Авторът забавлява императора и придворните дами и господа по един твърде необикновен начин. Описания на развлеченията в двора на лилипутите. Връщат свободата на автора при известни условия.
"Примерното ми поведение и добро държание спечелиха до такава степен благоразположението на императора и двора, а дори и на армията и народа, та започнах да храня надежда, че скоро ще ми възвърнат свободата. Използвах всички средства, за да поддържам това благоприятно настроение. Постепенно жителите почнаха да не се страхуват от мене. Понякога лягах на земята и оставях по петима – шестима да играят на ръката ми. Най-после и децата се престрашиха и започнаха да играят на криеница в косата ми. Бях започнал вече доста да разбирам и да говоря техния език. Един ден на императора му хрумна да ме поразвлече с някои забавни игри, в които този народ по ловкост и пищност превъзхожда всички познати за мене народи. Най-интересни ми се сториха игрите на въжеиграчите, които изпълняваха номера на тънък бял конец, опънат на около един метър от земята. На тях бих желал да се спра по-подробно и затова моля читателя за малко търпение.
В тези игри участват лицата, които са кандидати за високи постове и благоволението на двореца. Те се обучават в това изкуство от младини и не винаги со от благороден произход или с високо образование.Когато някой висок пост се оваканти било поради смърт или изпадане в немилост , което се случва често, петима-шестима от кандидатите помолват императора да им разреши да позабавляват негово величество и целия му двор с игра на въже и който от тях скочи най-високо, без да падне, той заема поста. Много често и самите министри получават заповед да прояват умението си и да покажат на императора, че не са загубили способностите си. На финансовия министър Флимнап е разрешено да скача на опънато въже поне с два сантиметра и половина по-високо, отколкото на всички останали сановници в империята. Виждал съм го да се премята във въздуха на няколко пъти едно след друго върху дървена тарелка,закрепена на въжето, което не е по-дебело от обикновения канап , с който си служим в Англия. Моя приятел Релдресал, главен секретар по личните дела е, по мое мнение- ако не съм пристрастен, - на второ място след финансовия министър, останалите висши сановници горе долу са на едно ниво.Тези игри нерядко се съпровождат от нещсатни случаи,каквито има отбелязани в голам брой. Пред очите ми двама-трима кандидати си счупиха крайници. Но рискът се увеличава още повече, когато министрите получат заповед да покажат ловкостта си,защото в стремежа си да надминат себе си и своите колеги те се напрягат толкова, че едва ли има някой който да не е паднал,а някои дори и по два-три пъти.
Има и едно друго зрелище, което се представя само пред императора, имперагрицата и първия министър, и то при особени случаи.Императорът поставя на масата три тънки копринени конеца, дълги петнадесет сантиметра, единият е син, другият – черен, а третият –зелен. Тези конци се дават като награда на онези, които императорът желае да отличи със специален знак на своето благоволение. Церемонията се извършва в тържествената зала на негово величество, където ловкостта на кандидатите се поставя на изпитание, твърде различно от гореописаните и подобно на което не съм веждал в никоя друга страна на стария или новия свят. Императорът държи в ръце пръчка успоредна със земята, а кандидатите се приближават един до друг и ту прескачат пръчката, ту пълзят под нея напред-назад по няколко пъти според това дали пръчката се вдига или сваля. Понякога единият край на пръчката държи императорът, а другият – първия министър, понякога първият министър я държи сам. Който изпълни номера си с най-голяма ловкост и покаже най-голяма издръжливост при скачането и пълзенето, получава синия конец, следващия получава червеният, а зеления се дава на третия. Те ги носяг увити два пъти около кръста и рядко ще видите високопоставено лице в двореца без такъв пояс. "
Из „ Пътешествията на Гъливер” от Джонатан Суифт, с 35-37
Няма коментари:
Публикуване на коментар