Приспаното сърце
Написано от Валери Рибаров - Mojsei
Сряда, 16 Септември 2009 14:06
Чудна работа! Вечно тъжната Луна тази вечер ми се усмихна приветливо и някак си подкупващо – явно искаше да ми каже нещо. Спря се на прозареца ми и започна своя разказ така:
-Вече не съм тъжна, защото успях да разгадая тайната на Кралицата на нощта. Сега я очаквам, за да й разкрия цялата тайна по омагьосването на нейното сърце. Но всичко това е свързано и с теб, защото без теб тя е обречена да продължи измамното си съществуване като Кралица на сенките, а и ти без нея ще ме търсиш всяка вечер на самотния си прозорец. Съдбата те е избрала теб за свой посредник…
-Чувал съм те да ми разказваш тъжната й история - бързо отвърнах аз.-Зная от теб, че докато не открие своя Крал ще бъде без лице, ще се лута из мрака без дори да знае коя е…
-Така е…-отвърна загрижено Луната. – Но тази нощ самият Повелител на Мрака, превъплътен в образа на Ангел, ще направи опит да покори сърцето й като го приспи на вечни времена. Ти имаш задачата да провалиш плановете му и да спасиш Кралицата, която наистина е Кралица, но не на Мрака, а на Светлината, но тя самата не знае това.
-И как ще стане това нещо? Та аз не я познавам…А и как да се боря с Повелителя на Мрака? – проронвам смутен.
-Сърцето ще ти подскаже. Сега е важно да не губиш време. Аз ще ти помогна да стигнеш до Загадъчните планини, където ще стане срещата на Кралицата на Светлината с Повелителя на Мрака, а ти се обърни към сърцето си и го попитай какво трабва да напарвиш, за да спасиш Дъщерята на Слънцето…
-Но тогава ти ми говориш за своята собствена дъщеря, нали ти и Слънцето…
-Добре, добре…-прекъсна ме Луната.-Побързай! Хвани се за моите лъчи, а докато стигнем до Загадъчните планини, ще поговорим още малко, защото и ти има да научин нещо, което е част от загадката…А това е така, защото ти познаваш Кралицата на Светлината…Сега пелената на Мрака забулва все още и твоите очи…
Някаква странна топлина пропълзя в гърдите ми и ме накара да се хвана здраво за лъчите лунна светлина…Вече знаех, че имам важната задача да спася живота и щях да го направя!
Няма коментари:
Публикуване на коментар