Откъс от пиесата "Завръщане у дома"
от Румяна Русева
Част 2. Завръщането
Спомен
Първо действие
Сцена 1
Имало едно време в едно далечно село едно момиченце и едно момченце, които обичали да играят заедно....
На фона на селските улици и поляни се дават две деца в селски дрешки , боядисали лицата си правят смешни физиономии един на друг.. После тичат да се мият , защото чуват гласовете на родителите си да ги викат за обяд. Момченцето води със себе си момиченцето и го навежда над една чешма. Мият си лицата и тичат към домовете си.
Бабата: Ала когато те пораснали, разбрали, че родителите им принадлежат към две различни религии – родителите на Барат били хриситяни, а на Райма – мюсюлмани.Узнали, също, че светът им пречи да бъдат все така заедно.
Сцена 2:
Бабата я няма на екрана. Виждаме две къщи. Първата къща е по-висока и по-богата. Един младеж на около 17 години стои на прозореца и гледа към планината –само тя е на мултимедия . Той се обръща и въздиша. После отива до писалищната маса и сяда да напише писмо. Чува се гласът на майка му:
Г-жа Зара: Хайде Барат, какво си се умислил. Ела да вечеряш с нас. На баща ти ще му попремине.
Барат: Сега майко.
Той се отмества от прозореца и въздъхва. После взема лист хартия и мастило , за да напише писмо. Но преди да седне на масата, вратата се отваря пак и се появява главата на малкото му братче Анзи.
Анзи: : Татко те вика.
Барат оставя перото и тръгва към другата стая. Чува се гласът на бащата.
г-н Турман : Не очаквах такова нещо от него. Върна се от града и ще ми раздава правосъдие. Години съм живял в това село и ме познават като добър християнин. Даже в управата на църквата ме избраха.
"Барат влиза и се извинява. Сяда мълчаливо.
Майката му поднася храната и се опитва да защити сина си.
Г-жа Зара: А може да няма нищо вярно в това, което хората са ти казали.
Барат се храни и я поглежда:
Барат: Разбира се ,че няма.
Майката се обръща към бащата
Г-жа Зара: Ето, нали ти казах, говорят си хората. Нямат други приказки.
Г-н Турман: Ами ти какво искаш,направо да я доведе тук. Мюсюлманка в къщата ми.
Майката объркана се опитва да потуши бурята.
Г-жа Зара: Е да, какво ще кажат хората...
Барат приключва и се оттегля. Анзи. го проследява с тревожен поглед.
Чува се отново гласът на майката:
Г-жа Зара: Ами ще трябва да стане християнка!
Г-н Турман: Дори и да приеме Исус за свой Спасител , пак няма да повярвам. Не мога да си представя внуците си свързани с нейната фалшива вяра. Нашето общество един ден ще носи отговорност за тяхното бъдеще.
Проскърцва врата. Майката се оглежда
Г-жа Зара : Къде е Барат? Анзи къде хукна?
Анзи бързо изтичва навън, но веднага се връща:
Анзи: Качил се горе. Видях,че свети.
Сцена 3
Затъмнение:
Къщата на девойката Райма.. Девойката мълчаливо помага на майка си в домакинската работа. Идва Рушид баба(баща й) разтревожен, г-жа Елхам закърпва скъсани дрехи.
Рушид баба: Виж каква дъщеря имаш! Аз ти казвах да я спрем от училище,а ти не, та не! Имала хубави оценки! Ето докъде сте я докарали , че започнаха да я пресрещат разни сополанковци. Колко пъти ти казвам: “Мястото на жената е да си стои в къщи. Как ще я омъжим, ако не се научи на домакинска работа?
Майката му подава кърпа,за да се избърше, след като си е измил ръцете:
Г-жа Елхам : Какво има, какво се е случило?
Рушид баба: Срещнаха ме Дило и Батуш, видели нашата Райма да си говори с Барат – оня хлапак от християнската махала.
Г-жа Елхам: Тя ми каза,че благодарение на него се е спасила от подигравките на Бузан. .
Рушид баба: Спасила се. Голям спасител. Няма да дам детето си в ръцете на друговерец! Никакво училище и няма да ходи никъде!
Г-жа Елхам: Добре, но утре трябва да кажем на директора на училището да не я чакат повече.
Райма (се стряска и се опитва да каже): Но.....
Рушид баба: Повече приказки не искам по този въпрос! Да се научи да уважава родителите си. Защо съм я изучил!
Девойката оборва глава и се обръща да се оттегли.
Райма : Майко, не съм гладна.
Рушид баба: Какво, сега номера ли ще ми предава?
Майката уплашено се опитва да уталожи положението:
Г-жа Елхам : Добре, де всичко ще се оправи,само мир да има.
