Чисто сърце (Поезия)

фото - Милен Ангелов

Не се отказвай

Вълчо Камбуров

Hе се отказвай любовта да чакаш!
Не се замисляй иде ли към теб
Или съдбата този миг протака,
За да те срещне с купища късмет.
Бъди готов да срещнеш жар и огън,
Лава от чувства, снежни брегове,
пролетен цвят и тих далечен звън
на глас със обич, който те заве.

Вади на воля всичките желания,
Храни с радост тяло и душа,
обичта приемай с нейните послания –
Сърцата преценяват вярно, не грешат.

Запаси се с вечност от търпение
И чакай любовта с тихо смирение.

Сонет 20
Вълчо Камбуров
Трудният живот, всяка несполука
забулваха с мъка мойте дни.
Но ти дойде! Стоиш до мене,
тука пред булото,казваш му :"Падни!"
Всевишни, тъй много съм Ти благодарен!
Ти хвърли светлина в моя мрак
с нейния поглед, мил нежен лъчезарен.
Ти ми я върна,тус кеса е пак...
Красива си! Ти слънчево утро,
сипещо златни искрящи лъчи.
Сияеш с чистота- Божие чудо-
пред моиге възторжени очи.

Свръхлюбов, обожание заслужава
това съвършенство. Аз ти го отдавам.
о7.04. 2002


В приятелствоно не познаваме предел

В приятелството не познаваме предел,
подвластни станали на който,
не бихме, с поглед преумел,
решили твойто бреме или мойто.
В любезна плахост потопени,
единият от другият е част-
от интелект безкраен сме пленени
в нестихваща човешка страст.
Избликналото помежду ни чувство,
гаранция е за нашто братство,
с което правиме изкуство-
постигнато в душите ни богатство.
- Интимният предел на чистотата,
чрез нас живее в красотата.

Написано от Валери Рибаров - Mojsei
Неделя, 16 Август 2009 20:12 www.jivotyt.com


Изповед
Румяна Русева

Ето ме – цялата в блян,
в невъзможна тишина,
Заставам тихо, кротко,
и като уплашена сърна
навеждам поглед,
и сълзи закапват
по скулите ми морни,
а устните мълвят едвам:

-Да срина всякакви стени,
затвори – илюзите на ума,
оковал сърцето,
сърцето в железа.

А туй е тъй жестоко –
И поисках аз да видя
Себе си като скала –
оголена,самотна
сред хълмове, поля,
прострели се един до друг,
сред зелените пояни,
без никакви огради.

И се разплаках в покаяние,
измих в сълзите си отчаяние,
за да се родя наново
в пълноводната река,
отломките погълнала
в забрава
за „моята” любов
и „моята” държава.

май, 2009г.


Обръщане

Голямо огнено кълбо –
топъл дом от светлина
обгърна ни с любов,
и станахме като деца.

Ето нашта къща – сгушена,
сама сред тръните в гората,
где магьосници джуджета
прескачат в треволяка,
опънали въжета
в надпревара за "комата" –
вълшебен пай на чудесата.

И като в приказките се родихме
без тази орис на лъжата,
за да узрем в мъдростта,
да се прегърнем в любовта.

И огнен стълп от чудеса
изпълни нашите сърца.
А небето в ръцете ни дари
пълна кошница с вълшебства.

Ето нашето кълбо –
въртим се всички с луната
около слънцето – звездата,
огряла пътя ни просторен –
дълъг път към вечността
поела нашите сърца.

юни, 2009г.
Румяна Русева