Пътешествие отвъд морето (Видео, cтихове)

Водна шир

Ето аз идвам
по пътя на водната шир,
над която дъгата
на съдбата
ме поведе в мир
и тишина – да търся
сила и упование.

А безбрежното мечтание
да се превърне
в разкаяние
за моите тежки съдбини,
когато носих си теглото.

Без знание
и без упование
в живота си поех греха
да бъда жертва в любовта.

А сега ти ме водиш за ръка–
натам, где ражда се
една мечта – новата искра
на радостта,
отмила сълзи на скръбта.

И тази радост на децата
е страница забавна
в моята съдба. Затова
те викам с пълен глас :

– Нека да вървим,
зная пътя и ще кажа:
Открих те днес с нова роба
и душа, готова да прегърне
живот в земната утроба.
Заедно ли сме на път? –
Ще те позная в мига
щом протегнеш ми ръка.

Румяна Русева

Келтски певици - Ново пътешествие отвъд морето

Celtic Woman - A New Journey: Live at Slane Castle, Ireland 2006

Title: Beyond the Sea
Singers: Hayley Westenra, Chloë Agnew, Órla Fallon, Méav Ní Mhaolchatha, Lisa Kelly, Mairead Nesbitt


Бяла роза

Облечена съм
в бяло.
Ще дойда
като бяла роза
в нощта,
окъпана
в чистота...
И любовта ми
като магия
ще разтвори
своите крила.

Обличай ме с нежността си!
Душата ми жадува
за твоите слова:
“Обичам те!”
Снежнобяла роза
ще съм за теб
завинаги...

О, мили мой,
аз търся
твойто рамо...
И сгушени във вечерта
на прекрасната земя,
да приседнем тук,
смълчани
в тишината на брега;

И ето нашата любов
прегръща
изгряваща луна–
Това съм аз –
една звезда,
а ти си онзи лъч
прекрасен,
запалил любовта.

Обличай ме с твоите слова!
Песента
на твоята цигулка
гали ми слуха
и трепвам
като чучулига морна,
притихнала в нощта.

Но жарта
в сърцето ми напира
и огънят
не спира да пламти;
С надежда
и копнеж
разкривам
изваяния образ
да блести
от красотата
на творението ти...

– А това съм аз –
облечена
в аромата
на цветята,
обгърнали ме
с топлина.

Снежнобяла роза
даряваш ми сега,
уханието
да събирам в пъпка
и разтворила
цвета си,
да те даря
с любовта си.

Румяна Русева

Даряваш ме с любов

Даряваш ме с любов,
нали така – това си Ти?
Ти, който ме откри,
а мина толкоз време,
в нестройни крачки,
в мига, щом хорската мълва
или потокът на страстта
връхлитаха ме...

И аз със сетни сили
бягах от света,
за да запазя
свойта чистота.

А вярвах, че те има,
бях сигурна в това,
и ако, без да исках,
се възпирах, бе туй,
коeто спъваше ме
в мрака на нощта.

Смях зловещ
и силен удар ,
пронизваше сърцето,
за да ме погуби
в неизвестността.

А искам да съм будна,
да се науча да летя,
да бъда с теб
във вечността,
отминала смъртта
от грубостта
и порока, ширещ се в света.

Едно момиче си останах,
заради теб – да те дочакам
в безкрая, а в сърцето си
запазих обичта – да я даря
на всички хора по света...

В огъня на любовта
не можем да горим,
ако космосът
не е благословил
съюза вечен – от мига,
когато стъпили сме в Духа...

A това е път студен,
и тревожен
в бурята вековна
на страха – страх,
отнел от нашата душа
мъдростта на вечността.

И ето, днес ти се появи,
за да ми кажеш:
– Тук съм! Не тъжи!
Сега съм сигурна в това,
и зная аз, че не е сън...


Птици заедно ще бъдем,
ефирен полъх,
пламък силен – утринна звезда.
И чак тогава
пожарът на страстта
ще ни носи на своите крила.

Румяна Русева