събота, 28 ноември 2009 г.

Родова памет (пиеси, видео)

Откъси от пиесата "Паметта на две сърца" или "Белоградчишките скали"
от Румяна Русева

Първо действие
.....Марта е ученичка в 10 клас, но страда от неразбиране сред своите връстници. Затова бърза да се прибере эу дома след училище. По телефона разговаря с младеж,с който си уреждат среща....

Сцена втора ( Приятели)
Кафето, на масата са седнали Марта и Борислав ,Пред тях има чаши каже и фанти. На другата маса има още една двойка момче и момиче. И те тихо си говорят.
Но момичето плаче и отклонява вниманието на Марта. Тя току поглежда към масата.
Борислав: Ти май не ме слушаш какво говоря.
Марта ( разсеяно): Какво. А , да слушам те. И докъде стигна. Какво е станало с твоята любима?
Борислав: Не зная, само сънувам, че някой ми я отне...А, аз я търся ли търся, минавам през тунели, през някакви тъмни стаи и мрачни гробища...
Марта (потръпв) : - Ама, че кошмар, за какво пък е това?
Борислав: - Аз сам не зная, защо... но откато те срещнах и говорих с теб все такива неща ми се присънват...
Той поглажда с ръка косата си, сякаш да оттърси някаква мисъл от главата си. Но изведнъж от съседната маса се чува глас:
Ева: Откакто се виждаме с теб не мога да спя спокойно. Разбираш ли, непрекъснато сънувам, че си отиваш....
Дарин : Това е абсурдно. Вече година откакто се познаваме и не можа да се успокоиш....
Ева : Нали ми обеща, че ще пишем да родителите ми за нашата връзка.
Дарин: Ами, пиши им, кой ти пречи.
Ева ( подсмърча) : - Ето виждаш ли, сама да нося отговорността. И те ще си помислят, че се криеш.
Дарин: Не се крия, просто не знам да пиша, какво да им кажа...
Ева: Ами, че скоро ще се оженим, например.
Дарин: Ти какво, нали ти казах, че сега нямам пари, трябва да работя.
Ева: Тогава ....да не бяхме бързали...все съм на тръни, че нещо лошо ще се случи...
Борислав : Ето виждаш ли който е по-влюбен, той трепери за любимия си и се измъчва..
Марта: Това не е гаранция...Не съм сигурна, че чак толкова ме обичаш...
Борислав: Отакакто се запознах с теб не ме интересува друго момиче...
Марта: Това е естетствено, щом човек се влюби.....
Борислав: Не, просто ми се струва, че съм те виждал някъде....
Марта: Да не би да казваш, че сме се виждали в минал живот.
Борислав ( замислено- замечтано) : - Точно така....може би , да....
Марта: А как ще разберем дали това е истина или ако е истина, то какво от това?
Борислав: Ами ако е истина ще знаем какво сме сторили и дало можем да поправим грешката ....
Марта: Донякъде това предположение ме плаши....Ти имаш ли някква идея за това?
Борислав: Не, още, но съм решил да го открия...
Марта: Не е ли по-добре да си вършим работата сега тук на земята.
Борислав: Е, добре, а как когато ти все се дърпаш... и аз започнах да си мисля, че тук има някава причина....
Марта ( замислено) : Знаеш ли , аз винаги съм си била такава....не зная защо...
Но се харесвам такава каквато съм си....
Момчето и момичето стават от масата и си тръгват.
Марта: Не бих искала като тази девойка да плача пред годеника си. Много съм горда.
Борислав( усмихва й се ): Ами, недей плачи, никой не те кара.
Плащат поръчката си и излизат.
На улицата идват компания момичета и момчета.
Момиче: Хайде, Марта на дискотека. Голям купон ще падне. Дил има рожден ден.
Борислав: Кой е Дил?
Марта: Това е Дилян – нейното гадже.
Борислав: Ще отидеш ли?
Марта: Да не би да искаш да те поканя, а?
Тя се обръща към момичето
Марта: -Ще видя, бих искала, но се чувствам малко..., нали знаеш..
..( смига й)
Момичето: Аха, е ти си знаеш....
То настига компанията си с танцова стъпка. Три момчета и две момичета танцуват с песен:

Ние радваме се на живота
забавляваме се ей-така –
малко смях , малко танци,
и дошла е любовта...
Хайде с нас – бързаме за нов купон,
Радваме се на живота –
той даден ни е само в този ден.

