* * *
Тъничка нишка от чувства
заплита на утрото възела,
кротките къщи са пусти,
пуста е старата улица.
Кривеят въздишки по клоните,
сънуват слънца листопади,
в пердета -пробити от погледи -
стихии от нежност полягат.
Нервно примигват с клепачи,
сънено-жълти фетери -
сякаш часовници пясъчни -
време за обич отмерват.
плъзва се сянката слънчева
в пъстрото на зениците,
моите - с сякаш без възраст
твоите- с бръчици свити.
Сладко е,сладко и диво!
В тихоно тъмно на стаята -
плахост и святъст
пред съмнение...
Жълти фенери мечтаят.
Мариана Дафчева
Няма коментари:
Публикуване на коментар