Битие
Румяна Русева
Очите нашепват молитва.
Дърветата мълвят слова
на песен тъжна,
непозната –
забулена в тъга
за неизвестността
по нашата земя.
Издайнически стръкове трева
тревожно се споглеждат
и страхливо питат:
- Какво ли е това?
Къде сме ний сега?
Вятърът забързан залюля листа,
зашумя тревожно,
сподавено изхърка :
- Тайната остана неразкрита.
Разбрахте ли, сега?
Човешкият род отлетя.
Накъде? - На планетата Земя
да ни носи греха
и да страда в тъмнина
от неизвестността на своята съдба.
А ние живеем с тази тъга
и не знаем защо е всичко това...
При тез слова,
цветята сбръчиха лица
и кимнаха - без радост...
А човекът в безмълвие се сви
и зарея поглед надалече. ..
Там, в несбъдната си мечта...
Genesis
Rumyana Russeva
Тhe eyes as if whisper prayers,
The trees are murmuring words
of an unknown song of sadness –
veiled in a grief of uncertainty, untruth.
Blades of grass show heads in secret,
And looking at each other in a worry
they ask in loneliness and fear:
“What’s that? Where are we now?
The wind lolled tree leaves in a hurry,
And made an uneasy noise,
a choking groan:
“The secret was left unknown,
Have you understood all this?
Mankind flew away...
Do you know where? – On the Earth ,
to carry all its wrongs
and being in an awful darkness
to suffer from its destiny uncertain.”
Hearing the words, all flowers
showed withered faces,
then nodded mirthless heads.
And man withdrew into himself ,
his eyes wandering somewhere…
following a hopeless dream
that had failed to win.
Няма коментари:
Публикуване на коментар