По следите на Белия жерав
Ромaн
от Румяна Русева
Вместо предговор
Когато говорим за смисъла на човешкия живот и пътя ни към преоткриване на нашата изначална същност – онова, което определя посоката на нашата съдба и роля в новата цивилизация, ние неминуемо се замисляме и за изразните средства, с които бихме си послужили, за да покажем на другите какво можем да направим за обществото и света като цяло.
Изследванията върху културата на един народ или по-голяма група от хора имат своята вековна история и ние едва ли бихме прибавили нещо ново тук в тази книга - една художествена интерпретация за мястото на всеки един от нас по пътя на световния мир и утвърждаването на универсалните ценности.
Обикновено изследователите на духовната култура на дадено нация се опират на автентични текстове, които да свидетелстват за точните процеси в тази епоха. Но често поради липсата на такива текстове те правят реконструкция като използват постиженията и изводите от различните науки като историография, археология, етнография, езикознание и други.
В този смисъл романът „ По следите на Белия жерав” няма претенциите да дава точен отговор на разрешаване на въпроса за доближаване до истинността на даден исторически период или събитие. По-скоро чрез своята интуиция и въображение тя търси изход от пътуването на човешката душа към нейния храм – дом на любовта в най-висшите ù измерения.
Въпросите, които авторката задава засягат предимно християнската цивилизация и постхристиянския свят. Промените, които са дошли преди две хилядолетия с приемане на християнството могат да се търсят във всички посоки на обществения и духовен живот на човека. Най-напред, те са в областта на вярата която бележи няколко върха в историята – мъченичеството на първите християни и обръщането на Римската империя в християнска, борбата на средновековните ереси срещу подтисничеството и произвола на църковно-държавното управление, появата на Ренесанса и накрая – времето на Реформацията и победата на протестантизма. Като двигател на обществения прогрес, вярата на човека дава и промени в обществено-политическия живот на дадена нация или континент.
Всяко ново –„ забравено старо” възникнало от недрата на саможертвената борба за справедливост и добър човешки живот е било посрещано като ерес от утвърдената държавна религия. Ерестта се стреми да внуши, че е по-чиста от официалното учение, което критикува, в този смисъл тя се стреми да го върне в първоначалната му форма. Основа за нейната критика е , че официалното учение се е отклонило от своя извор и е започнало да злоупотребява с доверието на вярващите.
Така богомилството, заедно с други ереси се появава в Европа от нашите земи. То получава голяма народна подкрепа и увеличило се по численост, започва да прилага организираната форма на съществуване. След като отричат тайнствата и кръста, литургиите и чудесата, богородица и иконите богомилите всъщност отричат утвърдената църквата като цяло. Особено критично е отношението им към духовенството. Според тях това не са били истински посветени християнски служители и оттам, те не са били достатъчно авторитетни – богопомазани и не по-различни от другите хора. Те служат на една църква, която е творение в света на Сатанаил, затова те са способни да лъжат и да мамят хората без да съзнават това.
Важно обвинение срещу богомилите от страна на техните противници е отричането им на брака и семейството, тъй като проповядвали не само въздържание от вино и месо, но и сексуално въздържание, стигащо до аскетизъм. Оттук може да се направи извода, че тази им позиция води до разрушаване на основната единица на обществото – семейството, което би трябвало да служи за пример и плодотворно подражание за бъдещето.
Така, според по-консервативните критици на богомиството тяхното учение носело дуалистичен характер – за тях материалният свят бил творение на дявола, създател и на човека, а духовният свят носел божествен характер. Но съществуват редица апокрифни християнски източници, които могат да докажат едно по-достоверно твърдение. В най-общи линии, богомилите са признавали произхода на злото като вторичен – плод на рьзбунтувалият се паднал ангел. И според библийското предание човешкият род станал негов потомък. Ето защо, можем да направим заключението, че нравственността е била най-висша ценност при богомилите. Ако видимият свят като творение на злото, присъщо за падналите хора, изкушава човека да стане роб на погрешен начин на живот, то господството над него се постига с въздържание от онова, което довежда човека до робството му.
Вляло се в духовно-културната вълна на западноевропейските народи, много изследователи считат, че учението дава своя принос за създаване на катаро-провансалската култура в Южна Франция. За нейното изграждане голяма роля играят връзките на готски крале, живели по нашите земи с легендите за месианското престонаследие на древна династия.
Уважението към жената и семейството сред германските племена прераства в култ към Черната Мадона и предполагаемата съпруга на Исус Христос. Затова не може да се пренебрегне факта, че тези християнски ереси са носели лъча на божественото женско начало и са били против злоупотребата с жената в света на „дявола”, който пръв я изкушава и довежда до създаването на грешно поколение и грешен свят. Сексуалната чистота, чрез въздържание подготвяла вярващите и посветените за бъдещ брачен съюз по примера на Месията – Христос. Но за да се достигне този блян или тази върховна цел на божествената любов като носителка на истинската кръвна линия е трябвало да се премине през строг и труден път на изпитания. Най-ясно виждаме тази гледна точка в цикъла легенди за крал Артур и рицарите около кръглата маса.
Оптимизмът на богомило- катарското учение се състояло именно в тази вяра – вяра, което помага на човека да развие сърцето и характера си и да предаде опита си на идните поколения. Нейната сила запалва светлина в тъмното средновековие на зараждане и умиране на католическата инквизиция. С победата на протестантизма, обаче постепенно първоначалната същност на божественото учение се изгубва и почти претопява в традиционното схващане за идването на Второто пришествие. Налага се да се появят нови учения -. ереси претендиращи за възстановяване на изгубения идеал. Учението за Великото Всемирно Бяло братство се явява основно водещо звено в изграждане на хармоничен свят.Според него всички велики пратеници на небесната воля са братя и техните напътвия и дела са част от общия вселенски поток на истината. Целта на тяхното сътрудничество е победата над силите на разрушението, които не умеят да работят заедно. Едва когато са създадени субстанциални условия за взаимно разбирателство и съвместни дейности, ще се достигне до пълно освобождение на жената и изпълнение на мирните повели в новата епоха. Възможността ù да се развива като равнопоставен партньор с мъжа, да има право на избор, да създаде условия за развитие на истинска любов в семейството определя и нивото на развитие на обществото.
Пред съвременния свят е изправена дилемата за правилно отношение към ролята на семейството и жената, като основен носител на ценности. Символът на бялата роза в романа е свързан . небесната любов, която в Дантевата „ Божествена комедия” се носи смисъла на „чистата роза”.
В поезията на трубадурите розата е символ на любовта. Но кагото се казва, че бялата роза символизира смъртта, взето в езотеричен контекст тази смърт има характера на възкресение. Надмогването на изпитанията във физическия свят засилва енергията на любовта, така че тя придобива характера на вечност, преодоляля границите на смъртта. Когато говорим, за младостта като вечна имаме впредвид тъкмо този смисъл. Белия цвят като символ на невинността и чистата е свързан с младостта, а оттам и с вечността.
Но поради живота в материалния свят, човекът развива индивидуализъм и егоизъм и стига до свой изкривен образ на истината. Мъжът и е жената се превръщат във врагове в своето противоборство за признание и намиране на място под слънцето. В тази изтощителна борба все повече се разгръщат отрицателни нравствени явления, които обезмислят и съществуването на детския свят. В този смисъл романът „ По следите на Белия Жерав” се опитва да подскаже идеи, чрез съдбите на героите за разрешаване на историческия конфликт с възпитание на чувствата и стремеж към единство в любовта.
Увод
Ани се прибра уморена от работа пълна с чанта покупки от «Фантастико». Ужасно я болеше глава и както обикновено, се разбърза да приготви нещо за вечеря. Живееше сама с майка си, откакто баща ù почина, а брат ù от десет години бе в Австралия и се обаждаше рядко. Ех, как си мечтаеше на времето да пътува, особено по море и да обикаля различни страни. Но направи подобен опит само през младежките си години. Времената сега бяха съвсем други, твърде много неща се бяха случили в живота ù, за да си остане едно романтично момиче.
Тази вечер малко позакъсня Имаха разговор с Ирен – майката на малкия третокласнк Васко, станал жертва на сексуална злоупотреба от хомосексуалист. Момченцето се прибирало у дома след училище и било привлечено във входа на запустял тунела до подлеза, който свързваше две големи улици на кръстовището. Тези подлези бяха в ужасен вид – мръсни, неугледни и често без пазачи.
Ирен разказваше, че от вече няколко месеца момчето не иска да ходи на училище и страни от другарчетата си. От една страна децата бяха беззащитни, от друга страна сякаш излизаха виновни за своето съществуване, когато ги обвиняваха в сторена беля, както възрастните наричаха детските грешки.. Но като цяло обществената ценностна система бе обърната наопаци и на хомосексуалистите се гледаше като на нормално явление, а последствията му оставаха безнаказани.
-Сега в европейския парламент има доста поддържници на хомосексуалстите и не дай си боже да се оплачеш, да търсиш защита и желание да си търсиш правата. Може и да те освиркат. Доколото четох в Интернет един италиански католически представител на комисията по образование се оттеглил.
- Така ли? А църковнте им служители женят ли се? – Ирен беше чела и знаеше за монашеските йезуитски ордени и издигането на техните ръководители в йерархията. Имаше световно известни филми по този въпрос.
- Ами... – запъна се Ани – по времето, когато бях в Италия имаше голям скандал. Някакъв чернокож кардинал се беше оженил. Ватикана пусна в ход „светата инквизиця”, затвориха го и го подложиха на разследване. Мисля, че жена му се опитала да бъде с него и може да са го отлъчили.. Но доколкото знам после напуснал с жена си страната и такива като него създали братството на женените свещеници..
- Я, колко интересно. Представям си какво е било. На времето четох един криминален роман за американски кардинал убит от едно момче, потърпевш в детския им хор. Мислех си, че е преувеличено.
- Не знам, но са ми казвали, че има пастори - хомосексуалисти в лютеранските църкви. Европа е затънала в ерес, дори бих казала езичеството се е възродило отново под различните форми на престъпни организации и сексуални злоупотреби.. Затова децата и жените ще страдат.
Ани замислено говореше, като бъркаше със сламената си пръчица из привъшеното капучино.
После вдигна замислените си тъмнокафяви очи и се усмихна. Ирен бе все още под впечатлението на новините, които бе научила също се бе разприказвала
- Значи под маската на християнско милосърдие проповядват либерализъм – за съжалене как да вярваш и как да създаваш семейство.
- Мисля, че разпадането на семействата е станало след сексуалната революция. Но свободите сексуални връзки са разочаровали много млади хора и половете още повече са се отдалечили един от друг.
- Абе, «обратни« хора винаги е имало, но да не пречат. А моят Васко какво е виновен. Защо му съсипват живота?
- Преди седмица попаднах на две жени, които бягаха от дома си, заради бащата, който домъкнал някакъв американец в къщата си..
- Ужас! Ето виждаш ли, дори и деца не ти си иска да раждаш. Ти си късметлия, че нямаш. Само да страдат .ли?
- Усещала съм го и затова не съжалявам за нищо.
И двете жени, улисани в разговор не разбраха как изтече времето им. Но Ирен все пак бързаше да вземе сина си от майка си. Беше петък и тя си го прибираше за събота и неделя. На тръгване Ани извади визитката си, на която имаше телефони и адрес на нейн сайт.
- Съвсем скоро го отворих. Ако искаш, напиши по въпроса и ще пусна публикация.
- Добре. А какво стана с онзи другия сайт? Не си ли вече в него?
- Не, спрях. Нямам време. Пък и нещо...съм много уморена.
Ани пое пак голямата чанта и тръгна надолу по улицата за дома си. Ирен остана да чака тролея. Тя гледаше как приятелката ù се бе привела под тежетстта на товара и вървеще бавно. Стори ù се много отслабнала и малка. „Сигурно е от напрежеие”, помисли си потърпевшата майка и въздъхна. Животът беше все оше пред нея и тя трябваше да намери начин да се справи с него.
Ани и майка ù вечераха тихо. Отсъствието на брата се бе отразило и на двете жени, ала те се бяха примирили с мисълта, че той си имаше самостоятелен живот.
Ани отиде в стаята си и отвори една папка с изписани и бели листи. Когато сядаше над тях, главоболието ù намаляваше и тя забравяше за тревогите си. Тази вечер щеще да напише ново писмо до своя приятел. Искаше да си говори с него, а това обикновено ставаше след сън. Първо щеше да му пише, като споделяше болките си и съмненията си.
Тя не знаеше все още кой бе той, но неволно мислите ù се насочваха винаги към него, когато останеше съвсем сама – без разбиране и помощ от света. Дълбоко в медитация тя не говореше с никой, но се явяваха образи от минали времена и от време на време преди да заспи или когато бързаше за някъде ù се явяваше един и същ образ – млад мургав мъж, чийто сериозно лице носеше отпечатъка на морските бури и ù даваше кураж да продължи живота си.
Тогава чувстваше, че може да диша, да върви уверено по пътя, който ù бе предначертан. Тя не пишеше обикновени писма, а редеше думите си в стихове, в образи и картини, които разказваха за нейната съдба.
