Емилия Казанджиева
Има нещо по-страшно от вятъра
да ме брули без жал по лицето,
има нещо по-страшно от зимата
да смразява кръвта ми във жилите,
Има нещо по-страшно от мракая
по-безвкусно от скуката,
по-кораво от изнемогата,
по-безпощадно от отчаянието,
по-безмислено от прерязани
преди полет криле
сам да си
а край теб да са хората
Сам да сия
а пролетта с първи лъчи
леда да разливая
да се гони със пеперудитея
да танцува с иглики
току-що наболи
и да тича в зелените клони.
Сам да си
и да нямащ приятели истинския
и любовя и надежда, и вяра.
***
Руми Лякова
Бавно,бавно гасне вечерта
свещицата мъжди,догаря.
Към теб политва мисълтая
сърцето ми със твоито разговаря&
Колкоя колко дни и нощи
бяхме заедно така
и не зная колко ощея
ще очаквам твоята ръка?...
Всяка вечер, нощ и ден
ние бяхме неразделени
и душите бяха в плен
и мечтите безпределни!
Тъй премислям всеки миг,
дния годиниязими и лета...
Тъй "души" ме вопъл -вик,
гал за теб, за нас,за радостта!...
Кой разчупи нежните окови,
що обвързвайа ни двама?
Кой в сърцето ти "зарови"
вярност,обич,любовта голяма?
Но за дълго няма да се радва!
Има кой злото от доброто да отсява
на всеки по "заслуга" да дарява!
22.11.2008
Корейския универсален балет в традицията на балета Киров с ръководител Олег Жиноградов. На снимката известната корейска примабалерина Джулия Мун
Няма коментари:
Публикуване на коментар