Затъмнение.
...Следват още сцени, в които Барат и Райма се сбогуват и си обещават да останат верни един на друг ...
Второ действие:
Сцена 1:
Може да започне с мултимедия за християнската църква, като световна религия.(музика, икони, кръстове и литургии)
Чува се цвъртене на птички, поточе..Манастирска обител с обширно предверие и висока кула с часовник. Пейка с разцъфнала градина. Чува се шуртене ма изворна вода. Няма никой. Барат върви бавно и се оглежда,ослушва и тръгва напосоки. Малко е уморен и се спира на пейката. Проскърцва врата , той се оглежда. Пак няма никой. Постав торбата на пейката и коленичи в молитва с гръб към публиката. Постепенно дворът се залива в сияйна светлина. Чуват се стъпки , но още няма никой. След малко се появява кротка фигура на старец с тояжка в ръка. Лицето му е приветливо. Носи избеляло черно расо и голям дървен кръст на гърдите си. Младият човек веднага е готов да стане и да му се поклони. Монахът е игумена на манастира “Св. Тома”
Игуменът : Чакаме те, синко. Стани.
Барат се изправя и му целува ръка.
Барат: Благодаря ти отче, че ме намери.
Старецът му кимва.
Игуменът: Ела – повежда го през тясна странична алея . Утихналата нежна музика се заменя с енергичната музика на шуртяща вода.
Пристигат при насядали на пейка трима монаси, които стават и чинно се покланят с ръка на сърцето.
Наблизо се излива изворна вода от чешмата на манастира.
Старецът( игуменът) на манастира се обръща към тях.
Игуменът: Ето този когото чакахме толкова време. Идва от дълъг път. Ще остане при нас.
Чуват се благодарствени молитви:
Алилуйа! Слава тебе Боже! Бог е с нас!
Барат е безкрайно изненадан и се обръща към игумена:
Барат: Защо ми се радвате тлкова?
Игуменът: От дълги години манастирът е под заплахата да бъде унищожен от набезите на разбойнически шайки, които върлуват наоколо. Ние с нашите молитви успяваме да ги отклоним. Но преди известно време се появи отряд от мюсюлманска войници. Поискаха да им дадем храна и подслон , но ние нямахме , казаха, че заслужаваме да бъдем изтрити от тези земи.
Това означава,че могат да се съюзят с разбойниците или да принудят местната управа да затвори манастира. Прекарахме в дълъг пост и молитви и всички единодушно получихме известие, че надеждата ни ще дойде от един непознат млад човек.
Барат е много смутен, но не смее да попита дали са сигурни в преценките си.
Барат: Ами тогава да остана при вас.
Монасите: Добре дошъл при нас. (кимат с глави):
После отново отварят Библията и потъват в молитви.
Скриват се в мрак:
Сцена 2:
Дворът отново се напълва със сияйна светлина. Постепенно се явяват И. Христос. Мохамед, Буда, но е са много замислени. Въздишат.
На екрана се дават техни ученици, които ги следват и възхваляват:
Алилуйя!, Слава на Исус! Слава на Аллаха! И други подобни хвалби.
Постепенно хората остават на заден план. Техните религиозни водачи се отдръпват в усамотение и тръгват един към друг. И. Христос ги събира заедно като ги прегръща и ги кани да седнат.
И. Христос: Хайде, братя да решим как да продължим по нататък. Ще дойдат нови времена, а хората все още не са подготвени.
Буда: Мъчно ми е ,че много от моите последователи са все още слепи. Не случайно им разказвах притчата за слепците и слона. Да, те ще успеят да се доближат до Великата истина, но ще я видят само тогава когато се събуди сърцето им.
Мохамед: Да, така е, скоро бях свидетел как ме обидиха в един дом. Като се развикаха “ друговерците, та друговерците...” А какво добро момче.. Изкараха ме страшилище! Ами аз колко мъки съм преживял докато стигна до истината. Смирението е най-голямата награда за този, който искрено се стреми към нея.
Исус Христос: Да, когато донесох Божията любов не ме разбраха и ме разпънаха. Викаха ми”Как може Човешкият син да прощава грехове!” А когато Отца се изявяа чрез мен, пак не разбраха. Що мъки, що страдания преминаха хората от усложненията на този грях.
Буда: Уж дойдох да подготвя идването ти, а те (1) като се хванаха за това вегетарианство и само това повтаряха :“сядал с бирниците, ядял и пиел с тях”.
И забравиха за повторното идване на Илия. Трябва да намерим някой, който да им каже за нашите тревоги.. В твоята обител пристигна момчето, което чакаха. Сигурно то ще свърши работата, която е нужна.
