Когато розите цъфтяха (Поезия)

Когато розите цъфтяха
When roses bloomed


фото - Румяна Русева

Вечност

Румяна Русева

Обичате ли рози?
Те излъчват аромат омаен,
с багри, форми всеотдайно,
И носят радост , красота -
не искат нищо от света......

Родени са да носят любовта,
с безкрайна всеотдайност
в мълчание ,
И дружелюбно те мълвят :
- Вземете моя аромат!
и махат нежно с главички.

Подчиняват се на пролетта,
лятото и есента - те са тези,
които носят любовта.
И не искат нищо от света...
2007 г.


Eternity
Rumyana Russeva

Do you love roses?
They give a charming fragrance
And selfless - with colours,
forms and beauty they give us joy
asking nothing from the world.

They were born to carry love,
with eternal silent sacrifice .
And in a friendly whisper
they are telling us,
“ Take from the scent of mine!”
And nod their tender buds.

They obey all the seasons –
Spring and summer, autumn,
For they are the ones who carry love
without asking anything from us...

2007 г.


Дъжд

В памет на Ханс Кристиян Андерсен

Водата на дъжда
отмива
моите сълзи
и засиявам
в чистота – както розите,
които под прозореца
цъфтяха.

Детето се усмихна
лъчезарно
и запя тихо,
тиха песен
на невинността –
песен нежна,
долитаща
от майчините ласки
в нощта.

А в градината на розите -
там където бях,
застигна ни
пороят на дъжда;
Дъжд в нощта,
заливащ къщи,
хора и деца…
Но аз останах,
за да пея песен
за розите
и за дъжда,
за две деца,
които гледаха…
прозореца измит
с усмихнати лица.

2008 г.


Rain

To Hans Christian Andersen

Rain water takes my tears away
to make me shine
in purity and cleanness –
like the roses blooming
under the window.

The child was smiling.
All beaming it started singing …
Quietly it sang the song of innocence –
the song of tenderness,
coming from its mother’s bosom
with the lonely night caresses.

And in the roses’ garden,
where I stood,
I was found by the rain,
pouring all over people,
houses and every child.

But I still sang my song –
about roses and the rain,
about two kids making faces,
and singing with happiness.

2008 г.




Нарциси

Ярко светещи в полето,
с поглед весел ме даряват
жълти нарциси и ето –
сякаш ми нашепват тихо:
-Ела и погледни.
Щастлива ти бъди!
Всичките цветя вземи -
очакват те като другар!

И протегналa ръка,
с длан отворена поемам
аромата на деня,
когато с радост
ще дарят любимия
или приятел...

И питат ме отново те:
- Имаш ли си ти другар
или самотата ти тежи ?
А после ми намигат:
- Ела при нас
и всичко разкажи.

2008 г.


Daffodils

Standing brightly in the fields,
looking merrily at me,
yellow daffodils are playing,
and quietly they are telling me :
“Come and see. We want you
happier to be!
And all the flowers in the fields
are friendly waiting to get picked.!”

I stretch my arm to take
the scent of their heads in hand –
the fragrance of the day,
when they will give delight
to my beloved or my waiting lad.

And they ask me once again:
-Are you lonely?
Have you got a friend?
Then they merrily wink at me,
“Come to us, we want
your friend to be.

2008 г.

Розата
На Уилиям Бътлър Иейтс

Една червена роза ми говори
тихо в нощта и главичка свела,
кимва ми с тъга – червена роза
с пaрфюма на пътя ми познат.

Пътека на борба и на съдбовна битка
със злото по света,розата зове ни
с любов - тя носи ни победата
на любовта в небесната съдба.

Виждам нейната усмивка в духа си –
Слънчеви лъчи целуват се с небето –
Какво ще стане... да изгубя своите очи
и се предам на красотата,
дълбоко скрита във сърцето?

2008 г.


* У.Б. Иейтс - Известен ирландски поет, ярък предстанител на късния романтизъм


The Rose
To William Butler Yeats

Quietly the rose - all red,
is lolling its head above,
and I hear it’s speaking
nice words of love
A red rose with the perfume
of a lonely known path -

The path of struggle and a fateful fight
with the evil power of the might.
The rose ‘s scent is calling us
to give the victory of love
and the joyful song of heaven’s mirth.

I see the rose of my spirit smiles -
The sun is kissing heavens with light;
What will happen, if I sacrifice
my eager eyes and see the beauty
in your noble heart?


* W. B. Yeats - a famous Irish poet, an outstanding representative of the late romanticism



Битие

Очите нашепват
молитва,
Дърветата мълвят
слова
на песен тъжна,
непозната –
забулена в тъга
за неизвестността.

Издайнически
стръкове трева
тревожно
се споглеждат.
И страхливо питат:
- Какво ли е това?
Къде сме сега?

Вятърът забързан
залюля листа,
зашумя тревожно,
сподавено изхърка :
-Тайната остана
неразкрита.
Разбрахте ли, това?

Човешкият род отлетя.
Накъде? –
На планетата Земя
за да ни носи греха,
и да страда
в тъмнина
от неизвестността
на своята съдба .
А ние живеем
с тази тъга
И не знаем защо е
всичко това...


При тез слова,
цветята сбръчиха лица
и кимнаха - без радост...
А човекът
в безмълвие се сви
и зарея поглед
надалече. ..
Замисли се,
въздъхна,
и отправи взор
към небесата,
към несбъдната си мечта...
да им върне радостта.

1992 г.
Румяна Русева


Genesis

Тhe eyes as if whisper prayers,
The trees are murmuring words
of an unknown song of sadness –
veiled in a grief of uncertainty, untruth.

Blades of grass wave in secret,
looking at each other in a worry
and ask in loneliness and fear:
“What’s that? Where are we now?

The wind lolled the leaves in a hurry,
And made an uneasy noise,
a choking groan:
“The secret was left unknown,
Have you understood all this?

Mankind flew away...
Do you know where? – On the Earth ,
to carry all its wrongs
and being in an awful darkness
to suffer from its destiny uncertain.”

Hearing the words, all flowers
showed withered faces,
then nodded mirthless heads.
And man withdrew into himself ,
his eyes wandering somewhere…
following a hopeless dream
that had failed to win.

And then he gave a sigh,
deep in dismal thoughts.
Then, he looked at the gloomy sky,
to find his dream
and give delight to everything.

1992 г.
Rumyana Russeva