Въведох те в преддверието на Рая
Написано от Валери Рибаров - Mojsei
Понеделник, 07 Септември 2009 15:17
Въведох те в преддверието на Рая,
когато сляхме устните си сладки – нежно,
с теб успях пътеката му да позная
чрез трепета на тъждеството ни копнежно.
Дори в колизията на мечтите,
душата ти я виждам като осенена,
защото Рая ми показа чрез звездите,
а туй те прави да си вече опростена.
Трепетът със който сладостно обичаш
очарова: нежно душата ми докосва
със любов невинна и така се вричаш,
а пък тя в съпружески съюз миросва.
Достатъчно е да си влюбена в един
чрез чувството хуманно, мило и човечно,
което във душите казва ни:”Амин!”
поемайки съпружеството, но сърдечно.
Сега, в олтарите на святост
Написано от Валери Рибаров - Mojsei
Понеделник, 07 Септември 2009 15:51
на Ева
Създадох себе си ... безкраен,
обичащ, носещ любовта
и в път на самост и потаен
открих какво е красота.
Сега, в олтарите на святост,
живота споделих с една,
която ми донася радост,
защото стана ми жена.
И тръгнахме в път на отговорност
и мъката и радостта да споделим,
и преоткриваме иннтимната сговорност,
която няма как да разделим.
А пътят има и недъзи,
обагрящи съдбоввно всеки ден,
но, в тази общност на съпрузи,
изгряваш ти любов, за мен.
Мигът
Написано от Валери Рибаров - Mojsei
Понеделник, 07 Септември 2009 15:49
И днес,
след толкова години,
напомня ни за себе си мигът,
във който с обич
и копнежно
хванах твоята ръка,
а във гърдите ми
замря викът
и дълго, дълго
с теб останахме така…
Този миг
през годините
преживяването ни майстори
по начин таен,
оставащ си вълшебен,
защото не престава да разгръща
пред нас
простори
и затуй като въздуха ни е потребен.
Съпреживяването
той създава
и летят
със него
бързо дните –
безметежността им потвърждава
с пламъка,
искрящ
в очите.
Този миг
за мене
си остава
чудно нещо –
всяка вялост
бързо разрушава
и го прави
неизменно вещо,
че взаимността ни утвърждава.
Любовта чрез теб ме обладава
Написано от Валери Рибаров - Mojsei
Понеделник, 07 Септември 2009 15:53
Любовта чрез теб ме обладава
и пророчества ми обещава
с оназ божествена покорност,
която се нарича отговорност.
Чрез нея себе си познавам
и с теб в приятелство се състезавам,
разбрал чрез опита добре
как приятел да се разбере,
когато в неговия ведър лик
удържам онзи лъчезарен миг,
който ме поддържа млад
с постоянен за живота глад,
отхврълящ на подмолите тъгата
с добротата на шегата.
Огненият път на интимността
Написано от Валери Рибаров - Mojsei
Понеделник, 07 Септември 2009 15:56
С поривите дръзки на мечтите
в сърцата ни нахлуват светлините
и говорим за простора
без да сещаме умора
или пък възпяваме морето
чрез сравнение с полето
и с обич в сърцето
пеем песни на детето.
Тъй поетите чрез ода,
възхваляват цялата природа
и поезията превръщат в зов,
носещ името "любов".
Всичко туй постигаме с развитие
на способности, изискващи покритие
в лоното на таз взаимност,
чрез която влизаме в интимност.
Но често, даже и съпрузи
Написано от Валери Рибаров - Mojsei
Понеделник, 07 Септември 2009 16:00
Семейството гради взаимната среда,
способна да спасява от беда,
която винаги остава близка,
когато нещо някого подтиска,
показвайки, че в трудностите пак
до теб стои човекът драг,
съдбата с тебе споделил,
с което си остава мил.
Но често, даже и съпрузи,
откриват в отношенията недъзи
и коментират своите постъпки,
с готовност за разбиране, отстъпки,
защото, щом са разделени,
душите им са наскърбени.
Няма коментари:
Публикуване на коментар