Белоградчишките скали"
от Румяна Русева

Първо действие
.....Марта е ученичка в 10 клас, но страда от неразбиране сред своите връстници. Затова бърза да се прибере эу дома след училище. По телефона разговаря с младеж,с който си уреждат среща....

Сцена втора ( Приятели)
Кафето, на масата са седнали Марта и Борислав ,Пред тях има чаши каже и фанти. На другата маса има още една двойка момче и момиче. И те тихо си говорят.
Но момичето плаче и отклонява вниманието на Марта. Тя току поглежда към масата.
Борислав: Ти май не ме слушаш какво говоря.
Марта ( разсеяно): Какво. А , да слушам те. И докъде стигна. Какво е станало с твоята любима?
Борислав: Не зная, само сънувам, че някой ми я отне...А, аз я търся ли търся, минавам през тунели, през някакви тъмни стаи и мрачни гробища...
Марта (потръпв) : - Ама, че кошмар, за какво пък е това?
Борислав: - Аз сам не зная, защо... но откато те срещнах и говорих с теб все такива неща ми се присънват...
Той поглажда с ръка косата си, сякаш да оттърси някаква мисъл от главата си. Но изведнъж от съседната маса се чува глас:
Ева: Откакто се виждаме с теб не мога да спя спокойно. Разбираш ли, непрекъснато сънувам, че си отиваш....
Дарин : Това е абсурдно. Вече година откакто се познаваме и не можа да се успокоиш....
Ева : Нали ми обеща, че ще пишем да родителите ми за нашата връзка.
Дарин: Ами, пиши им, кой ти пречи.
Ева ( подсмърча) : - Ето виждаш ли, сама да нося отговорността. И те ще си помислят, че се криеш.
Дарин: Не се крия, просто не знам да пиша, какво да им кажа...
Ева: Ами, че скоро ще се оженим, например.
Дарин: Ти какво, нали ти казах, че сега нямам пари, трябва да работя.
Ева: Тогава ....да не бяхме бързали...все съм на тръни, че нещо лошо ще се случи...
Борислав : Ето виждаш ли който е по-влюбен, той трепери за любимия си и се измъчва..
Марта: Това не е гаранция...Не съм сигурна, че чак толкова ме обичаш...
Борислав: Отакакто се запознах с теб не ме интересува друго момиче...
Марта: Това е естетствено, щом човек се влюби.....
Борислав: Не, просто ми се струва, че съм те виждал някъде....
Марта: Да не би да казваш, че сме се виждали в минал живот.
Борислав ( замислено- замечтано) : - Точно така....може би , да....
Марта: А как ще разберем дали това е истина или ако е истина, то какво от това?
Борислав: Ами ако е истина ще знаем какво сме сторили и дало можем да поправим грешката ....
Марта: Донякъде това предположение ме плаши....Ти имаш ли някква идея за това?
Борислав: Не, още, но съм решил да го открия...
Марта: Не е ли по-добре да си вършим работата сега тук на земята.
Борислав: Е, добре, а как когато ти все се дърпаш... и аз започнах да си мисля, че тук има някава причина....
Марта ( замислено) : Знаеш ли , аз винаги съм си била такава....не зная защо...
Но се харесвам такава каквато съм си....
Момчето и момичето стават от масата и си тръгват.
Марта: Не бих искала като тази девойка да плача пред годеника си. Много съм горда.
Борислав( усмихва й се ): Ами, недей плачи, никой не те кара.
Плащат поръчката си и излизат.
На улицата идват компания момичета и момчета.
Момиче: Хайде, Марта на дискотека. Голям купон ще падне. Дил има рожден ден.
Борислав: Кой е Дил?
Марта: Това е Дилян – нейното гадже.
Борислав: Ще отидеш ли?
Марта: Да не би да искаш да те поканя, а?
Тя се обръща към момичето
Марта: -Ще видя, бих искала, но се чувствам малко..., нали знаеш..
..( смига й)
Момичето: Аха, е ти си знаеш....
То настига компанията си с танцова стъпка. Три момчета и две момичета танцуват с песен:

Ние радваме се на живота
забавляваме се ей-така –
малко смях , малко танци,
и дошла е любовта...
Хайде с нас – бързаме за нов купон,
Радваме се на живота –
той даден ни е само в този ден.

Борислав: Да не би да ù отказа.
Марта: Много ли ти е мъчно, че не си с мен. А на мен ми е тъпо.
Борислав: И какво ще правиш сега. Пак ли у дома.
Марта: А защо не, обичам тишината...
Борислав (поглежда странно) : - Какво каза?
Марта ( поглежда учудено): - Как какво, че обичам тишината.
Борислав: Хм, странно... имам същото усещане и аз.
Марта: За кое? За себе си ли?
Борислав: Да , нали ти казах, че сънувам един тъмни стаи....
Марта: Какво общо имате те?
Борислав: Как какво? Ти не си ли слушала за медитацията. Тя се прави в тъмна стая.
Марта го гледа удивена сякаш не вярва на ушите си.
Марта: - Какво? Да не си мръднал? Почва да ми става страшно...
Тя понечва да си тръгне, но Борислав я хваща здраво за ръката.
Борислав: Трябва да се видим пак.
Марта: Е добре де ,какво си ме задърпал....Хайде пусни ме....няма да избягам..
Борислав я пуска и тръгват за дома й. Той я изпраща до входа на кооперацията.
Борислав: - Марта, ти си особено момиче и ми харесваш.
Марта: Добре, разбрах това. Благодаря ти .
Протяга ръката си за довиждане. Той я поема и я задържа. Тя я отдръпва и се обръща към вратата .Борислав я наблюдава известно време въздъхва и си тръгва. Започва да си свирука и си пее:
В мен проблясна силен пламък
и не мога да го потуша,
Виждам те навсякъде,
сякаш винаги била си
с мен и аз те помня все така –
засмяна и добра...

Следват сцени, в които се обсъжда как да се справят с няколко агресивни момчета от класа на Марта. По тъя за дома приятелите са нападнати от група пийнали хулигани, Марта силно главоболие и стрес от падане, прибират я в болницата с диагноза амнезия.

Второ действие
Разказва се за прегледа на двамата лекари от болницата за мозъчни травми и нервно-психични заболявания. Договарят се да прием Борислав като помощник в психотерапията на болната.