Борислав: Да не би да ù отказа.
Марта: Много ли ти е мъчно, че не си с мен. А на мен ми е тъпо.
Борислав: И какво ще правиш сега. Пак ли у дома.
Марта: А защо не, обичам тишината...
Борислав (поглежда странно) : - Какво каза?
Марта ( поглежда учудено): - Как какво, че обичам тишината.
Борислав: Хм, странно... имам същото усещане и аз.
Марта: За кое? За себе си ли?
Борислав: Да , нали ти казах, че сънувам един тъмни стаи....
Марта: Какво общо имате те?
Борислав: Как какво? Ти не си ли слушала за медитацията. Тя се прави в тъмна стая.
Марта го гледа удивена сякаш не вярва на ушите си.
Марта: - Какво? Да не си мръднал? Почва да ми става страшно...
Тя понечва да си тръгне, но Борислав я хваща здраво за ръката.
Борислав: Трябва да се видим пак.
Марта: Е добре де ,какво си ме задърпал....Хайде пусни ме....няма да избягам..
Борислав я пуска и тръгват за дома й. Той я изпраща до входа на кооперацията.
Борислав: - Марта, ти си особено момиче и ми харесваш.
Марта: Добре, разбрах това. Благодаря ти .
Протяга ръката си за довиждане. Той я поема и я задържа. Тя я отдръпва и се обръща към вратата .Борислав я наблюдава известно време въздъхва и си тръгва. Започва да си свирука и си пее:
В мен проблясна силен пламък
и не мога да го потуша,
Виждам те навсякъде,
сякаш винаги била си
с мен и аз те помня все така –
засмяна и добра...

Следват сцени, в които се обсъжда как да се справят с няколко агресивни момчета от класа на Марта. По тъя за дома приятелите са нападнати от група пийнали хулигани, Марта силно главоболие и стрес от падане, прибират я в болницата с диагноза амнезия.

Второ действие
Разказва се за прегледа на двамата лекари от болницата за мозъчни травми и нервно-психични заболявания. Договарят се да прием Борислав като помощник в психотерапията на болната.


Сцена пета ( Традиция и съвременност)
В дома на Борислав. Вечерят всички заедно, хранят се тихо. По едно време Борислав нарушава тишината.
Борислав: Татко, бях в болницата.
Майката : Какво? Ти вече ходи на свиждане?
Бащата: Нещо искаш да ни кажеш, е сега приключваме с вечерята и ще говорим колкото искаш.
Майката : Добре, ето ви десерта. Направих ви любомите еклери.
Тя отива до печката и ги поднася я една красива чиния.
Борислав: Много ги обичам. Благодаря ти.
Той си хапва и поглежда баща си. Баща му е запалил цигара и го гледа.
Бащата: Е, както виждам добре се чувстваш. Добра ли е новината.
Борислав кима с пълна уста. Да, добра е.
Свършва и става от стола. Бащата също става и кимва на майката
Бащата : Ще се наложи да поговоря с него. Ще хапна после, прибирай си спокойно.
Отиват двамата в хола. Сядат на дивана пред телевизора.
Борислав: Татко, говорих с лекарите. .Те знаят всичко за мен и се съгласиха на сътрудничество.
Бащата ( малко учуден): На какво сътрудничество?
Борислав: Да им разкажа резултатите от медитацията си.
Бащата: И все пак ти реши да се намъкваш където не ти работа. Не ти ли казаха, че е опасно. Този твой духвоен учител какви ги върши?
Борислав: Той ми каза същото, каквото и ти. Че е по-добре да съм си тук и сега. Но аз чух разговора ви оная вечер с мама и разбрах за състоянието на Марта. Какво да правя.
Бащата: Да, влюбените са готови на всякакви жертви в името на любовта...И какво ти казаха лекарите?
Говорих главно с д-р Светлин. Той ме посъветва да те попитам дали можеш да ни помогнеш за разкриването на престъпление от миналото. Нали си историк.
Бащата: Какви ги дрънкаш. Това не е лесна работа. А как да съм сигурен,че ми даваш вярна информация. Какво можеш да кажеш ти?
Борислав: Татко, дори и децата вярват във фантастични разкази. Защо да не повярваме за подобен от миналото.
Бащата: Е, кажи тогава, какво искаш да знаеш.
Борислав: Този образ , който видях в медитация на младия монах е сигурно информация за нещо, а когато сънувах видях свещеник и една девойка да тича. Стори ми се ,че чух някой я викаше по име... “Биляна!” Помня го много добре..
Бащата: Та какви ли не работи са се случвали в миналото. От толкова много истории откъде ще знаем коя е за тебе?
Борислав: Но ако се разровим в подобни истории, можем да открием тази, която ни трябва.
Бащата: добре, ще помисля. Имам един приятел, който се занимава с описание на различни разкази от миналото. Ще го поканя на вечеря,,, кога си свободен.
Борислав: Утре съм в болницата и ще се върна късно. Не ме чакайте.
Но след това, ако може веднага.
Бащата: Ще питам, когато той може , а и ти не си на работа.
Борислав: Чудесно! Татко, ти си един прекрасен баща!
Бащата се усмихва : Ами, какво токоз, нали и аз съм бил влюбен. Започвам да се замислям, какво те е накарало да учиш медитация при този будтистки монах. Мислях си, че е под влияние на майка ти. Тя с тези ученици си разби нервите и какви ли книги за здравето не прочете. Но сега си мисля, че има друга причина.
( Той го поглежда замислено) Аз никога не съм те познавал, кой си ти всъщност.
Борислав ( свежда глава) Аз съм си аз. Но каква е тая мъка в мен, която ме кара да търся непрекъснато тишината, не зная.
Бащата прегръща сина си замислен.
Бащата: Обичах историята от малък. Все нещо ме теглеше към нея. Аз също не зная защо. ( въздъхва) Ще видим. А сега стана късно.
Затъмнение: Часът отмерва 4 часа сутринта.
Чува се шум от отваряне на врата. Борислав е сам в медитативна поза в тъмнината само с една запалена свещ, Обръща се изненадано. Вижда някаква сянка в монашеско расо.
Отначало го хваща страх. Но се обръща смели и решава да говори меко.
Борислав: Не се плаши, аз съм с теб. Реших да си записавм всички, както лекарят правеше. Необходимо е. Обидих ли те с нещо?
Сянката засилва светлината си. Мълчание.
Борислав: Кой си ти? Искаш да ми кажеш нещо ли?
Сянката сякаш мръдва напред, но не може да продължи. Изчезва.
Вратата стои открехната. Борислав отива и я затваря. Връща се на мястото си и се опитва да отправи същите въпроси навътре в себе си. Постепенно на мултимедия се изписва сянката и една ръка изписва името Момчил. После изчезва в сивкава мъгла.
Борислав въздъхва и отново си покрива лицето с ръце. Сеансът е приключил. Остава му да запише всичко. Става и светва лампата. Сяда на писалището си, но внезапна болка му пронизва раненаната ръка и той изохква. Цял изтръпва и не му се пише. Изгася отново лампата.
Затъмнение

Следват сцени в болницата...

Трето действие
проф. Лазаров е осветлил лекуващите в блегендата за Белоградчишките скали и пациенката е спасена с помощта на своя приятел.

Сцена седма ( Обществени дела)
Домът на Борислав. Бащата и майката очакват някого. Бащата си поглежда часовника, а майката приготвя нещо за пиене и сладки на малката маса пред телевизора. Звъни се. Влизат родителите на Марта.
Майката и бащата ги посрещат :
Д-р Косев: Добре дошли. Ние с вас вече задочно се познаваме. Елена, ела да се запознаеш.
Доц. Наумов : Приятно ми, д-р Косев
Рени Косева се представя също.
Елена Наумова: Заповядайте, чувствайте се като у дома си. Тук пред телевизора има масичка , сложила съм малко разхладителни. Всеки момент ще започне предаването.
Гостите : Благодаря.
Всички сядат пред телевизора.
Рени Косева: Бих искала малко кола. А...а, това са домашни еклери.
Елена Наумова: Често ги правя у дома. Запвядайте. Чух,че Марта била вече добре?
Д-р Косев: Да, надяваме се, че е добре. Стъпва на краката си. Пристъпите изчезнаха и лекарите ще я отпишат скоро. Ако не беше и вашата подкрепа щяхме да имаме големи трудности. Дойдохме специално да ви благодарим. На мен чаша бира ще ми дойде добре.
Доц. Наумов( сипва му): Това е работа на сина ни, не наша. Но ето сега започва и предаването. Нека чуем.
На мултимедия: Журналистката кани в студиото лекарите и Борислав.
Журналистката: Драги зрители темата на нашето предаване днес е : „Научно-духовният подход при лечението на психичните заболявания.”
Всички ние се сблъскваме всеки ден с безброй случаи на катастрофи в личния си и обществен живот. Нямам предвид само автомобилна катастрофа предизивкана от пийнал шофьор, а редовната употреба на наркотици, сексуалните престъпления и домашното насилие, което принуждава много хора да напускат домовете си...Поканих д-р Светлин и
Д-р Мечев от Клиниката за мозъчни травми и психични заболявания да ни споделят своя опит при лечение на амнезия след травма нанесена по време на уличен побой върху 17 годишна ученичка .
Журналистката се обръща към д-р Мечев като по-възрастен.
Журналистката: Д-р Мечев, какви бяха симптомите за болестта, което най-силно Ви обезпоки и ви накара да търсите алтерантивен път за лечение?
Д-р Мечев: Да, за пръв път попаднахме на клиничен случай, в който пациентът не само,че не можеше да разпознава соите родители и обастновката ,но упорито говореше за неща, които ни стреснаха. Тя непрекъснато плачеше и повтаряше едни и същи думи като: Какво Ви сторих? Защо ме оставихте? Общо взето смислени изречения.
Журналиската: Искате да кажете, че някакъв друг дух говорил чрез нея..
Д-р Мечев: По този въпрос е повече осветлен д-р Светлин, а и Борислав може да каже нещо по въпроса
Журналистката: Благодаря Ви. Д-р Светлин , Вие какво ще ни кажете?
Д-р Светлин: Симптомите се повтаряха с малка смяна на думите, но историята сякаш оставаше една и съща. Девойката чувстваше мрак, сякаш се намира в нещо като затвор или килия, тя викаше, че е тъмно и студено. Когато се появи Борислав нещата започнаха да се изясняват.
Оказа се, че и той е имал същите представи на мрачни тунели и стаи още когато започнал да се среща с момичето.
Журналистката: Така ли, много интересно. Ами тогава да попитаме самия Борислав. Как така Ви се случи?
Борислав: Не зная как, просто зная,че много харесах Марта, влюбих се в нея и, имах чувството за непреодолими прегради. Тя се дърпаше от всеки, плашеше се и предпочиташе да си стои в къщи. Обикновено съученците се подиграват на някои странности, а тя дразнеше момчетата със своята студенина и строгост.. Някак не можеха да приемат как така едно толкова хубаво момиче което може да спечели дори конкурс за красота, може да има такова странно държание. Заплашваха я, че ще ù направят номер.
Журналистката: Все пак ни разкажете, как успяхте да ù помогнете.
Борислав: Ами бях готов да се бия заради нея, но по врене на побоя тя падна и се удари зле в главата. Когато разбрах какво е говорила на лекарите, внезапно ме осени идея да разбера каква е връзката с моите сънища.. И отидох при един много добър будитски учител.
Журналистката: Практикувате някаква религия ли?
Борислав: Не, съвсем, Имам впредвид, че днес младите хора не са склонни да се приобщават към определена религия. Чувствам се приобщен към хриситянството, но се интересувам се от различни учения и практикувам редовно медтация при този учител.
Журналистката: Извинете, но това обикновено плаши много родители.
Борислав: Баща ми е научен сътрудник към БАН, а майка ми е учителка. Те ме разбират. От малък се интерсувах от бойни изкуства и имам някаква представа за тези неща. Затова лесно отрих този учител. Поисках от него да ми даде специална мантра за откриване на минали събития,, ако мога така да ви обясня.
Журналистката: Вие вярвате ли в това?А вие д-р Светлин?
Борислав: Аз се колебаех, а и учителят ми каза, че е по-добре да мисля за настоящия момент, а не за миналото. Но след като се срещнах с проф. Лазаров от БАН решението ми е потвърди....
Журналистката: Проф, Лазаров? Кой е той?
Д-р Мечев: Покани го бащата на Борислав. Занимава се с фолколористика. Разказа ни много интересна легенда, която се доближаваше до преживяванията на двамата млади хора.
Журналистката: Нима, как така се уверихте ,че не е друг случай?
Д-р Мечев се понамества смутено, а Д-р Светлин леко се навежда и пита в упор журналиската:
Д-р Светлин: Вие, г-жо опитвали ли сте се да се молите вв тишина?
Журналиската се опитва да преодолее смущението си и се усмихва:
Журналиската: Не, за съжаление.
Д-р Светлин: Тогава как ще разберете това, ако нямате преживявания. Но нека се опитаме да Ви обясним. Когато Борислав е влизал в медитация започнал да вижда с вътрешното си зрение по-ясни картини ,напомнящи за някакъв манастир и му се явава образа на един монах . Така ли е, Борислав? ( Д-р Светлин се усмихва) Да не сбъркам нещо ?
Борислав: Да, но също пред мен се изписа името на монаха..
Журналистката: А това важно ли е?Обикновено легендите не дават точната истина.
Д-р Светлин: Права сте, но ние се опитахме да потърсим повече имена- искахме свединия за имената на селата и годините , за които би могло да става въпрос.
Д-р Мечев: Когато сме въоражени с повече информация, дори и да не абсолютно достоверна, ние се чувстваме по –сигурни и действаме според обстоятелствата. Знаете, че в науката се изисква достоверност ала и тя търпи развитие и ако днес е едно, то утре може да бъде друго.
Журналистката: Много интересно. Все пак как завършихте всички това?
Д-р Светлин: Ами само с няколко сеанса. Борислав се опита да говори с жената, която плачешеи той и й се изивни от името на нейния любим.
Журналситката: Вие ще ме шашнете съвсем. Как е възможно?
Борислав: Ами, след като се свързах по-осезателно с духа на починалия не ми беше трудно да отгатна мислите му. Станах проводник на информация. Нещо като баба Ванга .
Журналиската: Вие сте станали медиум?
Борислав: Не съвсем, за мен беше по важно да отговоря на техните молби и облекча страданието им.
Журналиската: От тяхна раздяла ли? Вие всъчщност не ни разказахте за каква легенда става въпрос.
Д-р Светлин: О, мисля, че много хора би трябвало да я знаят. Това е легендата за Белоградчишките скали. Влюбените били разделени и отишли в манастир. Но вместо сега да ви разказвам , нещо, което сами можете да си прочетете, по-добре да обърнем внимание на решението на проблема.
Д-р Мечев: Да, аз настоявам да свършим с изводите, които направихме.
Тук се касае, за влияние на болен от мъка дух от миналото, който се нуждае от изслушване и опрощение, за да почива в мир с близките си , с любимия, с прителите си, ако щете. Случаят с Марта ни откри една причина за психическите отклонения у много хора, а и ни посочи възможен начин за извеждане на някои болни от ненормалното им състояние.
Журналистката: Вие ме удивлявате. Обикновено н християнството се молят за подобни неща. Възможно ли е се намери такава причина у всички хора и така да се превъзмогва лошото влияние?
Д-р Светлин: До известна степен, да, ако има достатъчно специалисти по този въпрос. Но аз препоръчвам на обикновения човек да не чака някой да го завладее с проблемите си, а да ги предотврати чрез практикуването на поне на молитва, макар и да има различни помощни упражнения, които да ги извеждат от подобни опасности. Най-елементарното нещо, което мога да препоръчам е сутрешната молитва за защита и спокойствие за деня..
Журналистката: И така стигнахме до целта на вашето посещение тук при нас. Вие искате да зострите вниманието на ваши колеги и останалите хора, върху необходимостта от сътрудничество между наука и религия, така ли?
Д-р Светлин: Моите колеги са наясно с този въпрос. Но как да накараш болните хора сериозно да се заемат със здравето си? Религия е силно да се каже. Днес времената не са за съществуването на традиционните форми на вероизповедание и затова тяхното ценно знание се пречупва през призмата на съзнанието на съвремения търсещ човек. Всъщност, тези изводи преследват една по висша цел – предоляване на отчуждението, самотата и давлението на средата. И както пийналият зад волана, така и наркоманът, хиперактивният или фанатикът ако щете, ще намалят своите зловредни навици.
Журналистката: Искате да кажете, ако се работи върху преодоляване на лошо духовно влияние ( смее се) Е, и аз вече започнах да влизам в час ..
А вие Борислав какво ще кажете за любовта?
Борислав: Същото и аз. Но разбрах,че монахът и монахинята не бяха толкова лоши духове, те просто страдаха и някой трябваше да ги изведе от това състояние, иначе ще ни пречат. Сега когато сме се нормализирали, си даваме сметка, че сме пораснали в разбирането си и в сърцто си. Чувствам се по-зрял и по-уверен за да защитя любовта си.
Журналистката: И последен въпрос: Сега считате ли, че Марта ще стане като другите?
Борислав: Аз не искам никой да бъде като другите. Ние сме си уникални и имаме някои общи черти. Но започнах повече да уважавам нейното мнение и личност. Преди сякаш бях по- лекосмислен. А, сега съм склонен да приема по-сериозно принципите на истинската любов.
Журналистката: А какви са тези принципи?
Борислав: Вече казах, но пак да кажа, да не съм егоист, да мисля повече за другия, т.е. за нуждите на любимата си, да я защитавам когато е необходимо и да остоявам своята позиция.
Журналиската: Благодаря Ви. ( Обръща се към лекарите) А вие д-р Мечев, д-р Светлин искате ли да ни кажете още нещо?
Д-р Мечев: Не. Засега. Пожелавам на всички да мислят повече за другите отоклото за себе си.
Д-р Светлин: Ние хората имаме навика да се оплакваме доста често, ако не непрекъснато. А всъчщност в нас са инструментите да намалим нашите страдния. Желая на всеки да ги намери.
Журналисктата: Добре, благодаря и на вас. ( Обръща се към зрителите) А сега драги зрители, след като гледахте и чухте разказът ни, моля да се обърнете за въпроси и отговори на нашия сайт или на адрес: ул “Тинтява “22, канал, 2009.
Екранът сменя картината с друго предаване.
Сцена осма ( Изход)
На сцената родителите се споглеждат мъчаливо. Пръв нарушава мълчанието бащата на Борислав:
