Пътят към свободата ( Поезия )

Пътят
Румяна Русева

Небесната съдба
на нашата Любов
залута се за миг
в залеза
на хоризонта сивкав,
а небето бяло
пое пътеката на здрача,
запалил оранжевото колело –
хомота на живота,
родил ни в тъмно зарево.

Синя синева потъна в тъга
под лунните лъчи.
Тревата зашумя в полето,
жадно за вода.
Полските цветя сведоха глава,
в сън се залюля
гората в нощта...

Замислено поела по стъпките
самотни към твоето сърце,
се питам аз тревожно :
“Дали не съм във сън
или пък залутана
в пустинята
на хиляди сърца
разбити в любовта...

Аз търся Любовта,
ала Страдание намирам
по пътя в нощта.....
А то изгаря ми душата ,
отваря двери и сърца,
за да изгрее утрото
на Радостта.

Прокарал пътя в света
вървях аз с теб в Истина,
Любов и Красота.


Красотата
От Аспарух Вангелов

Красотата е и духовна,
Духовната –
не е греховна,
Чувства се в характера,
сърцето
Към нея се стреми и детето.
Изразена в обичта,
честността,
омайва с милостта,
търпимостта.
Това са съставки
на Любовта.
Красотата
ще спаси ли света?
При нея не виреят
лъжците,
винаги са презрени
крадците,
В тези истини
битува Раят,
това от древността
всички знаят.

Из „ Размисли и вълнения”, 2007 г.

Сега е модно да се говори
Людмила Игнатова

Сега е модно да се говори
за миналите животи.
Знам, че ние с теб
Вече сме се срещали
Във Вечността.
Идваш насреща усмихнат.

Сърцето ми тича пред мен
под ръка
със надежда,
а разумът ме дърпа
назад.
Със сигурност
Сърцето ми
е забравило
болката
и раните,
но разумът ги пази се,
някъде
във паметта ми.
Може би затова
Думите
замръзват
върху устните ми
непроизнесени,
а дланта ми се свива
като овъглен
есенен
лист
в пожара
на твойта ръка.
Из „Небесния хляб” , 2004 г