Възкресение на любовта (Диалoзи)

Облакът
В диалог с Гьоте

В този свят неновороден,
в устрем силен да летя,
удрям се жестоко,
падам в рани и пълзя.

Очите изнемогват да се взират
и да търсят истина след истина,
сметка да държа
за несправедливоста в света.

Но сбирам в едно сърце,
мъката на всички –
оклеветени, онеправдан,
отритнати от общността.

И тогава тръгнах да те търся
дори и в ада – там където
плач и болка ни връхлитат,
обсебват и душата.

И сладка нега ме заля,
отвориха се двери
и заструи сребриста ведрина.
„О,миг поспри!”- си казах
в тишината на зората.

И нейде в моето сърце,
Обагрено в кръвта на любовта,
в мрака стрелна се
и затуптя огнена звезда –
и аз видях те ...

Настъпи ден и слънце засия,
и облак бял се спусна в миг
тържествено под свода ;
С бързина на колесница
запърхаха крила на птица.

И грабната с нея в нощта,
потънах в безкрая,
за да надвия аз смъртта,
да станем неразделни в рая.

юни, 2009 г.
Румяна Русева

Безкрайност

В диалог с Анри Ноел

Ти виждал ли си бяла роза? –
Ухае със неземен аромат –
ефирен бриз донесъл ни безкрая –
„Усмивката на Бога” – казват -
носи тя невинност,чистота.

Символ е на вечноста,
и в упойващ блян прекрасен,
от ефира чувам песен –
песента на любовта
сбрала двама в копнеж ,
в копнеж за полет, красота.

Разказа им долових
за победа над смъртта
над илюзиите в света,
а те достигнали до брод,
разбили гордост и вражда.

И подарили си сърцата слети
като букет от сватбени цветя,
розите разтварят пъпки -
цъфтят с нежен аромат –
деца са на изгряващото слънце,
окъпани в лунна светлина.
юни, 2009 г.
Румяна Русева