Доц. Наумов: Крайно време беше да се постави този въпрос официално пред широката общественост..
Елена Наумова: Журналистката не беше лоша. Хареса ми. Извинете, аз ще приготвя нещо в кухнята.
Рени Косева: Притеснявах се да не обсъждат подробно дъщеря ми.
Д-р Косев: Е, не е за лошо. Пък и никой не спомена фамилята ни. Какво се плашиш? Мен ме притеснява друго. Дошъл съм да го обсъдя с вас.
Започнах да се замислям дали Марта тряба в това състояние да продължава в това училище.
Рени Косева: Да, точно това искахме да кажем. Вие какво ще кажете?
Елена Наумова: Нали съм учителка, ще си кажа веднага мнението. Навсякъде е едно и също. Дори понякога в частните училища е по-страшно. Общо взето, който има пари си прани каквото си иска...
Д-р Косев: Имам един познат, който ми препоръча едно съвсем ново католическо училище...В Италия ги има, тук съвсем скоро са го открили...
Доц. Наумов: Това е интересно предложение. Там тя ще се чувства по защитена. Ще се оправи по-бързо, но...
Д-р Косев: Зная какво имате впредвид...Стресът ù може да намалее, но дали няма да изпадне под силното давление на католическата вяра?
Доц.Наумов: Ами, ако лесно се подава на внушения, да не създава нови проблеми... Пък и нашият Борислав е доста чувствителен. Мисля да попитам и него. Може да има и друго подобно училище, за което да не знаем...
Рени Косева: Доколкото познавам дъщеря си, тя се стреми към самостоятелно мислене.
Д-р Косев: Искаш да кажеш, че тя ще успее да преодолее опасността от привързване?
Рени Косева: Ами, защо не, остават ù още две години. Както сега няма по училищата никакво възпитание и морал, поне ше оцелее там здрава и читава. Освен това може да стане по-устойчива и да не се плаши толкова от религията. Днес, тя сякаш се превърна в страшилище за децата...
Елена Наумова: Ами по-добре малкото зло пред по-голямото. Искам да кажа, че този религиозен фундаментализъм се използва от мас-медиите, за да не се въведе нравствено възпитание. И още преследват колеги, които искат да възпитат децата в едно по-висше съзнание за земята и човека. А децата имат нужда от устойчиво израстване.
Вратата се отваря и влиза Борислав.
Борислав: Добър вечер. Видяхте ли ме?
Всички : Да, браво! Поздравяваме те...беше много добре.
Елена Наумова : Само тебе чакахме, хайде на вечеря. ( Тя се обръща към родителите на Марта) Нали ви поканихме на вечеря, да си поговорим.
Родителите ù: Много сме доволни. Наистна си заслужава да отпразнуване всичко, което се случва.
Всички отиват към масата, където майката е сервирала.
Елена Наумова : Мислях си, че пропускаме едно нещо. Ние сме си загубли навика да се молим. А сега нека ви кажа една молитва преди храна.
Всички мълчат в съгласие.
Майката: Отче наш, ти който си на небето...
Останалите се включват тихо.
Постепенно зазвучава музиката и песента – молитва от източно-православната традиция....
Затъмнение . На фона на музика на мултимесия Марта излиза от болницата, а пред вратата я чака Борислав. Затъмнение . На екрана се изписват думите им:
Марта: Здравей! Разбрах, че ме чакаш.
Борислав: Как се чувстваш? Надявам се, че вече не те плаша.
Марта: Не, вече съм много по-спокойна.
Борислав ù подава ръка.... Постепенно се показват се на сцената.



Борислав пее песен:
Очаквах те като луната,
която нощем огряваше
земята, а там аз мечтаех,
мислех за това,
как да те спася...
И ти мила моя си освободена!,
Да тръгнем окрилени!

Прегръща я.

Марта му подава ръка и пее:
Радостта ми няма край -
дишам въздух свеж
и гледам птиците в простора!
И ти мили мой зовеш ме,
да тръгна заедно с теб.
И аз ти казвам,
колко те обичам ,
и това е мой ответ.


Край на трето действие

Написана през 2007 г.


Няма коментари: