Когато розите цъфтяха(поезия, разкази)

рисунка от автора



Бяла роза

Облечена съм
в бяло.
Ще дойда
като бяла роза
в нощта,
окъпана
в чистота...
И любовта ми
като магия
ще разтвори
своите крила.

Обличай ме!
Душата ми жадува
за твоите слова:
“Обичам те!”
Снежнобяла роза
ще съм за теб
завинаги...
О, мили мой,
аз търся
твойто рамо...

Да приседнем тук,
смълчани
в тишината на брега;
И нашата любов
прегръща
изгряваща луна -
Това съм аз –
дна звезда,
а ти си онзи лъч
прекрасен,
запалил любовта.

Обличай ме!
Песента
на твоята цигулка
гали ми слуха
и трепвам
като чучулига морна,
сгушена в нощта.

Но жарта
в сърцето ми напира
и огънят
не спира да пламти;
С надежда
и копнеж
разкривам
изваяния образ
да блести
от красотата
на творението ти...

- А това съм аз –
облечена
в аромата
на цветята,
обгърнали ме
с топлина.

Снежнобяла роза
даряваш ми сега,
уханието
да събирам в пъпка
и разтворила
цвета си,
да те даря
с любовта си.

2008 г.


На път за фестивала

от Румяна Русева`

Поздрави на всички . Днес... имах повече свободно време и водих специален реазговор с Америка, т.е с мисис Чикоко сан (доц. по китайска традиционна медицина). Разказах ù, че досега мислено се свързвах с нея и предадох накратко съдържанието на темите за ново образование които съм обсъждала с български колеги. За ваше сведение може да кликнете на www.globpeace.blogspot.com. Тя одобри моето доброжелателно отношение да се опитам да осветля някои въпроси относно истинската любов и истинското приятелство. Довери ми, че във връзка с големите фестивали за вселенски мир, на които присъстваха редица високопоставени гости (главно посланници на мира и активни общественици) се проиветстваха с добре дошли и много хора на изкуството - актьори, художници, режисьори, писатели, поети и музиканти, които да покажат смисъла на живота и красотата в човешкото съществуване чрез своите художествени произведения. А те винаги ще бъдат най-високо оценяни, защото носят заряда на хармонията и универсалните ценности.
Обясних ù накратко моя житейски път и опитите ми да подпомогна нововъзрожденския български процес с проекти за ново образование и художествена литература. Мисис Чикоко сподели, че Нюйоркската филхармония прави нова обиколка за мир в света със известната оперна певица Секо Ли. Когато дойдат в София да не забравя да отида да ги слушам. Това го направих по-късно в зала България. А тя ми пожела успех в моите проекти и се разделихме до нови срещи.
Мислех си, че тепърва ще ми се наложи усилена работа по сортиране и систематизиране на всичко, което бих искала да свърша. За съжаление бях си докарала едно кармично натоварване и забавих процесите около тези дейности. Котато чух от лекция в Бялата къща на школата „ Изгрева” разбрах, че 1999 г. е била ползотворна за изчистване на личната карма. Това ми даде кураж и надежда, че съм си ускорила пътя , но и обещанието никога да не повтарям предишни грешки. Не ми оставаше нищо друго, освен да продължа с проектите си, които бях забавила.
И ето тези дни разбирам за провеждането на големия вселенски фестивал в Лондон. Преди месец в процес на неговата подготовка бях особено изненадана да видя известен съветник на английската кралица от индийски произход , от традицията на сикхите. Мисля си,че сега в Англия има много индийци, сякаш нарочно пратени, за да подготвят този първи европейски форум на мира и международната култура. След редица конференции на международната религиозна федерация за световен мир, в която участваше и внучката на Р. Тагор, в Индия трескаво се заработи по въвеждане на съвременни програми по етично възпитание. Макар че, трудностите бяха свързани с консерватизма на голяма част от безпросветното население, много млади индийци тръгваха смело по стъпките на своите предшесвеници.
Съвсем случайно, на един световен празник попаднах на двама високи и красиви мургави младежи - индийци, които бързо разбраха какво им говоря и започнаха да ми правят снимки. До тях малко встрани стоеше друг млад мъж с по-светла кожа и ослепителна детска усмивка. Когато погледнах към него той ми кимна с думите:
-Аз съм иранец. Сгоден съм за едно японско момиче.
Огледах се за да я видя, но той малко тъжно ми отвърна:
-Тя се изплаши и не поиска да дойде с мен .
При тези думи младежът просто въздъхна и добави:
-Трудна работа е това ...
Стори ми се ,че видях сълза в окото му. Аз го хванах за ръката и го погледнах в очите;
-Аз предпочитам да вървя по трънливия път на истината отколкото да се затварям в свои затвори - казах го на английски, защото и тримата младежи говореха английски.
Усетих сълзи и се поколебх какво друго да му кажа.
- Аз също съп правила опит да замина на Изток. Мислех да се омъжвам там. Но....
А той ме попита внимателно ме попита:
- Какво стана после..
Тогава сълзи рукнаха от очите ми.
-Моля те, прости ù. Щях да се омъжвам за човек от вашия край, ала родителите ми се притесниха и не разрешиха...Тогава войната не спираше...
-А после ?
- И все ми случва да се забъркам с трудни ситуации – арийците носят със себе си едно високомерие – знаеш смирението е много важно в този саможертвен път на единство.
Той забрави за миг болката си, защото му се стори, че виждаше сълзи в очите на девойката, която имаше същата ослепителна усмивка като него...
-То с всяка нация е така.
Такъв високообразован младеж не трябваше да изгуби вярата си. Той имаше силата да се пребори с негативизма на околните и да продължи да търси пътя към истинската любов, в която той вярваше.
Аз се върнах от празника заредена със нови сили. И след това леко отклонение, отново превлючвам на моята задача: да свържа моите български съмишленици от федерация за духовно единение „Роза” със западния и източен клон на Бялото братство, за да се върне мощен импулс на освобождение на подтиснатите народи.