И. Христос: Започваме отново. Помните ли когато изпратихме Бахал (2) – три пъти го хвърляха в затвора. Накрая се принудихме да се примирим с едно ново общество, която остави след смъртта си.
Мохамед : За съжаление векове наред се налага да се борим за реформи и не дай си боже да се появи ново откровение (2) за мир и слава Божия, не ни оставят на спокойствие. А после как да образоваме хората си ...
И. Христос: Благодаря ви братя за подкрепата. Но явно пак ще се наложи да помислим под каква форма ще решим проблема. Да пристъпим към работа. Аз ще остана тук за да дочакам моТой остава, а другите се оттеглят в нощта.На екрана главно се изписват светлини и кръгове, а лицата са като сенки.
....Следват още сцени, в които Барат тръгва с мисия на изток. По пътя му помага един дервиш, после посещава един будистки манастир, където се е обучавал пра-дядо му. Тръгва си на запад, намерението да реализира започнатото.
На върха на щастието - животът в Бутан
Трето действие:
....Барат се е върнал от дългото си пътуване до Тибет, Индия, Китай и Пакистан.
Сцена 4:
Домът на Барат. Барат стои мълчаливо на стол.г-н Турман, бащата крачи напред – назад и мисли на глас.
Г-н Турман: Ако е наистина така, както казва Барат, не би трябвало до има никакви пречки за младите. Тук вече не се знае кой какъв е бил. Няма я оная почит към предците, както е било на времето. Разединиха се хората, като племената – не искат да отстъпват , да търсят мира... А ето, оказа се че земята е толкова малка. А Господ наш не може да ни събере! Добре, но какво ще каже църковното настоятелство? Ти говори ли с още някой по този въпрос?
Барат: Казах ти, само с Рушид бабу и никой друг. Ах, да!
Изведнъж се сеща и вади едно писмо от джоба си.
Барат: Пише ми адвокатът, за когото ти бях говорил. Той казва,че няма никакъв проблем да сключим неутрален граждански брак. Вече има приет официален закон за такива случаи.
Г-н Турман се стряска.
Г-н Турман : Какво, да не искаш да кажеш, че ще преминете на страната на безбожниците?
Барат: Татко, добре знаеш , че моята любов към Бога няма граници.. Не съм сигурен,че тези безбожници, за които говориш са наистина “безбожници”. Нали си говорихме, че те са навсякъде , нима не се сблъскваме и с такива, които уж държат на своята вяра и си изпълняват обредите, но хитрините и вероломството им нямат край.
Г-н Турман: Хмм, говори по-тихо. И стените имат уши. Опитвам се да те разбера. И все пак гражданският брак не решава въпроса. Хората от другите общества ще ви отбягват. Други ще ви питат: “На кой Бог се молите?” Ами като имате деца? Ще говорят за тях и няма да могат да играят с другите деца. Вие давате ли си сметка, какво предизвикателство е това?
Барат : Но татко, какво ни пречи да идваме не църква без да даваме подробен отчет за нашите действия на никого. Освен това ако приемем, че християнството е централен път на спасението то къде е логиката да стесняваме вратите му.
Г-н Турман ( след като мисли малко): С този въпрос ще трябва да се справите сами , ще си понесете отговорността.
Църковното настоятелство ще иска да ви прислони в лоното на нашата вяра. Това означава,че ще трябва да се съобразявате с обредността й.
Барат: Добре де, не виждам проблем в това. Райма вече цяла година се моли на нашия Господ. Тя няма да има възражения.
Г-н Турман: Това е много похвално, но какво ще кажат другите мюсюлмани. Те може да скочат и ще стане една... мътна и кървава.
Барат сега вече се поколебава ,но се решава да изплюе камъчето, заседнало в гърлото му.
Барат: Ами аз им казах,че Мохамед ми се е явил и ме е посветил в истината.
Г-н Турман зяпва от изумление.
Г-н Турман: Какво ,ти си приел исляма?
Барат го гледа открито.
Барат: Не в този смисъл, който влагате. Ислямът за мене е нещо, което ми отвори още по-голяма пътека към сърцето на Бог. Когато дервишът Аша беседваше с мен, въпросите за живота и смъртта ни се изясниха. Какъв вечен живот може да получим от Господ Исус Христос ако не наследим неговото състрадателно сърце, а това го видях и в живота на тези бедни мюсюлмани, които ми протегнаха ръка незвисимо ,че бях от различна вяра.
Появава се г-жа Зара . Тя е вече неърпелива.
Г-жа Зара: Хайде, не се ли наприказвахте. Вечерята ще изстине.