Сцена пета ( Традиция и съвременност)
В дома на Борислав. Вечерят всички заедно, хранят се тихо. По едно време Борислав нарушава тишината.
Борислав: Татко, бях в болницата.
Майката : Какво? Ти вече ходи на свиждане?
Бащата: Нещо искаш да ни кажеш, е сега приключваме с вечерята и ще говорим колкото искаш.
Майката : Добре, ето ви десерта. Направих ви любомите еклери.
Тя отива до печката и ги поднася я една красива чиния.
Борислав: Много ги обичам. Благодаря ти.
Той си хапва и поглежда баща си. Баща му е запалил цигара и го гледа.
Бащата: Е, както виждам добре се чувстваш. Добра ли е новината.
Борислав кима с пълна уста. Да, добра е.
Свършва и става от стола. Бащата също става и кимва на майката
Бащата : Ще се наложи да поговоря с него. Ще хапна после, прибирай си спокойно.
Отиват двамата в хола. Сядат на дивана пред телевизора.
Борислав: Татко, говорих с лекарите. .Те знаят всичко за мен и се съгласиха на сътрудничество.
Бащата ( малко учуден): На какво сътрудничество?
Борислав: Да им разкажа резултатите от медитацията си.
Бащата: И все пак ти реши да се намъкваш където не ти работа. Не ти ли казаха, че е опасно. Този твой духвоен учител какви ги върши?
Борислав: Той ми каза същото, каквото и ти. Че е по-добре да съм си тук и сега. Но аз чух разговора ви оная вечер с мама и разбрах за състоянието на Марта. Какво да правя.
Бащата: Да, влюбените са готови на всякакви жертви в името на любовта...И какво ти казаха лекарите?
Говорих главно с д-р Светлин. Той ме посъветва да те попитам дали можеш да ни помогнеш за разкриването на престъпление от миналото. Нали си историк.
Бащата: Какви ги дрънкаш. Това не е лесна работа. А как да съм сигурен,че ми даваш вярна информация. Какво можеш да кажеш ти?
Борислав: Татко, дори и децата вярват във фантастични разкази. Защо да не повярваме за подобен от миналото.
Бащата: Е, кажи тогава, какво искаш да знаеш.
Борислав: Този образ , който видях в медитация на младия монах е сигурно информация за нещо, а когато сънувах видях свещеник и една девойка да тича. Стори ми се ,че чух някой я викаше по име... “Биляна!” Помня го много добре..
Бащата: Та какви ли не работи са се случвали в миналото. От толкова много истории откъде ще знаем коя е за тебе?
Борислав: Но ако се разровим в подобни истории, можем да открием тази, която ни трябва.
Бащата: добре, ще помисля. Имам един приятел, който се занимава с описание на различни разкази от миналото. Ще го поканя на вечеря,,, кога си свободен.
Борислав: Утре съм в болницата и ще се върна късно. Не ме чакайте.
Но след това, ако може веднага.
Бащата: Ще питам, когато той може , а и ти не си на работа.
Борислав: Чудесно! Татко, ти си един прекрасен баща!
Бащата се усмихва : Ами, какво токоз, нали и аз съм бил влюбен. Започвам да се замислям, какво те е накарало да учиш медитация при този будтистки монах. Мислях си, че е под влияние на майка ти. Тя с тези ученици си разби нервите и какви ли книги за здравето не прочете. Но сега си мисля, че има друга причина.
( Той го поглежда замислено) Аз никога не съм те познавал, кой си ти всъщност.
Борислав ( свежда глава) Аз съм си аз. Но каква е тая мъка в мен, която ме кара да търся непрекъснато тишината, не зная.
Бащата прегръща сина си замислен.
Бащата: Обичах историята от малък. Все нещо ме теглеше към нея. Аз също не зная защо. ( въздъхва) Ще видим. А сега стана късно.
Затъмнение: Часът отмерва 4 часа сутринта.
Чува се шум от отваряне на врата. Борислав е сам в медитативна поза в тъмнината само с една запалена свещ, Обръща се изненадано. Вижда някаква сянка в монашеско расо.
Отначало го хваща страх. Но се обръща смели и решава да говори меко.
Борислав: Не се плаши, аз съм с теб. Реших да си записавм всички, както лекарят правеше. Необходимо е. Обидих ли те с нещо?
Сянката засилва светлината си. Мълчание.
Борислав: Кой си ти? Искаш да ми кажеш нещо ли?
Сянката сякаш мръдва напред, но не може да продължи. Изчезва.
Вратата стои открехната. Борислав отива и я затваря. Връща се на мястото си и се опитва да отправи същите въпроси навътре в себе си. Постепенно на мултимедия се изписва сянката и една ръка изписва името Момчил. После изчезва в сивкава мъгла.
Борислав въздъхва и отново си покрива лицето с ръце. Сеансът е приключил. Остава му да запише всичко. Става и светва лампата. Сяда на писалището си, но внезапна болка му пронизва раненаната ръка и той изохква. Цял изтръпва и не му се пише. Изгася отново лампата.
Затъмнение

Следват сцени в болницата...

Трето действие
проф. Лазаров е осветлил лекуващите в блегендата за Белоградчишките скали и пациенката е спасена с помощта на своя приятел.

Сцена седма ( Обществени дела)
Домът на Борислав. Бащата и майката очакват някого. Бащата си поглежда часовника, а майката приготвя нещо за пиене и сладки на малката маса пред телевизора. Звъни се. Влизат родителите на Марта.
Майката и бащата ги посрещат :
Д-р Косев: Добре дошли. Ние с вас вече задочно се познаваме. Елена, ела да се запознаеш.
Доц. Наумов : Приятно ми, д-р Косев
Рени Косева се представя също.
Елена Наумова: Заповядайте, чувствайте се като у дома си. Тук пред телевизора има масичка , сложила съм малко разхладителни. Всеки момент ще започне предаването.
Гостите : Благодаря.
Всички сядат пред телевизора.
Рени Косева: Бих искала малко кола. А...а, това са домашни еклери.
Елена Наумова: Често ги правя у дома. Запвядайте. Чух,че Марта била вече добре?
Д-р Косев: Да, надяваме се, че е добре. Стъпва на краката си. Пристъпите изчезнаха и лекарите ще я отпишат скоро. Ако не беше и вашата подкрепа щяхме да имаме големи трудности. Дойдохме специално да ви благодарим. На мен чаша бира ще ми дойде добре.
Доц. Наумов( сипва му): Това е работа на сина ни, не наша. Но ето сега започва и предаването. Нека чуем.
На мултимедия: Журналистката кани в студиото лекарите и Борислав.
Журналистката: Драги зрители темата на нашето предаване днес е : „Научно-духовният подход при лечението на психичните заболявания.”
Всички ние се сблъскваме всеки ден с безброй случаи на катастрофи в личния си и обществен живот. Нямам предвид само автомобилна катастрофа предизивкана от пийнал шофьор, а редовната употреба на наркотици, сексуалните престъпления и домашното насилие, което принуждава много хора да напускат домовете си...Поканих д-р Светлин и
Д-р Мечев от Клиниката за мозъчни травми и психични заболявания да ни споделят своя опит при лечение на амнезия след травма нанесена по време на уличен побой върху 17 годишна ученичка .
Журналистката се обръща към д-р Мечев като по-възрастен.
Журналистката: Д-р Мечев, какви бяха симптомите за болестта, което най-силно Ви обезпоки и ви накара да търсите алтерантивен път за лечение?
Д-р Мечев: Да, за пръв път попаднахме на клиничен случай, в който пациентът не само,че не можеше да разпознава соите родители и обастновката ,но упорито говореше за неща, които ни стреснаха. Тя непрекъснато плачеше и повтаряше едни и същи думи като: Какво Ви сторих? Защо ме оставихте? Общо взето смислени изречения.
Журналиската: Искате да кажете, че някакъв друг дух говорил чрез нея..
Д-р Мечев: По този въпрос е повече осветлен д-р Светлин, а и Борислав може да каже нещо по въпроса
Журналистката: Благодаря Ви. Д-р Светлин , Вие какво ще ни кажете?
Д-р Светлин: Симптомите се повтаряха с малка смяна на думите, но историята сякаш оставаше една и съща. Девойката чувстваше мрак, сякаш се намира в нещо като затвор или килия, тя викаше, че е тъмно и студено. Когато се появи Борислав нещата започнаха да се изясняват.
Оказа се, че и той е имал същите представи на мрачни тунели и стаи още когато започнал да се среща с момичето.
Журналистката: Така ли, много интересно. Ами тогава да попитаме самия Борислав. Как така Ви се случи?
Борислав: Не зная как, просто зная,че много харесах Марта, влюбих се в нея и, имах чувството за непреодолими прегради. Тя се дърпаше от всеки, плашеше се и предпочиташе да си стои в къщи. Обикновено съученците се подиграват на някои странности, а тя дразнеше момчетата със своята студенина и строгост.. Някак не можеха да приемат как така едно толкова хубаво момиче което може да спечели дори конкурс за красота, може да има такова странно държание. Заплашваха я, че ще ù направят номер.
Журналистката: Все пак ни разкажете, как успяхте да ù помогнете.
Борислав: Ами бях готов да се бия заради нея, но по врене на побоя тя падна и се удари зле в главата. Когато разбрах какво е говорила на лекарите, внезапно ме осени идея да разбера каква е връзката с моите сънища.. И отидох при един много добър будитски учител.
Журналистката: Практикувате някаква религия ли?
Борислав: Не, съвсем, Имам впредвид, че днес младите хора не са склонни да се приобщават към определена религия. Чувствам се приобщен към хриситянството, но се интересувам се от различни учения и практикувам редовно медтация при този учител.
Журналистката: Извинете, но това обикновено плаши много родители.
Борислав: Баща ми е научен сътрудник към БАН, а майка ми е учителка. Те ме разбират. От малък се интерсувах от бойни изкуства и имам някаква представа за тези неща. Затова лесно отрих този учител. Поисках от него да ми даде специална мантра за откриване на минали събития,, ако мога така да ви обясня.
Журналистката: Вие вярвате ли в това?А вие д-р Светлин?
Борислав: Аз се колебаех, а и учителят ми каза, че е по-добре да мисля за настоящия момент, а не за миналото. Но след като се срещнах с проф. Лазаров от БАН решението ми е потвърди....
Журналистката: Проф, Лазаров? Кой е той?
Д-р Мечев: Покани го бащата на Борислав. Занимава се с фолколористика. Разказа ни много интересна легенда, която се доближаваше до преживяванията на двамата млади хора.
Журналистката: Нима, как така се уверихте ,че не е друг случай?
Д-р Мечев се понамества смутено, а Д-р Светлин леко се навежда и пита в упор журналиската:
Д-р Светлин: Вие, г-жо опитвали ли сте се да се молите вв тишина?
Журналиската се опитва да преодолее смущението си и се усмихва:
Журналиската: Не, за съжаление.
Д-р Светлин: Тогава как ще разберете това, ако нямате преживявания. Но нека се опитаме да Ви обясним. Когато Борислав е влизал в медитация започнал да вижда с вътрешното си зрение по-ясни картини ,напомнящи за някакъв манастир и му се явава образа на един монах . Така ли е, Борислав? ( Д-р Светлин се усмихва) Да не сбъркам нещо ?
Борислав: Да, но също пред мен се изписа името на монаха..
Журналистката: А това важно ли е?Обикновено легендите не дават точната истина.
Д-р Светлин: Права сте, но ние се опитахме да потърсим повече имена- искахме свединия за имената на селата и годините , за които би могло да става въпрос.
Д-р Мечев: Когато сме въоражени с повече информация, дори и да не абсолютно достоверна, ние се чувстваме по –сигурни и действаме според обстоятелствата. Знаете, че в науката се изисква достоверност ала и тя търпи развитие и ако днес е едно, то утре може да бъде друго.
Журналистката: Много интересно. Все пак как завършихте всички това?
Д-р Светлин: Ами само с няколко сеанса. Борислав се опита да говори с жената, която плачешеи той и й се изивни от името на нейния любим.
Журналситката: Вие ще ме шашнете съвсем. Как е възможно?
Борислав: Ами, след като се свързах по-осезателно с духа на починалия не ми беше трудно да отгатна мислите му. Станах проводник на информация. Нещо като баба Ванга .
Журналиската: Вие сте станали медиум?
Борислав: Не съвсем, за мен беше по важно да отговоря на техните молби и облекча страданието им.
Журналиската: От тяхна раздяла ли? Вие всъчщност не ни разказахте за каква легенда става въпрос.
Д-р Светлин: О, мисля, че много хора би трябвало да я знаят. Това е легендата за Белоградчишките скали. Влюбените били разделени и отишли в манастир. Но вместо сега да ви разказвам , нещо, което сами можете да си прочетете, по-добре да обърнем внимание на решението на проблема.
Д-р Мечев: Да, аз настоявам да свършим с изводите, които направихме.
Тук се касае, за влияние на болен от мъка дух от миналото, който се нуждае от изслушване и опрощение, за да почива в мир с близките си , с любимия, с прителите си, ако щете. Случаят с Марта ни откри една причина за психическите отклонения у много хора, а и ни посочи възможен начин за извеждане на някои болни от ненормалното им състояние.
Журналистката: Вие ме удивлявате. Обикновено н християнството се молят за подобни неща. Възможно ли е се намери такава причина у всички хора и така да се превъзмогва лошото влияние?
Д-р Светлин: До известна степен, да, ако има достатъчно специалисти по този въпрос. Но аз препоръчвам на обикновения човек да не чака някой да го завладее с проблемите си, а да ги предотврати чрез практикуването на поне на молитва, макар и да има различни помощни упражнения, които да ги извеждат от подобни опасности. Най-елементарното нещо, което мога да препоръчам е сутрешната молитва за защита и спокойствие за деня..
Журналистката: И така стигнахме до целта на вашето посещение тук при нас. Вие искате да зострите вниманието на ваши колеги и останалите хора, върху необходимостта от сътрудничество между наука и религия, така ли?
Д-р Светлин: Моите колеги са наясно с този въпрос. Но как да накараш болните хора сериозно да се заемат със здравето си? Религия е силно да се каже. Днес времената не са за съществуването на традиционните форми на вероизповедание и затова тяхното ценно знание се пречупва през призмата на съзнанието на съвремения търсещ човек. Всъщност, тези изводи преследват една по висша цел – предоляване на отчуждението, самотата и давлението на средата. И както пийналият зад волана, така и наркоманът, хиперактивният или фанатикът ако щете, ще намалят своите зловредни навици.
Журналистката: Искате да кажете, ако се работи върху преодоляване на лошо духовно влияние ( смее се) Е, и аз вече започнах да влизам в час ..
А вие Борислав какво ще кажете за любовта?
Борислав: Същото и аз. Но разбрах,че монахът и монахинята не бяха толкова лоши духове, те просто страдаха и някой трябваше да ги изведе от това състояние, иначе ще ни пречат. Сега когато сме се нормализирали, си даваме сметка, че сме пораснали в разбирането си и в сърцто си. Чувствам се по-зрял и по-уверен за да защитя любовта си.
Журналистката: И последен въпрос: Сега считате ли, че Марта ще стане като другите?
Борислав: Аз не искам никой да бъде като другите. Ние сме си уникални и имаме някои общи черти. Но започнах повече да уважавам нейното мнение и личност. Преди сякаш бях по- лекосмислен. А, сега съм склонен да приема по-сериозно принципите на истинската любов.
Журналистката: А какви са тези принципи?
Борислав: Вече казах, но пак да кажа, да не съм егоист, да мисля повече за другия, т.е. за нуждите на любимата си, да я защитавам когато е необходимо и да остоявам своята позиция.
Журналиската: Благодаря Ви. ( Обръща се към лекарите) А вие д-р Мечев, д-р Светлин искате ли да ни кажете още нещо?
Д-р Мечев: Не. Засега. Пожелавам на всички да мислят повече за другите отоклото за себе си.
Д-р Светлин: Ние хората имаме навика да се оплакваме доста често, ако не непрекъснато. А всъчщност в нас са инструментите да намалим нашите страдния. Желая на всеки да ги намери.
Журналисктата: Добре, благодаря и на вас. ( Обръща се към зрителите) А сега драги зрители, след като гледахте и чухте разказът ни, моля да се обърнете за въпроси и отговори на нашия сайт или на адрес: ул “Тинтява “22, канал, 2009.
Екранът сменя картината с друго предаване.
Сцена осма ( Изход)
На сцената родителите се споглеждат мъчаливо. Пръв нарушава мълчанието бащата на Борислав:
Доц. Наумов: Крайно време беше да се постави този въпрос официално пред широката общественост..
Елена Наумова: Журналистката не беше лоша. Хареса ми. Извинете, аз ще приготвя нещо в кухнята.
Рени Косева: Притеснявах се да не обсъждат подробно дъщеря ми.
Д-р Косев: Е, не е за лошо. Пък и никой не спомена фамилята ни. Какво се плашиш? Мен ме притеснява друго. Дошъл съм да го обсъдя с вас.
Започнах да се замислям дали Марта тряба в това състояние да продължава в това училище.
Рени Косева: Да, точно това искахме да кажем. Вие какво ще кажете?
Елена Наумова: Нали съм учителка, ще си кажа веднага мнението. Навсякъде е едно и също. Дори понякога в частните училища е по-страшно. Общо взето, който има пари си прани каквото си иска...
Д-р Косев: Имам един познат, който ми препоръча едно съвсем ново католическо училище...В Италия ги има, тук съвсем скоро са го открили...
Доц. Наумов: Това е интересно предложение. Там тя ще се чувства по защитена. Ще се оправи по-бързо, но...
Д-р Косев: Зная какво имате впредвид...Стресът ù може да намалее, но дали няма да изпадне под силното давление на католическата вяра?
Доц.Наумов: Ами, ако лесно се подава на внушения, да не създава нови проблеми... Пък и нашият Борислав е доста чувствителен. Мисля да попитам и него. Може да има и друго подобно училище, за което да не знаем...
Рени Косева: Доколкото познавам дъщеря си, тя се стреми към самостоятелно мислене.
Д-р Косев: Искаш да кажеш, че тя ще успее да преодолее опасността от привързване?
Рени Косева: Ами, защо не, остават ù още две години. Както сега няма по училищата никакво възпитание и морал, поне ше оцелее там здрава и читава. Освен това може да стане по-устойчива и да не се плаши толкова от религията. Днес, тя сякаш се превърна в страшилище за децата...
Елена Наумова: Ами по-добре малкото зло пред по-голямото. Искам да кажа, че този религиозен фундаментализъм се използва от мас-медиите, за да не се въведе нравствено възпитание. И още преследват колеги, които искат да възпитат децата в едно по-висше съзнание за земята и човека. А децата имат нужда от устойчиво израстване.
Вратата се отваря и влиза Борислав.
Борислав: Добър вечер. Видяхте ли ме?
Всички : Да, браво! Поздравяваме те...беше много добре.
Елена Наумова : Само тебе чакахме, хайде на вечеря. ( Тя се обръща към родителите на Марта) Нали ви поканихме на вечеря, да си поговорим.
Родителите ù: Много сме доволни. Наистна си заслужава да отпразнуване всичко, което се случва.
Всички отиват към масата, където майката е сервирала.
Елена Наумова : Мислях си, че пропускаме едно нещо. Ние сме си загубли навика да се молим. А сега нека ви кажа една молитва преди храна.
Всички мълчат в съгласие.
Майката: Отче наш, ти който си на небето...
Останалите се включват тихо.
Постепенно зазвучава музиката и песента – молитва от източно-православната традиция....
Затъмнение . На фона на музика на мултимесия Марта излиза от болницата, а пред вратата я чака Борислав. Затъмнение . На екрана се изписват думите им:
Марта: Здравей! Разбрах, че ме чакаш.
Борислав: Как се чувстваш? Надявам се, че вече не те плаша.
Марта: Не, вече съм много по-спокойна.
Борислав ù подава ръка.... Постепенно се показват се на сцената.



Борислав пее песен:
Очаквах те като луната,
която нощем огряваше
земята, а там аз мечтаех,
мислех за това,
как да те спася...
И ти мила моя си освободена!,
Да тръгнем окрилени!

Прегръща я.

Марта му подава ръка и пее:
Радостта ми няма край -
дишам въздух свеж
и гледам птиците в простора!
И ти мили мой зовеш ме,
да тръгна заедно с теб.
И аз ти казвам,
колко те обичам ,
и това е мой ответ.


Край на трето действие

Написана през 2007 г.


Междурелигиозен диалог ( пиеси и др. )

Откъс от пиесата "Завръщане у дома"
от Румяна Русева

Част 2. Завръщането

Спомен


Първо действие

Сцена 1

Имало едно време в едно далечно село едно момиченце и едно момченце, които обичали да играят заедно....
На фона на селските улици и поляни се дават две деца в селски дрешки , боядисали лицата си правят смешни физиономии един на друг.. После тичат да се мият , защото чуват гласовете на родителите си да ги викат за обяд. Момченцето води със себе си момиченцето и го навежда над една чешма. Мият си лицата и тичат към домовете си.
Бабата: Ала когато те пораснали, разбрали, че родителите им принадлежат към две различни религии – родителите на Барат били хриситяни, а на Райма – мюсюлмани.Узнали, също, че светът им пречи да бъдат все така заедно.

Сцена 2:
Бабата я няма на екрана. Виждаме две къщи. Първата къща е по-висока и по-богата. Един младеж на около 17 години стои на прозореца и гледа към планината –само тя е на мултимедия . Той се обръща и въздиша. После отива до писалищната маса и сяда да напише писмо. Чува се гласът на майка му:
Г-жа Зара: Хайде Барат, какво си се умислил. Ела да вечеряш с нас. На баща ти ще му попремине.
Барат: Сега майко.
Той се отмества от прозореца и въздъхва. После взема лист хартия и мастило , за да напише писмо. Но преди да седне на масата, вратата се отваря пак и се появява главата на малкото му братче Анзи.
Анзи: : Татко те вика.
Барат оставя перото и тръгва към другата стая. Чува се гласът на бащата.
г-н Турман : Не очаквах такова нещо от него. Върна се от града и ще ми раздава правосъдие. Години съм живял в това село и ме познават като добър християнин. Даже в управата на църквата ме избраха.
"Барат влиза и се извинява. Сяда мълчаливо.
Майката му поднася храната и се опитва да защити сина си.
Г-жа Зара: А може да няма нищо вярно в това, което хората са ти казали.
Барат се храни и я поглежда:
Барат: Разбира се ,че няма.
Майката се обръща към бащата
Г-жа Зара: Ето, нали ти казах, говорят си хората. Нямат други приказки.
Г-н Турман: Ами ти какво искаш,направо да я доведе тук. Мюсюлманка в къщата ми.
Майката объркана се опитва да потуши бурята.
Г-жа Зара: Е да, какво ще кажат хората...
Барат приключва и се оттегля. Анзи. го проследява с тревожен поглед.
Чува се отново гласът на майката:
Г-жа Зара: Ами ще трябва да стане християнка!
Г-н Турман: Дори и да приеме Исус за свой Спасител , пак няма да повярвам. Не мога да си представя внуците си свързани с нейната фалшива вяра. Нашето общество един ден ще носи отговорност за тяхното бъдеще.
Проскърцва врата. Майката се оглежда
Г-жа Зара : Къде е Барат? Анзи къде хукна?
Анзи бързо изтичва навън, но веднага се връща:
Анзи: Качил се горе. Видях,че свети.

Сцена 3
Затъмнение:
Къщата на девойката Райма.. Девойката мълчаливо помага на майка си в домакинската работа. Идва Рушид баба(баща й) разтревожен, г-жа Елхам закърпва скъсани дрехи.
Рушид баба: Виж каква дъщеря имаш! Аз ти казвах да я спрем от училище,а ти не, та не! Имала хубави оценки! Ето докъде сте я докарали , че започнаха да я пресрещат разни сополанковци. Колко пъти ти казвам: “Мястото на жената е да си стои в къщи. Как ще я омъжим, ако не се научи на домакинска работа?
Майката му подава кърпа,за да се избърше, след като си е измил ръцете:
Г-жа Елхам : Какво има, какво се е случило?
Рушид баба: Срещнаха ме Дило и Батуш, видели нашата Райма да си говори с Барат – оня хлапак от християнската махала.
Г-жа Елхам: Тя ми каза,че благодарение на него се е спасила от подигравките на Бузан. .
Рушид баба: Спасила се. Голям спасител. Няма да дам детето си в ръцете на друговерец! Никакво училище и няма да ходи никъде!
Г-жа Елхам: Добре, но утре трябва да кажем на директора на училището да не я чакат повече.
Райма (се стряска и се опитва да каже): Но.....
Рушид баба: Повече приказки не искам по този въпрос! Да се научи да уважава родителите си. Защо съм я изучил!
Девойката оборва глава и се обръща да се оттегли.
Райма : Майко, не съм гладна.
Рушид баба: Какво, сега номера ли ще ми предава?
Майката уплашено се опитва да уталожи положението:
Г-жа Елхам : Добре, де всичко ще се оправи,само мир да има.
Затъмнение.
...Следват още сцени, в които Барат и Райма се сбогуват и си обещават да останат верни един на друг ...


Второ действие:
Сцена 1:
Може да започне с мултимедия за християнската църква, като световна религия.(музика, икони, кръстове и литургии)
Чува се цвъртене на птички, поточе..Манастирска обител с обширно предверие и висока кула с часовник. Пейка с разцъфнала градина. Чува се шуртене ма изворна вода. Няма никой. Барат върви бавно и се оглежда,ослушва и тръгва напосоки. Малко е уморен и се спира на пейката. Проскърцва врата , той се оглежда. Пак няма никой. Постав торбата на пейката и коленичи в молитва с гръб към публиката. Постепенно дворът се залива в сияйна светлина. Чуват се стъпки , но още няма никой. След малко се появява кротка фигура на старец с тояжка в ръка. Лицето му е приветливо. Носи избеляло черно расо и голям дървен кръст на гърдите си. Младият човек веднага е готов да стане и да му се поклони. Монахът е игумена на манастира “Св. Тома”
Игуменът : Чакаме те, синко. Стани.
Барат се изправя и му целува ръка.
Барат: Благодаря ти отче, че ме намери.
Старецът му кимва.
Игуменът: Ела – повежда го през тясна странична алея . Утихналата нежна музика се заменя с енергичната музика на шуртяща вода.
Пристигат при насядали на пейка трима монаси, които стават и чинно се покланят с ръка на сърцето.
Наблизо се излива изворна вода от чешмата на манастира.
Старецът( игуменът) на манастира се обръща към тях.
Игуменът: Ето този когото чакахме толкова време. Идва от дълъг път. Ще остане при нас.
Чуват се благодарствени молитви:
Алилуйа! Слава тебе Боже! Бог е с нас!
Барат е безкрайно изненадан и се обръща към игумена:
Барат: Защо ми се радвате тлкова?
Игуменът: От дълги години манастирът е под заплахата да бъде унищожен от набезите на разбойнически шайки, които върлуват наоколо. Ние с нашите молитви успяваме да ги отклоним. Но преди известно време се появи отряд от мюсюлманска войници. Поискаха да им дадем храна и подслон , но ние нямахме , казаха, че заслужаваме да бъдем изтрити от тези земи.
Това означава,че могат да се съюзят с разбойниците или да принудят местната управа да затвори манастира. Прекарахме в дълъг пост и молитви и всички единодушно получихме известие, че надеждата ни ще дойде от един непознат млад човек.
Барат е много смутен, но не смее да попита дали са сигурни в преценките си.
Барат: Ами тогава да остана при вас.
Монасите: Добре дошъл при нас. (кимат с глави):
После отново отварят Библията и потъват в молитви.
Скриват се в мрак:

Сцена 2:
Дворът отново се напълва със сияйна светлина. Постепенно се явяват И. Христос. Мохамед, Буда, но е са много замислени. Въздишат.
На екрана се дават техни ученици, които ги следват и възхваляват:
Алилуйя!, Слава на Исус! Слава на Аллаха! И други подобни хвалби.
Постепенно хората остават на заден план. Техните религиозни водачи се отдръпват в усамотение и тръгват един към друг. И. Христос ги събира заедно като ги прегръща и ги кани да седнат.
И. Христос: Хайде, братя да решим как да продължим по нататък. Ще дойдат нови времена, а хората все още не са подготвени.
Буда: Мъчно ми е ,че много от моите последователи са все още слепи. Не случайно им разказвах притчата за слепците и слона. Да, те ще успеят да се доближат до Великата истина, но ще я видят само тогава когато се събуди сърцето им.
Мохамед: Да, така е, скоро бях свидетел как ме обидиха в един дом. Като се развикаха “ друговерците, та друговерците...” А какво добро момче.. Изкараха ме страшилище! Ами аз колко мъки съм преживял докато стигна до истината. Смирението е най-голямата награда за този, който искрено се стреми към нея.
Исус Христос: Да, когато донесох Божията любов не ме разбраха и ме разпънаха. Викаха ми”Как може Човешкият син да прощава грехове!” А когато Отца се изявяа чрез мен, пак не разбраха. Що мъки, що страдания преминаха хората от усложненията на този грях.
Буда: Уж дойдох да подготвя идването ти, а те (1) като се хванаха за това вегетарианство и само това повтаряха :“сядал с бирниците, ядял и пиел с тях”.
И забравиха за повторното идване на Илия. Трябва да намерим някой, който да им каже за нашите тревоги.. В твоята обител пристигна момчето, което чакаха. Сигурно то ще свърши работата, която е нужна.
И. Христос: Започваме отново. Помните ли когато изпратихме Бахал (2) – три пъти го хвърляха в затвора. Накрая се принудихме да се примирим с едно ново общество, която остави след смъртта си.
Мохамед : За съжаление векове наред се налага да се борим за реформи и не дай си боже да се появи ново откровение (2) за мир и слава Божия, не ни оставят на спокойствие. А после как да образоваме хората си ...
И. Христос: Благодаря ви братя за подкрепата. Но явно пак ще се наложи да помислим под каква форма ще решим проблема. Да пристъпим към работа. Аз ще остана тук за да дочакам моТой остава, а другите се оттеглят в нощта.На екрана главно се изписват светлини и кръгове, а лицата са като сенки.
....Следват още сцени, в които Барат тръгва с мисия на изток. По пътя му помага един дервиш, после посещава един будистки манастир, където се е обучавал пра-дядо му. Тръгва си на запад, намерението да реализира започнатото.

На върха на щастието - животът в Бутан



Трето действие:
....Барат се е върнал от дългото си пътуване до Тибет, Индия, Китай и Пакистан.

Сцена 4:
Домът на Барат. Барат стои мълчаливо на стол.г-н Турман, бащата крачи напред – назад и мисли на глас.
Г-н Турман: Ако е наистина така, както казва Барат, не би трябвало до има никакви пречки за младите. Тук вече не се знае кой какъв е бил. Няма я оная почит към предците, както е било на времето. Разединиха се хората, като племената – не искат да отстъпват , да търсят мира... А ето, оказа се че земята е толкова малка. А Господ наш не може да ни събере! Добре, но какво ще каже църковното настоятелство? Ти говори ли с още някой по този въпрос?
Барат: Казах ти, само с Рушид бабу и никой друг. Ах, да!
Изведнъж се сеща и вади едно писмо от джоба си.
Барат: Пише ми адвокатът, за когото ти бях говорил. Той казва,че няма никакъв проблем да сключим неутрален граждански брак. Вече има приет официален закон за такива случаи.
Г-н Турман се стряска.
Г-н Турман : Какво, да не искаш да кажеш, че ще преминете на страната на безбожниците?
Барат: Татко, добре знаеш , че моята любов към Бога няма граници.. Не съм сигурен,че тези безбожници, за които говориш са наистина “безбожници”. Нали си говорихме, че те са навсякъде , нима не се сблъскваме и с такива, които уж държат на своята вяра и си изпълняват обредите, но хитрините и вероломството им нямат край.
Г-н Турман: Хмм, говори по-тихо. И стените имат уши. Опитвам се да те разбера. И все пак гражданският брак не решава въпроса. Хората от другите общества ще ви отбягват. Други ще ви питат: “На кой Бог се молите?” Ами като имате деца? Ще говорят за тях и няма да могат да играят с другите деца. Вие давате ли си сметка, какво предизвикателство е това?
Барат : Но татко, какво ни пречи да идваме не църква без да даваме подробен отчет за нашите действия на никого. Освен това ако приемем, че християнството е централен път на спасението то къде е логиката да стесняваме вратите му.
Г-н Турман ( след като мисли малко): С този въпрос ще трябва да се справите сами , ще си понесете отговорността.
Църковното настоятелство ще иска да ви прислони в лоното на нашата вяра. Това означава,че ще трябва да се съобразявате с обредността й.
Барат: Добре де, не виждам проблем в това. Райма вече цяла година се моли на нашия Господ. Тя няма да има възражения.
Г-н Турман: Това е много похвално, но какво ще кажат другите мюсюлмани. Те може да скочат и ще стане една... мътна и кървава.
Барат сега вече се поколебава ,но се решава да изплюе камъчето, заседнало в гърлото му.
Барат: Ами аз им казах,че Мохамед ми се е явил и ме е посветил в истината.
Г-н Турман зяпва от изумление.
Г-н Турман: Какво ,ти си приел исляма?
Барат го гледа открито.
Барат: Не в този смисъл, който влагате. Ислямът за мене е нещо, което ми отвори още по-голяма пътека към сърцето на Бог. Когато дервишът Аша беседваше с мен, въпросите за живота и смъртта ни се изясниха. Какъв вечен живот може да получим от Господ Исус Христос ако не наследим неговото състрадателно сърце, а това го видях и в живота на тези бедни мюсюлмани, които ми протегнаха ръка незвисимо ,че бях от различна вяра.
Появава се г-жа Зара . Тя е вече неърпелива.
Г-жа Зара: Хайде, не се ли наприказвахте. Вечерята ще изстине.
Г-н Труман: Виж какво, няма да ти се бъркам. Чувствам, че до голяма степен си прав. Не е моя работа да те осъждам, още повечем , че си ми син. Също не ме притеснява какво ще каже църковното настоятелство. Най-много да ме изключат от управата. Но, това което трябва да направиш е да излезеш оттук. Ти си надскочил тази среда. Майко, ще се наложи Барат да замине за града.
Г-жа Зара: Ами щом се налага. Та той не е приключил образованието си.
Г-н Турман: Той е много израснал. Вече не можем да му се бъркаме. За това ще поговим утре. Анзи, хайде на вечеря.
Момчето се появява .
Анзи: Видях Райма на училище. Всички ù се радват.
Родителите му се споглеждат, но нищо не казват.
Г-н Турман: Хайде, за това ще говорим утре.
Затъмнение.

Сцена 5
На екрана се изписва:
“ Барат и Райма се сгодиха със съгласието на родителите им, но изминаха още две години докато решат как да протече тяхната сватба.Постоянството им в любовта и вярата ,че това което вършат е правилно и справедливо, успяха да прекършат духа на раздора. Докато той завършаваше образованието си, местната управа беше сменена, а новата въведе закон за правото на вероизповедание, както и необходимостта от религозна толерантност..Студентите от университета бяха първи, които се присъединиха към неговото гласуване.
Барат е в стаята си където възбудено говори с двама свои приятели.
Барат: Не виждам никаква пречка да поканя всички свещенослужители, които ме разбират и подкрепят.
Цено: Страхувам се, че е доста рисковано и може да предизвика протеста на правоверните.
Барат: Но аз съм обещал на родителите си както и на родителите на Райма, че бракът ни ще е религиозен. Те ще изпаднат в паника ако разберят, че съм приел само гражданския брак. Баща ми непрекъснато ме предупреждава да не се отклоня от вярата си. Той вече се е примирил, че традицията и обредността не са най-същественото, но не би приел светското мислене. Трябва да признем, че има опасност от отхвърляне на каквато и да е намеса на религията в образованието и държавното управление.
Цено: Е, да ако не престанат да дърпат чергата към себе си.
Дади ( който мълчи досега и съсредоточено разглежда една старинна кутия): Ако приемем, че целта не религиите е да възстанови човека до първоначалната му позиция, то защо да не приемем и варианта да получим благословия и посвещение в брака чрез един такъв път на хармонично сътрудничество между духовните наставници. (Обръща се към Барат)
Ти успя ли вече да говориш с някои от тях?
Барат: Да, разбира се. И слава Богу, досега не са изникнали някакви сериозни затруднения. Всеки момент чакам гости от манастира Рамтек.
Цено: Е, тогава, какво да му мислим. Да става каквото ще. Щом Барат казва...Само мир да има.
Дади : А бе то много мир няма да има,ама..На тази земя кой ли е останал доволен. Винаги ще се намерят такива, които да ти развалят настроението.
Барат: Поел съм отговорност и не мога да не я изпълня. Освен това Райма твърдо ме подкрепя, независимо трудното ù положение в онази среда.
Цено ( смее се ): Знаем си я ние. “Кавото каже Барат...” Щастливец!
Дади (към Цено): Ти какво искаш да кажеш? Че няма мнение по въпроса ли? Ами не знаеш ли ,че това за нея е единственият човек на когото може да вярва и разчита.

Барат: Скъпи приятели, надявам се на вашата подкрепа. Каквото и да говорят хората, не забравяйте притчата за слона. А тя е : “Имало четирима слепци, които искали да узнят какво е слон. Но всеки един от тях дръжал някаква част от тялото му – или хобота, или крака или ухото.. и викали: “Ето това е слон!” Карали се непрекъснато докато не минал един зрящ пътник. Той ги попитал: “За какво се карате? “ а те му отговорили: “ Ами спорим върху това какво е слон.” Тогава той им обрисувал как изглежда слонът и те разбрали,че той се състои от всички части. Това е , няма какво толкова да мъдруваме.
Дади: Да, истината се намира в много извори и тя е като океан, в който са се влели реките. А ние си мислим : ето това е. Но без диалог как да разбереш най- верния отговор.
Цено: Вижте какво, за такива “затворници” като нас е опасно да ограничаваме истината. Като не разбирам нещо, по-добре да си мълча. Иначе споровете нямат край.
Барат става. Взима си палтото. Тръгват и другите. .
Дади : Хайде тогава да тръгваме. Ще направим каквото можем, за да подготвим обществеността.
Танц на младежи и девойки подсказващ бъдеща сватба.
Двора на къщата в града, наета от Барат се изпълва с млади хора. Дават се младоженците придружени от родителите си, няколко будистки , християнски и мюсюлмански представители. Те подред четат молитви на младоженците. Хвърлят им светена вода ...

Пиесата е написана през 1995 г., последна редакция, декември 2007 г.

събота, 21 ноември 2009 г.

В блатото на робите (Стихове)

Човекът звяр
Аспарух Вангелов

Човекът, ненаситен и алчен,
от злоба и завист мрачен,
поделил е Земята свята,
Земя от поетите възпята.

Войни води за колонии,
за нефт, злато, за империи.
крещи,"зове" за Мир в ефира,
а ръцете му държат секира.

Политиците се изкарват "святи".
Врабят народа и стават богати.
обществото ловко заблуждават,
речите си с "мир" украсяват.

За тях няма святи идеали!
И към природата са вандали...
Чевикът звяр все търси парите,
атома, терора, войните...

Само църквата с търпение
зове човека към смирение -
за духовност и покаяние.
Те са реално обаяние.

Самоунищожение
Аспарух Вангелов
по идея на Свещарова

Ври в престъпление светът!
Царува навсякъде глехът!
Човекът по образ Божий е роден,
но от завист, алчност е пленен,

лъже и убива дори детето.
Въздухът затровен е до небето.
озоновите дупки растат...
А хората интриги плетат.

Релитията б банкер се превърна!
Науката от Бога се отвърна!
Терористи и крадци върлуват...
Разум и съвест не съществуват.

Смъртта иде, кой ще я спре?
Кой на злото ще се опре?
О, човече, бързо вразуми се!
Обикни ближния -опомни се!...




Сонет 82
Вълчо Камбуров

Не океан е твоята любов,
а плитък тинест гьол.
Не е широк удобен стол,
а резен от дърво-суров

Тя не е кристално огледало
със бистра и пределна яснота,
показваща в реален вид света.
Тя е стъкло нечисто, помътняло.

Не нежна майка на отроче скъпо,
трепереща за всеки негов дъх,
галеща бебешкия нежен мъх.
По-скоро машеха е зла и тъпа.

Не съм ли мазохист да те харесва?
Не съм ли луд по теб да се заплесвам?

Из "Без дар от Ерос"

понеделник, 2 ноември 2009 г.

Кристалната любов на Божествената Майка

Любовта живее в небесата при звездите

Руми Лякова

Прегърнати вървиме към звездите,
с препълнени от любов сърца!
Държиме здраво на Пегас юздите,
откриваме и бзброй слънца...
Дори попаднали във „черна дупка”
пак за нас ще струи синя светлина,
ще ни приюти бисерна”черупка”
на върха на сребърната планина!
Ще минем бавно по пътя млечен,
устремени към нашите звезди –
една във друга, в простора вечен
и там заедно – Бог ще отреди!
Обичта изпълва ни с благост, добрина,
Моля Бога да се обичаме винаги така!







"Небето - велик, оргонизиран свят,
а Земята - непроявен свят, който
продължава да се устройва."

Море, небе, земя, любов
Светла Панайотова

Море, небе, земя
и вие, светове космични,
сътворени с Мъдрост,
истина, Любов,
в в една издишка-вдишка
на абсолюта вечен,
безграничен,
тайноствен,
хармоничен.


Море, небе, земя
и слънце, въздух,
светлина,
за да растеме здрави,
силни и любящи,
мъдри, истинни,
добри,
във нашите тела
и дух,души.



Прииждат морските вълни
Светла Панайотова

Приийждат морските вълни,
със буен устрем,
с мекота гальовна,
обливат твърдите скали,
в прегръдка волна,
нежна и сурова.

прииждат чувствата, стремежите,
желанията ни човешки,
със буйна, тиха радост,
плам и широта,
в сърцата ни предвечни.

Дали се носим ний
по тез вълни
- разблъсквани от ветровете -
с кормило здраво във ръцете
от мъдрост, сила,
истина, любов?

неделя, 1 ноември 2009 г.

Пътешествията на Гъливер (Видеофилм)

Авторът забавлява императора и придворните дами и господа по един твърде необикновен начин. Описания на развлеченията в двора на лилипутите. Връщат свободата на автора при известни условия.

"Примерното ми поведение и добро държание спечелиха до такава степен благоразположението на императора и двора, а дори и на армията и народа, та започнах да храня надежда, че скоро ще ми възвърнат свободата. Използвах всички средства, за да поддържам това благоприятно настроение. Постепенно жителите почнаха да не се страхуват от мене. Понякога лягах на земята и оставях по петима – шестима да играят на ръката ми. Най-после и децата се престрашиха и започнаха да играят на криеница в косата ми. Бях започнал вече доста да разбирам и да говоря техния език. Един ден на императора му хрумна да ме поразвлече с някои забавни игри, в които този народ по ловкост и пищност превъзхожда всички познати за мене народи. Най-интересни ми се сториха игрите на въжеиграчите, които изпълняваха номера на тънък бял конец, опънат на около един метър от земята. На тях бих желал да се спра по-подробно и затова моля читателя за малко търпение.
В тези игри участват лицата, които са кандидати за високи постове и благоволението на двореца. Те се обучават в това изкуство от младини и не винаги со от благороден произход или с високо образование.Когато някой висок пост се оваканти било поради смърт или изпадане в немилост , което се случва често, петима-шестима от кандидатите помолват императора да им разреши да позабавляват негово величество и целия му двор с игра на въже и който от тях скочи най-високо, без да падне, той заема поста. Много често и самите министри получават заповед да прояват умението си и да покажат на императора, че не са загубили способностите си. На финансовия министър Флимнап е разрешено да скача на опънато въже поне с два сантиметра и половина по-високо, отколкото на всички останали сановници в империята. Виждал съм го да се премята във въздуха на няколко пъти едно след друго върху дървена тарелка,закрепена на въжето, което не е по-дебело от обикновения канап , с който си служим в Англия. Моя приятел Релдресал, главен секретар по личните дела е, по мое мнение- ако не съм пристрастен, - на второ място след финансовия министър, останалите висши сановници горе долу са на едно ниво.Тези игри нерядко се съпровождат от нещсатни случаи,каквито има отбелязани в голам брой. Пред очите ми двама-трима кандидати си счупиха крайници. Но рискът се увеличава още повече, когато министрите получат заповед да покажат ловкостта си,защото в стремежа си да надминат себе си и своите колеги те се напрягат толкова, че едва ли има някой който да не е паднал,а някои дори и по два-три пъти.
Има и едно друго зрелище, което се представя само пред императора, имперагрицата и първия министър, и то при особени случаи.Императорът поставя на масата три тънки копринени конеца, дълги петнадесет сантиметра, единият е син, другият – черен, а третият –зелен. Тези конци се дават като награда на онези, които императорът желае да отличи със специален знак на своето благоволение. Церемонията се извършва в тържествената зала на негово величество, където ловкостта на кандидатите се поставя на изпитание, твърде различно от гореописаните и подобно на което не съм веждал в никоя друга страна на стария или новия свят. Императорът държи в ръце пръчка успоредна със земята, а кандидатите се приближават един до друг и ту прескачат пръчката, ту пълзят под нея напред-назад по няколко пъти според това дали пръчката се вдига или сваля. Понякога единият край на пръчката държи императорът, а другият – първия министър, понякога първият министър я държи сам. Който изпълни номера си с най-голяма ловкост и покаже най-голяма издръжливост при скачането и пълзенето, получава синия конец, следващия получава червеният, а зеления се дава на третия. Те ги носяг увити два пъти около кръста и рядко ще видите високопоставено лице в двореца без такъв пояс. "

Из „ Пътешествията на Гъливер” от Джонатан Суифт, с 35-37





Обичам животните (Музикални видеоклипове)



Слонът

Румяна Русева

Татко, погледни! –- викна ми синът,
задърпал ме към клетката на слона;
Грамаден, добродушен с тъжни очи ,
той хобота си протегна и детето поздрави.

А то засмя се и попита:
– Защо е толкоз тъжен? Носим му
бисквити, всякаква трева и си играят
с него всичките деца? Но нали се е родил
в клетка и не знае какво е свобода!

Погледнах си сина и ме обзе тъга,
щом се замислих над тъжната съдба –
да си роден в клетка,
и да не знаеш какво е любовта,
мощен и огромен и съвсем затворен.

Въздъхнах и отроних:
– Ами по смеха, слонът чувства
всичко, което му тежи,
и затова тъгува за своята земя
родила,
весели деца на радостта...