Стъпкана роза
Румяна Русева
В късeн ден на пролетта,
сред смълчаните листа,
той и тя преминаха,
загърнати в мъгла
като обрулен цвят в нощта.
И ето, разделят се с мъка и тъга -
тя плаче, а той трогнат от скръбта
се оглежда... и що да види –
малка бяла роза подала си
цвета сред градинската леха.
И зърнал бисерна сълза в окото,
младежът бързо се присегна
към розата уханна,
кимнала му с тез слова:
“Ела и ме вземи! И момичето
не ще те никога забрави.”
И младият човек
поел духа на любовта,
вдъхна аромата като подаде
нежно сам цвета
на любовта и красотата.
Девойката засмяно го погледна,
прегърна го с надежда,
и отбелязаха раздяла тежка -
той бе тръгнал на война,
далече от родната земя.
Но ето, че в града
рота се зададе от врага –
девойката посърна, залиня,
ни вест, ни кост от него,
месеци изминаха -
и то не един и два.
Един ден пощальонът спря
пред нейната врата:
-Не знаеш ли – попита той-
Той умря ! Погледни и прочети.
Подаде измокрено писмо,
а розите в двора клюмнаха глава.
И там на тротоара под тежкия ботуш
остана малка роза лъчезарна –
бяла като сняг, смачкана в студа,
стъпкана в калта на дъждовния ден –
Нежна роза сви се в любовта
на момъка загинал на война.
Няма коментари:
Публикуване на коментар