Да, може би през целия си живот се бе стремяла към него или пък той понякога я закриляше от грешки и излишни страдания в живота ù. Трябваше да си признае, че не умееше сама да разбира себе си и да остоява собствената си позиция. Когато не ù достигаха сили и увереност тя предпочиташе да следва съветите на възрастните и на по-опитите от нея. Родителите ù се бяха опитали да ù намерят съпруг и тя се съгласи , тъй като се страхуваше съвсем сама да се бори срещу неизвестностите на един свят, поставил човека в слуга на физическите удоволствия.
Може би младежите не приемаха съветите на родителите си, които имаха опит и можеха да им помагат в семейния живот. „ Самостоятелен дом трудно се строи днес, затова сме си мислели как да ви осигурим” , казваха родителите ù. Годеникът на който се бяха спряли, обаче не считаше така. Навръх поредната Нова година Ани се надяваше да бъдат заедно, ала разбра че приятелят ù е предпочел да си прекара неангажиращо времето със своята любовница... Смаяна от подобна безотговорност, Ани остана безмълвна няколко дни. Не искаше повече да прави каквото и да било по този въпрос. „Така ще си останеш стара мома” – думите на майка ù се блъскаха в мозъка ù и тя отчаяно не искаше да ги приеме. После се опита да прости, дори без да е получила извинение и накрая се разболя.
Ани се унасяше ту в спомени или равносметка, сънят и я събаряше и тя потъваше в един друг свят. Той ù беше близък и познат и тя се чувстваше като у дома си в него. Сега си обясняваше защо сънищата и мечтите ù я спасяваха още от малка да не полудее. Нейната чувствителна натура се бунтуваше срещу разминаванията на думи и дела в едно общество, където хората бяха превърнали идеалите в демагогия. Любовта ù към киното откри нови хоризонти към изкуството, което лекуваше душата ù и тя започна да изследва теми и сюжети, възпитаващи човека в най-висши норми на поведение по пътя към любовта – така желана от всеки един. И със вътрешните си сетива тя виждаше просторни гори и високи скалисти брегове, които изкачваше след мъжа пред нея. Той уверено крачеше напред и знаеше, че тя го следва. Задъхана и щастлива го настигаше и срещаше спокойният му поглед. Вятърът брулеше лицата и развяваше косите им. Той носеше бинокъл и наблюдаваше нещо в далечината. Чакаха ли някого. Не знаеше, но вярваше в него и не го питаше. Свежият морски въздух ù вдъхваше сила и енергията ù се увеличаваше.
Чувстваше се окрилена и млада. Знаеше, че е оградена с добър духовен свят и ангели, които се грижат за нея. Пътят на изкуството беше осенят с тръните на Христовия венец – пълен със стръмнини и ровове , а вярата на хората не беше много голяма, че да се справи с планината от трудности пред тях. Ани чувстваше тежненията на редица творци от духовния свят и им желаеше по-добра позиция, за да продължават да творят. Сърцата се сбираха в едно, за да дадат своя узрял плод на любовта и надеждата.
Когато се събуди рано сутринта Ани взе набързо празен лист и спонтанно написа своето ново стихотворение.
Жеравът
Oстана сам - без съпруга
и без любовта й...в свят ,
где човешки страсти,
отнемат като ураган
всяко бъдеще
без пристан...
Ала в сърцето му
жарта на огъня
разпали се
и устрем в него избуя
да се бори
мъдро, непрестанно...
И разгоря се пламъкът
на верността,
крила разпери жеравът,
понесе се във вихъра
на неизбежността,
да търси правда
истина в света –
правила железни
в любовта – без лъжи
и без измами,
подлъгали човека в калта.
Красотата на луната
живее за звездата,
даряваща със знойна жар
Земята.
В единството на радостта
да бъдат заедно
в деня, нощта
луна и слънце засияха
и се завъртяха
с птиците –
А жеравът огрян в светлина,
разтвори бързо своите крила
и полетя...натам,
где любимата го чакаше,
отвъд суетните дела
на планове човешки –
с лик небесен
изтъкан от ведрина.
Духът му силен извиси се,
вярата му се кали,
и той стана пръв
измежду птиците .
Поеха заедно на път
към просторите
на свободата
и крясъците им
уплашени от тъмнината,
внезапно намаляха.
И постигнали победа
над смъртта,
жеравите сведоха глава
в поклон
към любовта,
която водеше ги все напред,
дарила ги с живот
на вечността -
и славен полет в радостта им.
Да, отново то носеше информация, която ù бяха подали по време на сън. Трябваше да пише, да намери ключа към своя нов живот.
Няма коментари:
Публикуване на коментар