Усмивката на роза

Румяна Русева

Хей, чужденецо! Знаеш ли
за моята страна? -
Загадъчна и неуловима,
познала робство и тъга
през сълзи ни говори:
-Елате в розовата долина!
Там е моето сърце!

-И аз те каня, ти ела,
тук, в розовата долина!
И не забравяй нито миг,
че с песните си се прочу
моята родина във всемира..

А тъкмо тя ни носи светлина -
лъч светъл на любов,
истина и красота -
Те носят ни мира
от Изтока далечен
до Запада при нас – мир
така желан на планетата Земя.....

Онази красота на розата
омайна,даряваща любов е
трудно уловима,
И да се слееш с нея е
копнеж вековен –
тя винаги ще носи
вдъхновение
за своите чеда –

И ето патриоти и светци,
са тръгнали към свобода...
Да цъфне цялата страна
с рози ароматни,
огрени в светлина.

Те кимат в долината,
канят всички ни с любов::
-Елате странници от път -
уморени, скръбни – елате пак ...

Вдъхнете моя аромат
и тръгнете по света,
за да дарите Любовта
на Майката – Земя.

2008 г.



Съучастница
Румяна Русева

В тези тежки дни когато
насилие, омраза се ширят,
една жена с покруса скръбна
и болезнена тъга
откри свойта самота.

Накъде да тръгне ? –
без роднините добри,
без дом и без деца –
а времената трудни
ù отнеха любовта.

Ала надежда тя не губеше -
работеше безспир,
за да изгрее светлината
по пътя ù в душевен мир.

С нестихнали копнежи,
сърцето вяра ù крепи,
другари си намери
сред птиците добри.

И същността ù нежна
търсеше изява
на нейното призвание,
тя обичаше земята
и вървеше с приятели.

И радостта ù бе голяма,
от срещата ù с един поет,
прие я той, а може би разбра,
и тогава с болка тя изплака:

- Благодаря Ви господине,
за Вашта добрина –
и бузите ù поруменяха .
- Но аз не съм в тон с този дом,
обичам музиката и словата
от страни на чудесата.

А мъжът ù се усмихна:
- Аз търся тъкмо този стил.
Спокойно, ти си работи,
За нищо се не тревожи.
Ще съм в бурята житейска
где спасявам планове човешки
от пътища забулени и жежки.

И тръгна тя със стъпки ,
смели, макар и малко плахи,
и делото я вдъхнови.
Не можеше без въздуха на любовта.
Небесна музика гальовно
ù стигаше слуха,
даваше ù слово хранещо духа..

Веднъж го срещна в тъмнината -
И той попита без да иска:
- Каква е тази музика, която ме
държи така унесен -
сякаш пойни птички пеят песен?

Тя смутено погледа си сведе:
-Господине, аз говоря с небето,
само то ме е приело.
Ревност сякаш се събуди
в сърцето гордо на мъжа ,
той смръщи вежди и отвърна:

-Какво говориш? Аз какъв съм,
не те ли приютих,
не изтръгнах ли те от тъга?
А сега в тази нощ
неблагодарност ми изказваш.

Жената бедна удиви се,
изгуби глас,
сърцето ù се сви
и тя тихо промълви:

-Що значат тез слова?
Да Ви следвам като Бог,
без оплакване и отклонения..
Но песента ми ще заглъхне,
а смъртта ще ме настигне.

И стана да си тръгва:
- Обичам свободата,
тя ми дава и крилата,
за сърцето да говоря...
и да търся красотата,
а не да ми налагат...

Но той пресече пътя ù с думи,
които стигнаха ума ù
- Останете. Нужна сте ми..
Тук в задухата на плача,
музиката ми помага,
да се съсредоточа,
и мислите си да избистря.

И ето времето изтече...
разбраха за една жена,
която свиреше
със светла музика в нощта.
Поетът победата оповести
и вино с гостите отпи.

- Къде е тя? Ние сме доволни,
че планът за нашата страна,
беше толкова блестящ
и разработен по вкуса
на силните души - в живота.
где всичко се руши,
ще изградиме ново царство ние.

Ала мястото ù празно бе -
никой не видя и никой не успя
да види как изглежда тя,
как сълзите напират
в нейната душа...

Решение бе взела да напусне,
поиска да се скрие в дън земя –
предала бе сърцето си
в порива на любовта.
И останала в градината на розите,
горестно заплака в тишината.

И музиката ù застена,
песните се чуваха едвам,
едвам...уморена от борбата...
Така поела пътя прашен,
без нова рокля и обувки,
застина и заплака –
далече от дома коварен,
сринал нейните мечти.

И поел човешки бъднини,
без извора единен
разкриващ Любовта,
нейният приятел остана
в размисъл
за новата доктрина за света.

2008 г.