събота, 19 септември 2009 г.

Песни за дома и родината (Cтихове)

Никола Сатков

На майка ми
Отворих пътната врата
на майчината къща,
в която много веч лета
тъй рядко се завръщам.

Почувствах се самотен гост.
До стълбата стояха, като че на пост,
обувките на мама.

А в двора, тъжан и голям,
сред вещите ненужни,
от мама ми, посяти там,
разцъфнали са ружи.

Безкрайно тъжно е когато,
домът, във който си живял,
от детството до твойто лято
сега е вече запустял.

А спомени проблясват само
от хубавите детски дни,
от грижите безспир на мама
и знам, че тя ще ми прости!

Писмо до покойните ми близки

Питате ме как съм, как я карам
и какво е станало след вас?
Селото и хората догарят,
остарявам видимо и аз.

свиха си се селяните вече,
правят нещо щж като преди.
Младите заминаха далече
и забравят своите деди.

Те не знаят сборове-седенки,
мириса на майката-земя
и човещината като сянка,
някак много бързо намаля.

от забвение пресъхнаха чешмите,
във земята бурен ги покри.
Пусто е дори и сред лозите
тъжно е в самотните гори.

Тежко лъкатуши и реката
и умира бавно сас сама.
Люта рана ми кърви в душата
зарад запустялата земя.

Тихо е, не вика и козарят,
няма преминаващи коли.
Някои за хляба разговарят,
мен и за децата ме боли.

Имало е много да изпатят
хора и поля, и небеса.
А писмото няма да изпратя.
Нявга сам ще ни го донеса!

Няма коментари: