Приказка за седемте врати
Написано от Валери Рибаров - Mojsei
Четвъртък, 10 Септември 2009 16:35
Душата ми е окована с врати,
предпазващи ме от разруха
и ето, че пред тях поспря се ти
с усмивка ведра, но и глуха.
За теб вратите си разтворих,
а ти стоиш и все немееш,
затуй внимателно те заговорих,
разбрала как в душата си се смееш.
На седмата врата съзря:"Невинна!"
и каза думичка една:"Любов!"
докосвайки ми струната интимна
с кристално чистия си зов.
След туй видя:"Живея трудно,
в проблем с близки хора!"
и каза нещо твърде чудно:
"От днес ти ставам аз опора!"
Посочи с ръка:"Живота си разбирам"
и аз отхвърлих спомен черен,
защото този път с теб избирам,
а той единствено е верен.
След разговор, пределно кратък,
поиска творческо ваятелство,
за да продължаваме нататък,
а аз поканих те в "Приятелство!"
Призна, че сме заети,
но спря в чувството ми зимно
и тръгнахме като поети
проблема да решим "Взаимно!"
О, да, аз пак "Обичам!" -
таз думичка на тебе казвам,
с което ти се вричам
с мъка да не се наказвам.
Помогна ми във време бързотечно
да бъда с тебе солидарна
и чрез врата:"Сърдечно!"
признах, че съм ти благодарна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар