Разговор с поетите (Посвещения)

Вместо интермедия
Георги Драмбозов

Светът е пълен само със вакханки,
а Евридика в мрака се е скрила...
На портите на ада бди архангел,
на портите на рая бди "горила".

Неизвергнат бях през шестдесет и трета -
поканих Евридика на "седянка".
Вход - само с комсомолските билети,
на входа -Блайнд Бой Фулър и Пол Анка.

Аз бях повратим с Павката Корчагин,
за Зоя плаках, пях със " три танкиста"...
Сега си тананикам тъпо чалга,
с носталгия по джаза и туиста.

И обяснявам мъдро тази участ -
да си роден след Втората световна,
с рефрен от "Сулика"1 " Санта Лучия"
и с ехото от атомната бомба.

И с вечната заблуда да живееш,
докато Свети Петър те повика -
горилите са братя на Орфия,
вакханките - сестри на Евредика.

Рей Чарлз
Георги Драмбозов

Два тъжни залеза, седефено пиано-
и тръгваш подир сенките на здрача...
Там хиляди нетрепващи оби отдавна
жадуват светлина и тихо плачат.

Желание изтръгва твоят влючен глас
от девствената плът на тишината.
Два залеза, два въглена горят пред нас,
но те не са очите на душата ти.

Очите на душата ти,
обречени на нежност непозната,
започват в нашите души да светят...
И всички ние тръгваме към извора на светлината:
Ти-зрящият.
след тебе ние -слепите.

Гершуин
Георги Драмбозов

Американецо, до мозъка на костите,
руснако с чист еврейски произход...
Послание за мир е твоята рапсодия
и тя към вечността намери брод...

Ти с ключа "сол", с ключе вълшебно на таланта си,
отключи в нас желязната врата.
Заплакаха цигулките...
Ах операта стана рок и тя!

И много здраве - от Сибир до Амазонка!
Бездарието няма кпай до днес.
Но ти прокара оня мост -
от класиката - в джаза, после - в рока...
И много поздрави от Порги.
И от Бес.