Г-н Труман: Виж какво, няма да ти се бъркам. Чувствам, че до голяма степен си прав. Не е моя работа да те осъждам, още повечем , че си ми син. Също не ме притеснява какво ще каже църковното настоятелство. Най-много да ме изключат от управата. Но, това което трябва да направиш е да излезеш оттук. Ти си надскочил тази среда. Майко, ще се наложи Барат да замине за града.
Г-жа Зара: Ами щом се налага. Та той не е приключил образованието си.
Г-н Турман: Той е много израснал. Вече не можем да му се бъркаме. За това ще поговим утре. Анзи, хайде на вечеря.
Момчето се появява .
Анзи: Видях Райма на училище. Всички ù се радват.
Родителите му се споглеждат, но нищо не казват.
Г-н Турман: Хайде, за това ще говорим утре.
Затъмнение.
Сцена 5
На екрана се изписва:
“ Барат и Райма се сгодиха със съгласието на родителите им, но изминаха още две години докато решат как да протече тяхната сватба.Постоянството им в любовта и вярата ,че това което вършат е правилно и справедливо, успяха да прекършат духа на раздора. Докато той завършаваше образованието си, местната управа беше сменена, а новата въведе закон за правото на вероизповедание, както и необходимостта от религозна толерантност..Студентите от университета бяха първи, които се присъединиха към неговото гласуване.
Барат е в стаята си където възбудено говори с двама свои приятели.
Барат: Не виждам никаква пречка да поканя всички свещенослужители, които ме разбират и подкрепят.
Цено: Страхувам се, че е доста рисковано и може да предизвика протеста на правоверните.
Барат: Но аз съм обещал на родителите си както и на родителите на Райма, че бракът ни ще е религиозен. Те ще изпаднат в паника ако разберят, че съм приел само гражданския брак. Баща ми непрекъснато ме предупреждава да не се отклоня от вярата си. Той вече се е примирил, че традицията и обредността не са най-същественото, но не би приел светското мислене. Трябва да признем, че има опасност от отхвърляне на каквато и да е намеса на религията в образованието и държавното управление.
Цено: Е, да ако не престанат да дърпат чергата към себе си.
Дади ( който мълчи досега и съсредоточено разглежда една старинна кутия): Ако приемем, че целта не религиите е да възстанови човека до първоначалната му позиция, то защо да не приемем и варианта да получим благословия и посвещение в брака чрез един такъв път на хармонично сътрудничество между духовните наставници. (Обръща се към Барат)
Ти успя ли вече да говориш с някои от тях?
Барат: Да, разбира се. И слава Богу, досега не са изникнали някакви сериозни затруднения. Всеки момент чакам гости от манастира Рамтек.
Цено: Е, тогава, какво да му мислим. Да става каквото ще. Щом Барат казва...Само мир да има.
Дади : А бе то много мир няма да има,ама..На тази земя кой ли е останал доволен. Винаги ще се намерят такива, които да ти развалят настроението.
Барат: Поел съм отговорност и не мога да не я изпълня. Освен това Райма твърдо ме подкрепя, независимо трудното ù положение в онази среда.
Цено ( смее се ): Знаем си я ние. “Кавото каже Барат...” Щастливец!
Дади (към Цено): Ти какво искаш да кажеш? Че няма мнение по въпроса ли? Ами не знаеш ли ,че това за нея е единственият човек на когото може да вярва и разчита.
Барат: Скъпи приятели, надявам се на вашата подкрепа. Каквото и да говорят хората, не забравяйте притчата за слона. А тя е : “Имало четирима слепци, които искали да узнят какво е слон. Но всеки един от тях дръжал някаква част от тялото му – или хобота, или крака или ухото.. и викали: “Ето това е слон!” Карали се непрекъснато докато не минал един зрящ пътник. Той ги попитал: “За какво се карате? “ а те му отговорили: “ Ами спорим върху това какво е слон.” Тогава той им обрисувал как изглежда слонът и те разбрали,че той се състои от всички части. Това е , няма какво толкова да мъдруваме.
Дади: Да, истината се намира в много извори и тя е като океан, в който са се влели реките. А ние си мислим : ето това е. Но без диалог как да разбереш най- верния отговор.
Цено: Вижте какво, за такива “затворници” като нас е опасно да ограничаваме истината. Като не разбирам нещо, по-добре да си мълча. Иначе споровете нямат край.
Барат става. Взима си палтото. Тръгват и другите. .
Дади : Хайде тогава да тръгваме. Ще направим каквото можем, за да подготвим обществеността.
Танц на младежи и девойки подсказващ бъдеща сватба.
Двора на къщата в града, наета от Барат се изпълва с млади хора. Дават се младоженците придружени от родителите си, няколко будистки , християнски и мюсюлмански представители. Те подред четат молитви на младоженците. Хвърлят им светена вода ...
Пиесата е написана през 1995 г., последна редакция, декември 2007 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар