сряда, 19 август 2009 г.

Единение в любовта (Поезия)

Хълмът
Рупърт Брук

Изкачихме задъхани хълма обветрен,
Слънце, смях, целувахме тревата...
Ти каза: « Достойно преживяхме времената,
Остават земя, вятър, птичата песен
И когато остареем...» « Като мъртви,
Всичко наше свършва, животът изгрява
За други влюбени, други устни тръпни» -
Казах аз – « Сърцето ми те пожелава!»(

«Ние сме най-добрите на земята – тука,
Научили своя урок! Душите ни светли
Ще слезнат короновани с рози долу в мрака!»...
Смело и гордо всичко сме изрекли.
Засмяни се казахме най-истинни неща!
Ти неволно се обърна и заплака...

Превод Вълчо Камбуров



Звездичката

Вълчо Камбуров

Ти неотстъпно завладяваш
целия мой свят.
Раждане светло означаваш
За живот все още непазнат.
Ти си звездичка,
Една на небосклона,
Чиято светлинка
Далече мрак прогонва.
Маяк си ти за душа,
Всред океана заблудена.
Ти птица волна си,
Едва що полетяла.
Ти пълниш с радости,
С надежда мисъл осиротяла.
Ти ярък, красив цвят си
Всред тълпата без лице.
Ти нежни трепети си
В моето влюбено сърце.
Живот без аналог си,
Мярка за цялата вселена.
До съвършество,
от Бог Велик най-щедро
си сътворена.
Ти чудодеен възродител си
На душата разрушена.
Тяло и Дух,
Прекрасни, съвършена,
създадени и сложени
милостиво до мен,
в един мирен , отреден
за същества,родени
чисти, девствени,
преклонно свещени.

Аз влизам в теб,
А ти изпълваш мен!
Простор без граници
си ти, обична моя,
съставен само от любов...


В единството на две души

В единството на две души,
достигнали до тъждеството,
различието не може да руши,
а потвърждава само тържеството:

на този, който има чувство,
градено като част от цялост
и верността е туй изкуство,
което не допуска вялост,

на този, който преживява
емоциите на своя друг
и тъй равнище отстоява,
като съпруга или пък съпруг,

на този, който гледа отговорно
и път до другия намира
без, в бягството позорно,
самичък в удоволствия да умира,

на този, който всяка стъпка малка
чрез другия извършва
и няма, и една постъпка жалка,
в която любовта му да завършва,

на този, който любовта си носи
и в чистота я пази
и никога за милости не проси
и в униженията не лази,

на този, който, щом другият пропада,
готов е щедро да помага,
дори да мине и през ада-
в името на любовта да се излага.

Написано от Валери Рибаров - Mojsei
Неделя, 16 Август 2009 20:20 www.jivotyt.com



Каква по-тиха страст от тази


Потърсила във утрото докосване,
попадаш на милувка свята,
която, като чудо на миросване,
с любимия те прави слята.

Каква по-тиха страст от тази
да кажа радостно:"Приятен ден!"
защото чувствата ти ще запази
във труден миг, помислила за мен.

Чрез утринната си благословия
дарявам ти мига на чистотата,
защото с този дъх аз пия
страстта, която пази красотата.

Кристалът на страстта е вдъхновение -
струяща във душата светлина,
наричана от някои "озарение"
в смирената човешка добрина.

Душата ти, поела утринта,
в свежо утро се превръща
и в тази дивна красота,
усмивката ми топла те загръща.

А тя е бисер на човечност,
създаден в ден на Рождество,
за да засея утрото със вечност,
покълнала във вчерашното тържество.

Написано от Валери Рибаров - Mojsei
Сряда, 19 Август 2009 18:10 www.jivotyt.com

1 коментар:

Румяна Русева,Rumyana Russeva каза...

Направи ми голяма впечатление стихотворението
" Хълмът" . Не бях чувала за този автори. Струва ми се много дълбок и преводачът е успял да улови тази дълбочина.
Стихотворението " В единството на две души" е изключително по отношение на логичността си в извеждането на идеята за верността в взаимоотношенията на влюбените и можем да кажем, че пътят на любовта не винаги е осеян с рози...